9 Р Е Ш Е Н И Е № 358 гр.София , 07 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1174/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест от окръжен прокурор на ОП – гр. Кюстендил, срещу въззивна присъда № 9 от 16.04.2015г., постановена по внохд № 25/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил. С присъда № 66 от 08.12.2014г., постановена по нохд № 923/2014г. по описа на Кюстендилски районен съд, подсъдимата А. Г. А. е призната за виновна в това, че на 30.09.2003г. в [населено място], с цел да набави за И. Д. К. и Б. А. К. имотна облага, е възбудила и поддържала у З. Г. М. заблуждение относно продажба на недвижим имот, сключвайки с М. предварителен договор за покупко-продажбата на недвижим имот, представляващ парцел II, имот планоснимачен № 185, в кв. 22 по плана на [населено място], [община], целият състоящ се от 469 кв. м., ведно с построените в този имот масивна жилищна сграда, едноетажна масивна постройка, гараж и навес с оградни стени, а впоследствие на 22.11.2005г. е продала имота на И. Д. К. и с това е причинила на З. Г. М. имотна вреда в общ размер на 10 499.10лв., от които сумата от 5 500.00лв., предоставена й от М. при сключването на предварителния договор на 30.09.2003г. и сумата от 4 999.10лв., платени от М. чрез погасяване в периода от 15.02.2005г. до 15.05.2009г. на ипотечен кредит, предоставен на А. А. от [фирма], поради което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била атакувана пред въззивния съд с жалба от защитника на подсъдимата. С присъда № 9 от 16.04.2015г. по внохд № 25/2015г. по описа на Кюстендилския окръжен съд е отменена изцяло присъда № 66 от 08.12.2014г. по нохд 923/2014г. на КРС и вместо това, подсъдимата А. Г. А. е призната за невинна в това, че на 30.09.2003г. в [населено място], с цел да набави за И. Д. К. и Б. А. К. имотна облага, е възбудила и поддържала у З. Г. заблуждение и с това му е причинила имотна вреда в общ размер от 10 499.10лв., поради което е оправдана по повдигнато срещу нея обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК. В касационния протест срещу новата въззивна присъда се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнението към протеста са твърди неправилно интерпретиране на доказателствата по делото и липса на техен задълбочен и всеобхватен анализ. Развиват се доводи в подкрепа на заявеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се посочва, че А. е извършител на престъплението, в което е обвинена. Оспорва се извода на въззивния съд за това, че у подсъдимата не е бил налице умисъл за измама към момента на сключване на предварителния договор, като се сочат съображения за установена користна цел. Искането, което се прави, е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция за отстраняване на нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП заявява, че поддържа подадения протест. Упълномощеният защитник на подс. А. – адв. И. А., заявява становище за неоснователност на подадения протест. В писмени бележки излага подробно доводи за неоснователност на заявените от прокуратурата основания. Подсъдимата А. А. не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е процесуално допустим като подаден в срок от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт от кръга на чл. 346, т. 2 от НПК, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН. І. По отношение на оплакването за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. В протеста не е налице оплакване за непълнота на доказателствата и за неизясненост на определени фактически обстоятелства, значими за съставомерността на деянието. Твърди се обаче липса на задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Този довод е лишен от основание, понеже двете съдебни инстанции при спазване на правилата на формалната логика са подложили на преценка доказателствената съвкупност, събрана в рамките на диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК. Между доказателствените източници са липсвали противоречия, които да са налагали внимателното им съпоставяне и на практика спор по фактите не е бил обективиран от страните пред инстанциите по същество. Твърдението в протеста за неправилно интерпретиране на доказателствата и грешка при оценката им, е декларативно, без да е обосновавано с конкретни съображения. Ценените при формиране на фактическите изводи показания на свидетелите Б. К., З. М., Г. А., К. К. са еднопосочни и безпротиворечиви и са в кореспонденция с приложените по делото писмени доказателства, както и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Не се набелязва превратна оценка на доказателствените източници, нито подценяване или надценяване на някои от тях. Правилният доказателствен анализ е позволил формиране на стабилни изводи по фактите, като те не са били оспорвани и не са налице основания за възражения срещу тях. Въззивният съд е намерил, че фактическата обстановка е била правилно установена от първата инстанция, като при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда е възприел фактическа обстановка, която не се различава досежно съществените обстоятелства от тази, възприета от районния съд. Липсва спор за това, че между свид. Б. К. и нейния съпруг и подсъдимата А. с нотариален акт № 166 от 23.08.2002г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в [населено място], както и че с този договор подсъдимата само формално е придобила собствеността, понеже уговорката между страните е била тя да изтегли кредит, който да бъде обезпечен с ипотека върху имота, като средствата, получени чрез кредита от банката, тя да предостави на сем. К., които се нуждаели от тях, но не можели да получат кредит. Вноските по обслужване на кредита били заплащани от К. и от подсъдимата. Тези обстоятелства са възприети и от двете съдебни инстанции, като въззивният съд допълнително е посочил и факта, че подс. А. и нейният съпруг на 18.10.2002г. упълномощили И. К. да се разпорежда със същия недвижим имот. Решаващите съдилища са приели също и че семейство К. са осъществили контакт със свид. М. с оглед на това, да продадат на него същия недвижим имот. За разлика от районния съд, окръжният съд е отразил и обстоятелството, че свид. М. е бил запознат от К. за съществуващите с подсъдимата уговорки и за фиктивността на продажбата, осъществена по договора с нея. Това обстоятелство е било изведено от еднопосочните показания на свид. Б. К. и свид. М.. Напълно доказателствено обезпечени са изводите за това, че на 30.09.2003г. между свид. М. и подсъдимата А. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижимия имот [населено място], за сумата от 12 000лв., като 5 500лв. са получени от продавача при подписване на договора, а остатъка от 6 500лв. е следвало да бъде изплатен от купувача чрез погасяване на ипотечния кредит, като подсъдимата се задължавала да снабди свид. М. с нотариален акт в месечен срок от погасяване на ипотечния кредит и заличаване на кредитната ипотека. Двете съдебни инстанции са приели, че фактически получената по предварителния договор сума 5 500лв. подс. А. е предала на свид. К., която от своя страна превела 1 500лв. за погасяване на ипотечния кредит. По фактите еднопосочно районният и окръжният съд са възприели обстоятелствата за това - от кого и с какви суми е бил обслужван кредита, като свид. З. М. лично и чрез свидетелите К. К. и Л. К. е внесъл за погасяване общо сумата от 4 999.10лв. Въззивната инстанция в допълнение към това обосновано е приела, че свидетелят М. не е погасявал редовно вноските – напр. през 2005г., за което банката е уведомявала кредитополучателя, като този фактически извод е направен въз основа на показанията на свид. К., като това не се отрича и в показанията на свид. М.. Няма спор също така, че на 22.11.2015г. с нотариален акт № 116 подс. А. и нейният съпруг – свид. А., прехвърлили собствеността върху недвижимия имот на И. К. за сумата от 2 000лв., като реално такава сума между страните по договора не била заплащана. Възприетото от фактическа страна от въззивната инстанция в атакувания съдебен акт, следователно, не е съставлява произволни изводи, а доколкото не се констатират пороци в доказателствената й дейност, наведеното в протеста декларативно оплакване, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е без основание. ІІ. По твърдяното в касационния протест неправилно приложение на материалния закон – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че мотивировката в протеста на практика е в противоречие с конструкцията на обвинението, възприета в обвинителния акт. В обвинителния акт обвинението срещу А. е формулирано като възбуждане и поддържане на заблуждение у свид. М., като е посочено, че користната цел, характерна за измамата, е подсъдимата да набави имотна облага за И. К. и Б. К.. В противоречие с това, в мотивировката на протеста се твърди, че целта на създаването и поддържането на невярната представа у М. е последният да заплати кредита на подсъдимата към ОББ, както и тя да получи сумата от 5 500лв., като междувременно върне имота в патримониума на свидетелите К.. Очевидно е, че държавното обвинение излага противоречиви тези, защото не е без значение дали целта е за набавяне на имотна облага за себе си, или за друго лице, като обвинението в инстанциите по същество е поддържало, че користната цел е набавяне на имотна облага за К., а в касационния протест развива различна теза - за цел за набавяне на имотна облага за подсъдимата чрез погасяване на кредита, отпуснат на нея. Релевира се и неясна теза за опосредствено облагодетелстване на семейство К. чрез прехвърляне на недвижимия имот, което не е равносилно на претендирата в обвинителния акт облага в размер на платеното от свид. М. по предварителния договор. Касационната инстанция намира възраженията на прокуратурата за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на новата въззивна присъда за неоснователни. Правилно съставът на Кюстендилски окръжен съд е приел, че поведението на подсъдимата не реализира състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и е оправдал подс. А. по повдигнатото и поддържано обвинение, макар настоящият състав да не се съгласява с някои от доводите на решаващия съд. Принципно, за да е осъществен състава на измамата от обективна страна, е необходимо да е реализирано изпълнителното деяние, изразяващо се в създаване и/или поддържане на определена лъжлива представа у друго физическо лице, която представа го мотивира да извърши действия по разпореждане с имущество. Измамата е резултатно престъпление, понеже в резултат на акта на разпореждане с имущество пострадалият претърпява имотна вреда, а за дееца или за трето лице се получава облага. От субективна страна престъплението несъмнено се характеризира с пряк умисъл поради наличието на специфична користна цел – деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. В настоящия казус инкриминираната от обвинението дейност на подс. А., с която се претендира осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, е, че със сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в [населено място], е възбудила и поддържала заблуждение у З. М. относно продажбата на имота. За да е съставомерно поведението на подсъдимата, доколкото се касае до твърдение за създаване на невярна представа със сключване на предварителния договор, е необходимо от обстоятелствата по делото да се установи, че към момента на сключване на договора подсъдимата не е имала по начало намерение да го изпълнява. При извършване на тази преценка и като едно от съображенията, за да постанови оправдаване, въззивният съд е приел, че към датата на сключване на предварителния договор нито подсъдимата, нито К., са поддържали някакво заблуждение у свид. М., понеже са му били обяснили действителните отношения между тях и фиктивността на сделката им. Тези съображения за обосноваване на липса на неверност на създадената представа, не могат да бъдат споделени, защото, независимо че свидетелят е бил наясно с отношенията между подс. А. и семейство К., именно подсъдимата, съгласно писмените документи, е била собственик на недвижимия имот и поради това тя е могла да извърши разпореждане с него. Това, че тя е упълномощила И. К. да продава имота, не изключва възможността А. като собственик /макар и формален/ да се разпорежда с него. Следователно, със сключването на предварителния договор за продажба на недвижимия имот подсъдимата е създала у свид. М. представа, че ще му прехвърли собствеността върху имота, а и тази представа е логична на фона и на отношенията й с К., за които бъдещата продажба е била свързана с възможността да се изплаща кредита, който е бил изтеглен от подсъдимата, но дължим на практика от тях. Така че, фиктивността на сделката, за която е знаел свидетелят М., не изключва възможността подсъдимата да създаде у свидетеля представа, че ще му бъде прехвърлен имота от нея. По-нататък, е видно, че с последвалата продажба на недвижимия имот на И. К., подсъдимата се е разпоредила с този имот, като не е изпълнила уговореното в предварителния договор със свид. М.. Без съмнение, с това действие за свидетеля е настъпила имотна вреда в размер на платената от него парична сума при сключване на предварителния договор – 5 500лв. и изплатените вноски за погасяване на ипотечния кредит, съгласно уговореното в предварителния договор, в размер на 4 999.10лв. Неправилно въззивният съд е приел, че имуществените вреди за свидетеля обхващат само тези, които са причинени до датата на прехвърляне на имота от А. на И. К.. Това е така, понеже вредата за М. е свързана със създадената у него представа, че ще му бъде прехвърлена собствеността върху имота, и всички тези вреди са във връзка с негово поведение, мотивирано именно от тази представа, като моментът на прехвърляне на собствеността на друго лице е без значение, защото извършените от М. разпореждания с парични суми са все във връзка с обещанието за прехвърляне на собствеността и плащането им след това прехвърляне единствено сочи, че са недължимо платени, но не и че не съставляват вреда за него. При тези критични бележки по отношение на възприетото от въззивната инстанция, касационният съд намери за съответен на материалния закон крайният извод в атакуваната присъда, че подсъдимата не е осъществила състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Със сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот подсъдимата действително е създала у свид. М. представа, че ще му прехвърли собствеността върху този имот. Не може обаче да бъде оставено без внимание обстоятелството, че се касае до предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, като характерното за този договор е, че се касае до „обещание“ за прехвърляне на собствеността, поема се задължение за сключване на окончателен договор, в случая за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, което да бъде реализирано чрез сключване на окончателен договор, при условие обаче, че са изпълнени договорените задължения от съконтрахента по предварителния договор. Самият факт на сключване на 30.09.2003г. на предварителен договор за продажба на недвижимия имот от страна на подсъдимата не може сам по себе си да бъде окачествен като създаване на невярна представа у свид. М. относно продажбата на недвижимия имот, защото се касае до поемане от нея на задължение за прехвърляне на собствеността върху имота чрез сключване на окончателен договор, но това задължение е функция на изпълнение на поетите с предварителния договор задължения от страна на М.. Липсват обективни данни за изначална липса на намерение подсъдимата да изпълни договора, защото в точно съответствие с клаузите му, касаещи изплащането на кредита, същата е предала получената сума на свид. К., която от своя страна е извършила погасяване в размер на 1 500лв. Когато от обвинението се претендира, че измамливите действия са осъществени чрез сключване на договор, е необходимо да се установи, изначална липса на намерение да се изпълнява договора. А такова поведение от страна на подс. А. не е налице, понеже подсъдимата като собственик обективно е можела да прехвърли собствеността, изпълнила е към този момент задълженията си уговорени в предварителния договор, а окончателното прехвърляне на собствеността е било в зависимост от изпълнението на задълженията на другата страна – на свид. М. по предварителния договор. Правилно въззивният съд е обсъдил, че користната цел – набавяне на облага за сем. К., е следвало да бъде налице към момента на инкриминираното от обвинението сключване на предварителния договор на 30.09.2003г. и поради нейната липса е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна. При сключване на договор, измамлива цел е налице, ако изначално деецът не е имал намерение да изпълни задълженията си по договора и е имал намерение чрез действията си да набави имотна облага – в случая – за сем. К.. Няма обективни фактически данни по делото, от които да се направи извод, че към момента на сключване на договора подсъдимата не е имала намерение да изпълни неговите клаузи, че целта да набави за К. имотна облага е била налична към този момент. Сключването на предварителния договор е било насочено към обслужване на плащанията по кредита, обезпечен с ипотека върху имота, като това е било част от договорните задължения по сключения предварителен договор, а не към облагодетелстване на К., а и условието за сключване на окончателен договор е било изплащане на кредита от свид. М. и заличаване на договорната ипотека. Обстоятелството, сочено в протеста, че подс. А. е продала имота една година по-късно на И. К. и за цена, по-ниска от покупната, не е в състояние да обоснове користна цел, респективно – умисъл за измама към момента на сключване на предварителния договор, понеже тази продажба е станала значително време след сключване на предварителния договор, тя е осъществена поради неизпълнение от страна на свид. М. на задълженията по предварителния договор – налице са фактически данни за нередовно плащане на вноските по ипотеката, което е било задължение на М., а цената на сделката е без значение, защото фактическите данни са за това, че придобиването на имота от А. е било фиктивно, като тя не е заплащала, както и при продажбата не е получавала цена. Само въз основа на соченото в протеста обстоятелство, че подсъдимата не е уведомила свид. М. за прехвърлянето на имота и той е продължил да плаща задълженията по кредита, не може да се направи извод, че към момента на сключване на предварителния договор подсъдимата е имала користна цел. Касае се за недължимо плащане от страна на М., но тези последващи факти не обосновават користна цел на подсъдимата, понеже е било налице неизпълнение от М. на предварителния договор. Изложените съображения сочат, че не е била налице користна цел у подсъдимата при сключване на инкриминирания предварителен договор. Към момента на създаване на представата у свид. М., че ще му продаде недвижимия имот, подс. А. не е имала намерение да не изпълни уговореното, защото липсват такива обективни данни, както и не е имала цел да набави за други лица – К., имотна облага, защото става въпрос за изпълнение на определени облигационни отношения. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Подсъдимата А. е била правилно оправдана, понеже извършеното от нея не съставлява престъпление. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 9 от 16.04.2015г., постановена по внохд № 25/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.