Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 18.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2560 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 2235 от 30.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3203/14 г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2844 от 04.07.2014 г. по гр. д. № 9844/13 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против П. Г. Б. иск за делба на апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], бл.132-А-5,вх. Б, ет. 4, с площ от 45, 88 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.540.631.1.35 по КККР на [населено място]. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 26.04.2000 г. до 07.07.2009 г. С нот. акт № 109 от 18.09.2000 г. ответницата е закупила от майка си процесния апартамент по реда на ЗУЖВГМЖСВ за сумата от 10 751, 20 лева. Приел е също, че жилището е закупено изцяло с лични средства на ответницата /3067,68 лв. - изтеглени от влог на нейната дъщеря, 4700 лв.- дарени й от нейния баща и 3438,72 лв. - компенсация по притежавания от нея жилищно-спестовен влог/, като се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ответницата по жалбата П. Г. Б. счита същата за неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Доводите се доразвиват в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното: Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за даване отговор на въпроса налице ли е влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора. С приемането на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове се цели на дългогодишните вложители, които до момента не са усвоили натрупаните по партидите им лихвочисла да бъде предоставена възможност за финансово компенсиране при придобиване на жилища извън случаите на продажба на държавни, общински и ведомствени жилища по реда на този закон, като след сключването на договора съгласно чл. 11, ал. 16, т. 3 от Правилника за приложение на ЗУЖВГМЖВ на вложителя се превежда левова компенсация в предвидения в закона размер и по този начин при невъзможност държавата да осигури жилища на всички дългогодишни вложители при облекчени условия, последните да могат да придобият имот за задоволяване на жилищните си нужди и едновременно с това да усвоят спестяваните именно за тази цел суми. И тъй като правото на собственост в случая се придобива по договор с трето лице, което не е страна по договора за жилищно-спестовен влог, левовата компенсация за набраната по влога сума и лихвочислата върху нея се превежда директно на вложителя след придобиване на собствеността. В тези случай правото на собственост върху жилището се придобива в момента на сключването на договора за продажба, в който момент се заплаща и дължимата за придобиването цена, но преценката за произхода на средствата, които са вложени при придобиването следва да се прави и с оглед наличието на жилищно-спестовен влог и на отношения с Националния компенсационен жилищен фонд. Фактът на притежаване на жилищно-спестовен влог от един от съпрузите и на изплащане на левова компенсация от този влог след сключване на договора за продажба не може да бъде игнориран и по отношение на притежаващите такъв влог лица, законът да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които сумата директно би могла да се преведе по сметка на продавача на имота. Наличието на трансформация на лични средства следва да се преценява с оглед смисъла на чл. 21 СК от 1985 г./отм./ и неговата цел, а именно всеки значителен принос на съпрузите при придобиването на имущество по време на брака, влагането на лични средства при придобиването на такова имущество под каквато и да е форма, да бъдат отчетени и съобразени при извършването на преценката дали това имущество е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Предвид изложеното, отговорът на конкретния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, е в смисъл, че е налице влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора. Съобразно отговора на поставения въпрос, въззивното решение е правилно. Семейният кодекс предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985г. /отм./ е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 21 СК, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 20 СК. С оглед установения произход на вложените при покупката на имота средства, правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че е оборена презумпцията за съвместен принос относно процесния недвижим имот, като е налице придобиването му с лични средства на ответницата. Изводът на съда, че процесното жилище е закупено изцяло с нейни лични средства се явява правилен и съобразен със закона. Доводите на касатора, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата не са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК решаващият съд преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а според ал. 235, ал. 2 ГПК той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. Проверяващата, а не решаваща дейност на касационния съд изключва правомощия по извършване контрол на формираното вътрешно убеждение на въззивния съд и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Преценката на доказателствата, като същинска процесуална дейност, е предоставена единствено на решаващия съд, поради което тя не подлежи на касационна проверка, освен ако е изопачена и извършена в нарушение на процесуалните правила за това. С оглед на това, самото несъгласие на касатора с направените от въззивния съд изводи относно доказателствата по делото не води автоматично и задължително във всички случаи до наличие и на твърдяното от него процесуално нарушение, след като инстанцията по същество е мотивирала според съдържащите се в закона изисквания своите крайни изводи относно приетите за установени, въз основа на доказателствените средства, правнорелевантни факти. И тъй като в случая не може да се приеме, че съдът не е включил в съобразителната част на решението си своите изводи, въз основа на обсъдените доказателства относно релевантните за спора факти, както и че с оглед на тях не е направил своите правни изводи достатъчно ясно, пълно и точно, се налага изводът за правилно решение, което е съобразено със събраните по делото доказателства. Не е налице и несъответствие на фактическите изводи на решаващия съд на установеното от тези доказателства, дължащо се на грешки при формиране на вътрешното му убеждение при прилагане правилата на формалната логика или на емпиричното и научнотеоретичното знание, поради което и оплакването за необоснованост на постановеното решение е също неоснователно. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с дадените с ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС разяснения, тъй като не са установени непълноти и неточности в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, нито е допуснал процесуални нарушения като е отказал да събере пред себе си исканите от касатора гласни доказателства и да отложи разглеждането на делото за друга дата, тъй като предпоставките на чл. 266, ал. 3, респ. чл. 142, ал. 1 ГПК не са били налице. Ето защо и наведените в тази насока доводи не могат да бъдат споделени. В обобщение, обжалваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против П. Г. Б. иск за делба на апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], бл.132-А-5,вх. Б, ет. 4, с площ от 45, 88 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.540.631.1.35 по КККР на [населено място], е законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационните основания по чл. 281 ГПК следва да бъде оставен в сила на основание чл. 293, ал. 1 ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я в сила решение № 2235 от 30.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3203/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. О с ъ ж д а Р. В. Т. от [населено място] да заплати на П. Г. Б. от същия град сумата 1000 /хиляда/ лева разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: