4 Решение по т.д.№ 1017/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о Р Е Ш Е Н И Е №160 София, 17.01.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1017 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. [населено място] срещу Решение № 293 от 13.06.2011 год. по т.д.№ 192/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 480 от 28.12.2010 год. по гр.д.№ 499/2010 год. на Пловдивския окръжен съд с която първоинстанционният съд уважил искът с правно основание чл.71 ТЗ предявен от [община] срещу [фирма]. Като е счел, че въззивната жалба е неоснователна, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт, прилагайки по отношение на мотивите разпоредбата на чл.272 ГПК. В касационната жалба се съдържат доводи за необоснованост на въззивния акт. Касаторът счита, че би следвало акционерът да привнесе действителната актуална стойност на апортирания имот, а не стойността на придобитите срещу апорта акции. Ответникът по касация О. [населено място], чрез отговора по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Как се определя размерът на вноската, която акционерът в забава следва да бъде поканен да внесе в производството по чл.189 ТЗ”. Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ. Твърдението на ищеца по делото О. [населено място] е, че не е загубил качеството на акционер в [фирма], притежаващ 11814 бр. акции. Счита, че неправилно ответното дружество е приложило по отношение на общината чл.189 ал.2 ТЗ и отрича членствените му права. Последователно подържаната тезата на [фирма] е, че Общината е придобила качеството на акционер при учредяването на дружеството, чрез апорт на 50 дка земеделска земя. По-късно е установено, че собственик на апортираният имот не е бил акционерът О. [населено място], а държавата. След отправена покана, Общината не е внесла парична вноска, съответстваща на балансовата стойност на апортирания имот (181560 лв.) поради което е настъпила последицата по чл.189 ал.2 предл.1 ТЗ и тя е изключена от акционерно участие. Спорен по делото е бил начинът на определяне размера на подлежащата на привнасяне стойност на апортната вноска. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. За да уважи иска, първоинстанционният съд се е позовал на това, че задължението на акционера за привнасяне стойността на първоначално придобитите акции е съизмеримо с тяхната стойност – 800 акции по 5000 неденоминирани лева. Приел е, че акционерът е бил изправен при покриване на стойността на по-късно придобитите 11014 бр. акциите от по 5 лв. от последващите емисии при увеличението на капитала през 1996, 1997, 1998 и 1999 год. Както бе посочено по-горе, въззивният съд се е позовал в решението си на чл.272 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: Акционерното дружество “Свободна зона – П.” е регистрирано през 1990 год. Придобиването от О.-А. на 800 бр. акции срещу апортиран недвижим имот на стойност 4000000 нед. лв. е в резултат на последващо увеличение на капитала през 1994 год. Неправилна е тезата на касатора, че в разглежданата хипотеза недвижимият имот следва да бъде разглеждан като актив, на дружеството и оттам, че действителната му актуална стойност е формираща паричното задължение на акционера за привнасянето и. Разглеждан като сделка, апортът е особен вид такава. Той съставлява вноската на акционера в дружеството, която се отразява в капитала му и срещу която той придобива членствени права, съответстващи на квотата му в капитала. В случая се касае за акционерно дружество, поради което правата, които вносителят О.-А. е придобил, съответстват на 800 бр. акции с номинал 5 лв. (5000 нед. лв.), материализиращи тези му права. Когато апортът бъде признат (съдебно или извънсъдебно) за недействителен и сме извън хипотезата на спор по чл.70 ал.2 ТЗ, в този случай, за акционера възниква задължение да направи друга вноска. Било чрез апорт на друго имущество, било чрез парична сума, но съответстващи по стойност на придобитите срещу недействителния апорт акции. Ако акционерът не изпълни задължението за довнасяне, допълването на капитала по решение на Общото събрание, може да бъде направено от другите акционери или трети лица, да се вземе решение за намаляване на капитала, съобразно стойността им (но не под предвидения от закона минимум) – чл.189 ал.3 предл.3 ТЗ, а акциите по отношение на които той е неизправен, подлежат на обезсилване и унищожаване. В този смисъл ВКС се произнесъл с Решение № 46 от 26.07.2012 год. по т.д.№ 163/2011 год. на І т.о. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос ще следва да бъде, че размерът на вноската, която акционерът в забава следва да бъде поканен да внесе в производството по чл.189 ТЗ, съответства по стойност на акциите, които е записал по реда на чл.188 ГПК или придобил. По същество, жалбата е неоснователна. С оглед отговора на поставения правен въпрос и тълкуването на чл.189 ал.3 ТЗ с цитираното по-горе решение по т.д.№ 163/2011 год., акционерът „О. [населено място] не е изгубил правата си върху акциите, придобити при увеличението на капитала през 1996, 1997, 1998 и 1999 год. По отношение на правата върху капитала, материализирани с акциите от 1994 год. за него съществува задължението да привнесе стойността им в срок, определен от дружеството. Едва в случай, че не стори това, по отношение на него може да бъдат приложени последиците по чл.189 ал.3 предл.2 ТЗ. Въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, а касаторът дължи заплащане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно заплатеното адв.възнаграждение, посочено в пълномощното на адв.Б. и адв.С. – 1200 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 293 от 13.06.2011 год. по т.д.№ 192/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК- да заплати на О. [населено място] сумата 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.