1 Р Е Ш Е Н И Е № 20 [населено място], 18.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6834 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 304 ГПК. Делото е образувано по молба на З. Д. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 505 от 05.05.2011г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 5844/2010г., потвърдено с решение №VІ-79 от 12.10.2011г. по гр.д. № 1131/2011г. на Бургаски окръжен съд. С решението е признато за установено по отношение на Б. И. Б., че С. Б. Б.-С. е собственик на основание договор за дарение на недвижим имот, представляващ гараж в [населено място], комплекс „Л.”, [улица] партерния етаж на пететажната жилищна сграда, построена в УПИ VІІ-605 в кв. 43 по плана на града, с площ 17,44 кв.м., при съседи: проход, гараж на Б. Б., двор и стълбище, който гараж е реална част от имот с идентификатор 07079.607.446.1.12 по кадастралната карта на града. Видно от приложеното удостоверение за граждански брак молителката З. Д. Б. е съпруга на ответника по иска Б. Б. и не е участвала в производството. Тя поддържа, че имотът, предмет на спора, е представлявал съпружеска имуществена общност; през 1995г. тя и съпруга й са го продали на бащата на ищцата, който впоследствие го дарил на ищцата. С оглед на това счита, че е следвало да бъде конституирана като страна в процеса, а постановеното решение, касаещо имущество съпружеска имуществена общност, я обвързва. Ответницата по молбата С. Б. Б.-С. в писмения си отговор взема становище, че молбата е неоснователна, тъй като с решението е отменен по реда на чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт от 2010г., който е издаден само на името на Б. Б.. Ответникът Б. Б. намира молбата за основателна. С определение № 307 от 25.11.2013г. Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІ г.о., е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, а именно решение № 505 от 05.05.2011г. по гр.д. № 5844/2010г. на Бургаски районен съд е уважен установителен иск за собственост на С. Б. Б.-С. против Б. И. Б. относно гараж в [населено място], [улица], в партерния етаж на жилищна сграда, застроен на 17,44 кв.м., който представлява реална част от имот с идентификатор 07079.607.446.1.12 по кадастралната карта на [населено място]. С решението е отменен нотариален акт за собственост № 36, т.ІІ, рег.№ 2034, д.№ 141/01.04.2010г. на нотариус А. Д. в частта, с която е признато, че Б. И. Б. е собственик на склад с площ 15 кв.м., представляващ прилежаща част към самостоятелен обект в сграда - гараж с площ 22,76 кв.м. с идентификатор 07079.607.446.1.12. В исковата молба е посочено, че ищцата С. Б. Б.-С. е собственик на гараж с площ 17,44 кв.м. по договор за дарение от родителите си, а те са придобили собствеността с договор за продажба от ответника Б. Б.. Ищцата е обосновала интереса си от водене на иска с получена нотариална покана за освобождаването на гаража, подадена от Б. Б. и съпругата му. Установено е, че с нотариален акт от 1995г. Б. Б. и З. Б./настоящата молителка/ са продали на Б. Х. Б. гараж с площ 17,44 кв.м. в партерния етаж на сградата, съседен на гараж от 26,40 кв.м., собственост на Б. Б.. През 2006г. купувачът Б. Б. и съпругата му И. Б. са дарили имота на дъщеря си С. Б. - ищец в процеса. Същевременно, през 2010г. Б. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, въз основа на писмени доказателства, върху гараж от 22,66 кв.м. и прилежащ към него склад от 15 кв.м. В хода на производството ответникът е поддържал, че договора за покупко-продажба, сключен от него и съпругата му с праводателите на ищцата, е недействителен поради липса на годен обект за разпореждане - според архитектурния проект гаражът е складово помещение към гараж, т.е. не е самостоятелен обект. За да уважи иска съдът е приел, че сделката не страда от визирания порок - процесният имот представлява самостоятелен обект със статут на склад, който фактически се ползва за гараж. При така изложените обстоятелства молбата за отмяна се явява основателна. Правото на отмяна по чл. 304 ГПК принадлежи на лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото/чл. 216, ал.2 ГПК/. Б. съпружеска имуществена общност обосновава задължително необходимо другарство на съпрузите при предявени искове за собственост срещу тях относно такива имоти, т.е. процесуалната им легитимация е съвместна. Поради това съпругът, който не е участвал в производството е обвързан от силата на присъдено нещо на решението. Неговото средство за защита е именно отмяната по чл. 304 ГПК, чрез която се гарантира правото му на участие в процеса. В случая разрешеният спор за собственост е за имот, който е имал статут на съпружеска имуществена общност /придобит е по време на брака на възмездно основание/ и е бил отчужден от съпрузите със сделка. Този спор следва да се реши по еднакъв начин спрямо двамата съпрузи. Неучастието на З. Д. Б. - съпруга на ответника Б. Б., която е негов задължителен необходим другар, обуславя отмяната на решението по чл. 304 ГПК. Поради изложеното влязлото в сила решение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, което да започне с конституирането на З. Д. Б. като ответник по предявения иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 304 ГПК по молба на З. Д. Б. от [населено място], комплекс „Л.”, [улица] влязлото в сила решение № 505 от 05.05.2011г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 5844/2010г., потвърдено с решение №VІ-79 от 12.10.2011г. по гр.д. № 1131/2011г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: