3 Р Е Ш Е Н И Е № 497 гр. София, 14 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1471 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия П. Й. Б. срещу решение №145, постановено на 18.06.2012 г. по ВНОХД №104/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, с което е била потвърдена присъда №8 от 13.02.2012 г., постановена по НОХД №340/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това на 14.12.2010 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М. П. Б. е отнел чужди движими вещи на стойност 4, 50 лева от владението на Е. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК и чл.54 НК му е наложено наказание пет години „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. В касационната жалба е посочено касационните основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се поддържа, че определеното на подсъдимия Б. наказание не отговаря на принципите на законност и не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Поддържа се, че не са били изследвани подбудите за извършване на престъплението, което е съществена част от субективната страна на престъплението. На тези основания се предлага да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено отмереното на подсъдимия наказание. В касационното съдебно заседание не се явяват подсъдимият и неговия защитник, като с писмена молба е депозирана писмена защита, с която се поддържа подадената касационна жалба, като предлага тя да бъде уважена. В писмената защита се оспорва възприетата от предходните съдебни състави фактическа обстановка по делото, като се твърди, че обвинението е недоказано и на това основание се моли да бъде намалено наказанието на подсъдимия. Представителят на ВКП твърди, че касационната жалба е основателна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено наложеното на подсъдимия Б. наказание. Поддържа, че са налице предпоставките за определянето му по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК. Върховният Касационен Съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, досежно това, че наказанието на подсъдимия Б. е било правилно определено. Законосъобразно съдът е преценил, че като смекчаващи отговорността му обстоятелства трябва да бъдат ценени ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, това, че той е безработен и реално лишен от доходи и тежкото му финансово положение. Като такова обстоятелства законосъобразно е било възприето и това, че отнетите средства са били възстановени на пострадала, като правилно са били кредитирани показанията й в тази насока, независимо, че по делото липсва документ, удостоверяващ връщането на парите. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са били ценени предходните осъждания на подсъдимия (които нямат отношение към квалификацията по чл.199, ал. 1, т.4 НК) и сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на подсъдимия е било определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността му и е било отмерено на предвидения в санкционната част на нормата на чл.199, ал.1 НК минимален размер. Касационната инстанция не може да възприеме тезата на страните в производството, че наказанието, наложено на Б. е завишено, като отчита, че основния довод в тази насока, относим към размера на отнетите парични средства е несъстоятелен. Действително предмет на престъплението е сумата от 4, 50 лева, но това няма значение, тъй като двамата подсъдими са отнели само тази сума, тъй като само толкова е имала в себе си пострадалата. Ако свидетелката, към инкриминираната дата, бе притежавала повече средства то и предмета на престъплението би бил различен. На практика двамата подсъдими са отнели всички пари на пострадалата и обстоятелството, че те са били малко не може да бъде основание извършителите на престъплението да носят занижена наказателна отговорност. В подкрепа на извода за справедливост на наложеното наказание е и начина, по които е извършено престъплението- чрез душене на възрастна жена със забрадката й, което сочи на висока степен на обществена опасност на извършителите на инкриминираното деяние и обстоятелството, че престъплението е осъществено в сравнително кратък период след изтърпяване от подсъдимия Б. на наказание, наложено му за извършено друго престъпление срещу собствеността. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че атакуваното въззивно решение може да бъде изменено, като бъде определено по- леко наказание за Б. само ако касационната инстанция приеме, че наказанието трябва да бъде определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК. Този законов текст може да бъде приложен единствено при наличието на кумулативните предпоставки- многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвиденото наказание да е несъразмерно тежко. В това производство не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на Б. обстоятелства, а и предвиденото минимално наказание (което му е било наложено) не е несъразмерно тежко. Ето защо приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК би било незаконосъобразно и правилно наказанието е било определено по реда на чл.54 НК. Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че в касационната жалба е отразено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НК, като пак то е посочено и в приложената по делото писмена защита. Въпреки така конструираната касационна жалба в писмената защита са развити доводи, относими не към оплакваното за явна несправедливост на наказанието, а към такова за недоказаност на инкриминираното деяние. Касационната инстанция приема, че за нея не съществува задължение да се произнася служебно по всички касационни основания, като дължи произнасяне само по релевираните с касационната жалба. Ето защо съдът прецени, че не трябва да обсъжда оплакванията за недоказаност на престъплението- предмет на производството, което е относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК (евентуален неправилен анализ на доказателствените материали, представляващо съществено нарушение на процесуални правила), като единствено ще посочи това, че и това оплакване е напълно несъстоятелно, тъй като по делото са събрани множество и все еднопосочи доказателства и доказателствени средства, които установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия Б.. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №145, постановено на 18.06.2012 г. по ВНОХД №104/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велеко Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.