Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 27.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА н. дело № 7 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ЧНД № 13980/2011 г. на Районен съд – София, отмяна на постановеното по него определение от 01.12.2011 г. (с което на основание чл. 70 ал. 7 от НК е било постановено Д. В. С. да изтърпи изцяло наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, 3 месеца и 22 дни, представляващо остатък по условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 10 години по НОХД № 8623/2003 г., допуснато по ЧНД № 824/2009 г. на СРС) и прекратяване на производството с оглед приложението на чл. 3 ал. 1 от Закон за амнистията от 2009 г. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че макар освободеният предсрочно Д. С. да е извършил в изпитателния срок умишлено престъпление, за което е бил признат за виновен и осъден с присъда по НОХД № 12990/2010 г., то същият не следва да изтърпява отделно неизтърпяната част от 1 година, 3 месеца и 22 дни от наказанието по НОХД № 8623/03 г. (по което е било извършено групиране по чл. 25 ал. 2 от НК, като му е било определено да изтърпи най-тежкото, наложено му по присъда по НОХД № 1858/2002 г. в размер на 10 години лишаване от свобода). Това е така, тъй като изтърпяната част е 8 години и 8 месеца или повече от посочената в чл. 3 ал. 1, т. 1 от Закон за амнистията от 2009 г., съобразно който лишените от свобода, осъдени по чл. 354а ал. 1 от НК, се освобождават от изтърпяване на остатъка над 8 години лишаване от свобода. Осъденият се явява лично с. з. пред ВКС и изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че с присъда на СГС по НОХД № 1858/2002 г. С. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК и осъден на 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 000 лв. Впоследствие по НОХД № 8623/2003 г. и на основание чл. 25 ал. 2 от НК е било извършено групиране, като СГС му е наложил общо най-тежко наказание – това по НОХД № 1858/2002 г., от което той е изтърпял 8 години и 8 месеца в периода 19.11.2001 г. – 05.03.2009 г. С определение по ЧНД № 824/2009 г. СГС е постановил С. да бъде условно предсрочно освободен за остатъка от наказанието в размер на 1 година, 3 месеца и 22 дни. В този изпитателен срок той е извършил престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 от НК, за което е било осъден на пробация по НОХД № 12990/2010 г. По този повод прокурор от СГП е направил предложение за прилагане на чл. 70 ал. 7 от НК и с определение от 01.12.2011 г., постановено по ЧНД № 13980/2011 г. СРС е постановил С. да изтърпи остатъка от наказанието, за което е бил предсрочно условно освободен – 1 година, 3 месеца и 22 дни. ВКС споделя доводите в искането на Главния прокурор и намира, че постановеното определение по ЧНД № 13980/2011 г. е незаконосъобразно. Съгласно чл. 3 ал. 1, т. 1 от Закон за амнистията (обн. ДВ. бр. 26/07.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г.) лишените от свобода, осъдени по чл. 354а ал. 1 от НК, какъвто е случая със С., се освобождават от изтърпяване на остатъка над 8 години лишаване от свобода. Видно е, че изтърпяното от него наказание надхвърля 8 години, поради което и макар да е извършил престъпление в изпитателния срок по условното предсрочно освобождаване, то не следва да го търпи отделно, както разпорежда чл. 70 ал. 7 от НК. В тази връзка и не е имало основание да се уважава направеното на това основание предложение на прокурора от СГП. По тези причини и с оглед правилното прилагане на материалния закон (ЗА от 2009 г.) се налага искането за възобновяване да бъде уважено, като определението на СРС от 01.12.2011 г. по ЧНД № 13980/2011 г. да се отмени и производството по същото да се прекрати. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 13980/2011 г. на Софийския районен съд, НО, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 01.12.2011 г., с което на основание чл.70 ал. 7 от НК е определено Д. В. С. да изтърпи изцяло наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, 3 месеца и 22 дни (представляващо остатък по условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 10 години по НОХД № 8623/2003 г., допуснато по ЧНД № 824/2009 г. на СРС) И ПРЕКРАТЯВА производството по същото дело. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: