Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
С. 03.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 288 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. Х. от [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Х. против въззивно решение № 1391 от 12.10.2010г. по в.гр.д.№ 2047/2010г.на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение № 1001 от 29.03.2010г. по гр.д.№7752 по описа за 2009г. на Пловдивски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска на П. И. Х. против [фирма] [населено място],представля-вано от С. Е. за заплащане на сумата от 17 080лв., представ-ляваща изплатено застрахователно обезщетение от З.”Б.”по повод на кражба на лек автомобил марка „БМВ 725 T.”с рег.№ PB 12 22 BP,с която сума ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца,ведно със законната лихва,считано от 30.06.09г. Искането е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска.Претендира направените по делото разноски.
С определение № 754 от 15.06.2011г.е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за доказателствените средства,с които е възможно да бъде установена фигурата на косвеното представителство по чл.292 ал.2 изр.1 от ЗЗД в хипотеза,когато автомобил-втора употреба е закупен от Германия, със средства на едно лице,това лице го управлява и използва,но е записан и се води на името на трето юридическо лице, както и за действителните отношения между страните по така сключената сделка.
В съдебно заседание страните не се явяват лично,но се представ-ляват.Процесуалните им представители–според положението на доверителите им съответно желаят да бъде уважена и отхвърлена подадената касационна жалба.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Установено е по делото,че ищецът е бил упълномощен със заверено на 22.03.07г.пълномощно от управителя С. Е. на ответното дружество - да закупи „от името на фирмата за нейна сметка автомобили от чужбина и да ги транспортира на територията на България”,както и да оформя необходимите документи за това.Не се спори, че по този начин в страната са били внесени няколко автомобила. Процесният автомобил - марка „БМВ 725 T.”с рег.№ PB 12 22 BP- видно от представени по делото обвързваща поръчка и фактура № 829, е било закупено от ответното дружество чрез управителя Е. на 26.03.07г. За закупуването му след като е получил служебен аванс от 18 500лв.- С. Е. е отчел 6 845.40лв./както и други 5 593.67лв.-по фактура с № 830/.Автомобилът е бил регистриран на името на [фирма] на 17.08.07г.,на която дата е била сключена и„Гражданска отговорност”.На 23.08.07г.е сключена застраховка „Бонус Каско”със [фирма] На 27.08.07г.управителят Е. е упълномощил безсрочно ищеца да управлява в страната и чужбина автомобила,както и относно него - да го представлява пред всички държавни институции и да получава щети от застрахователни компании. Със същия автомобил – през месеците 09.07г.,10.07г.,02.08г.,03.08г., 05.08г.,06.08г. – ищецът както индивидуално,така и съвместно с управителя на ответното дружество- неколкократно е осъществил пътува-ния в чужбина /видно от удостоверения на МВР П./. С подадено на 20.07.08г. заявление до ІІ РПУ,подписано от ищеца Х. се установява, че на посочената дата,около 13.30ч.автомобилът е бил противозаконно отнет,за което е образувано дознание № 583/08г.По това дознание - при проведен на 29.09.08г. разпит на С. Е. /управител на ответното дружество/ - е заявил,че БМВ 7 е на Х. /”неговото БМВ 7 било изчезнало”/,че то само „се води” на името на фирмата /”просто заради ДДС-то се води на мое име,иначе тя си е негова”/.
Установено е /със заключение на икономическа експертиза/,че процесното МПС е заведено като стока в счетоводството на фирмата въз основа на инвойс фактура № 829 и протокол № [ЕГН] – двете от 26.03.07г.,като за него е бил ползван данъчен кредит в размер на 1 369.08лв. В счетоводството на фирмата - за същия автомобил не са издавани пътни листи,няма документи за извършен ремонт и не са начислявани амортизационни и консумативни разходи.
На 23.01.09г. [фирма] е изплатил на ответното дружество застрахователно обезщетение в размер на 17 080лв./с което ищеца твърди, че ответника неоснователно се е обогатил/.
Събрани са и гласни доказателства/показания на свидетеля Н., присъствал при закупуването на автомобила/, съгласно които за процес-ното Б. ищецът Х. е дал 4 300евро на управителя на ответното дружество.Последният уредил документално сделката /за което получил допълнително от Х. още 50евро/.Според свидетеля - във фактурата нарочно била записана по-ниска стойност /3 500евро/.
Управителят на ответното дружество – след като е бил задължен на основание чл.176 от ГПК, е отказал да се явил и да отговори на поставени му в нарочна писмено молба конкретни въпроси относно заплащането на покупната цена на автомобила,уговорките между страните за това на кого принадлежи собствеността,за извършваните ремонти,регистрация и застраховки.
Въз основа на тези факти и доказателства въззивният съд е приел,че собственик на автомобила е ответното дружество и правилно на него е била изплатена застрахователната сума.Счел е, че не са налице белезите на косвено представителство,тъй като пред вид забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК гласните доказателства не могат да бъдат ценени,а без тях не е възможно да се установи наличие на договор за поръчка за закупуване на лекия автомобил/пред вид неговата цена/.Съдът е посочил,че дадените от управителя показания пред органите на дознанието не могат да се приемат като установяващи право на собственост в полза на ищеца, а неявяването за отговор на поставените въпроси по реда на чл.176 от ГПК – само по себе си не е достатъчно,за да се приемат за доказани обстоятелствата,на които се позовава ищеца.
Настоящият съдебен състав частично не споделя изводите на въззивния съд.По поставения въпрос във връзка,с който е допуснато касационно обжалване, следва да бъде съобразено следното:
Косвено представителство е налице,когато представителят действа от свое име,но за сметка на представлявания.При него са налице три сделки: Първата е учредителна/най –често договор за поръчка/ – по силата, на която представителят се овластява да извърши една или няколко сделки. Втората е изпълнителна и се сключва между косвения представител и третото лице.Тъй като представителят действа от свое име – правата и задълженията по тази сделка възникват в неговата правна сфера.Третата сделка е отчетната.При нея косвеният представител прехвърля придоби-тите в резултат на изпълнителната сделка права и задължения в патримониума на представлявания.Съгласно чл.292 ал.2 от ЗЗД – в отношенията между косвения представител и доверителя – правата от изпълнителната сделка се считат за права на последния.В тежест на този, който твърди,че е натоварил другиго да действа за него при сключване на придобивната сделка е да докаже овластителната сделка, която поради косвеното представителство остава скрита. Поради това доверителят има против косвения представител право на иск за собственост върху вещта, закупена въз основа на договора за поръчка,като за воденето на този иск не е необходимо предварително скритият пълномощник да е отчел дейността си.За доказването му важат общите правила за допустимите доказателст-вени средства по ГПК.
В конкретния случай- иск по чл.292 ал.2 от ЗЗД не е предявен,поради което е безпредметно разглеждането и на трите описани сделки. Предявената претенция е за връщане на онова, с което ответникът се е обогатил в резултат на изпълнителната сделка,което ищецът съгласно чл.59 от ЗЗД може да претендира само до размера на обедняването.С оглед заявеното искане/свързано с неоснователно обогатяване/– предмет на обсъждане следва да бъде само първата/учредителната/сделка.По аргумент на чл.292 ал.3 от ЗЗД,съдържащ изискване за писмена форма на договора с нотариална заверка на подписите при дадена поръчка за придобиване на вещни права върху недвижими имоти – в останалите случаи,например за придобиване на права върху движими вещи,няма изискване за писмена форма за валидност на сделката. Наличието на устна договореност в този смисъл може да се установява със свидетели /пред вид стойността на договора и твърдението на страната за привидност на договора/,ако са налице изявления,изходящи от противната страна пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за привидност на съгласието/чл.165 ал.2 от ГПК/.В настоящия случаи такива са показанията на управителя на ответното дружество/описани по-горе/, дадени пред орган на дознанието по д.№ 583/08г.на ІІ РПУ П., затова показанията на свидетеля Н. са допустимо доказателство. В постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 235 от 4.07.11г.по гр.д.№513/11г.на ІV г.о. /, ВКС е приел, че извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти съставляват доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото,а по иск за разкриване симулативност на съглашение, когато такова признание се съдържа по следствено дело- то съставлява направено пред държавен орган изявление и следва да се цени като условие по чл.165 ал.2 от ГПК за допускане на свидетелски показания.Като не се е съобразил това въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено с постановяване на ново решение по съществото на спора с частично уважаване на предявения иск.Съгласно показанията на свидетеля Н., които лично е присъствал при сключване на сделката – ищецът е възложил на управителя на ответното дружество да закупи на името на последното процесния лек автомобил/който лично е харесал в Германия,където са били заедно/,за което му е заплатил сумата от 4 300евро.Като купувач е посочено юридическото лице,за да не се заплаща ДДС на място.
В потвърждение на договорката за поръчка за закупуване на процесния автомобил е и обстоятелството,че веднага след уреждане на формалностите по транспортиране,регистрация и застраховка на автомобила -на 27.08.07г. управителят на ответното дружество Е. е упълномощил безсрочно ищеца,тъй както да управлява в страната и чужбина автомобила, така и да го представлява пред всички държавни институции и да получава щети от застрахователни компании – във връзка с възникващите по повод на автомобила отношения.В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството,че в счетоводството на фирмата-за автомобила не се съдържат издадени пътни листи,както и няма начислени амортизационни и консумативни разходи.
С оглед изложеното,настоящият съдебен състав приема за установено,че между ищецът и ответното дружество е бил сключен договор за поръчка,във връзка,с който ищецът е предоставил сумата от 3 500евро./Относно стойността на сделката - при конкуренция между посочената от свидетеля сума и тази,отразена в представения писмен документ-фактура № 829 от 26.03.07г.-следва да се възприеме отразеното във фактурата/. След осъщественото на 20.07.08г. противозаконно отнемане на автомобила –ищецът, пред вид поведението на ответното дружество и липсата на предявен иск, с който да установи действителните отношения между страните- не е могъл да претендира застрахователно обезщетение. Последното е получено от ответното дружество,въз основа на сключена от него застраховка „Бонус Каско”със [фирма].По този начин ответникът се е обогатил с получената по договора за поръчка сума, която ищецът следва да получи обратно, тъй като това е установения по делото размер,до който той е обеднял.Пред вид начина,по който е заявена претенцията/в левове/- сумата от 3 500евро следва да бъде присъдена съобразно фиксирания курс на БНБ –по 1.95лв.за евро или - 6 825лв.До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен,а в останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски,съобразно уважената част от иска.При представени доказателства за заплатени разноски от 2 720лв./ включващи 685лв. държавна такса пред РС,5лв.-държавна такса за удостоверение пред РС, 80лв.-възнаграждение за вещо лице пред РС, 1700лв.-за адвокатско възнаграждение пред РС и 250лв.за адвокатско възнаграждение пред ВКС/- сумата,която следва да се присъди възлиза на 1 000лв.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1391 от 12.10.2010г. по в.гр.д.№ 2047/2010г.на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА [фирма],със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], ЕИК[ЕИК],представлявано от С. Д. Е. да заплати на П. И. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 6 825лв./шест хиляди осемстотин двадесет и пет лева/, с която неоснователно се е обогатило по повод на противозаконно отнемане на лек автомобил марка „БМВ 725 T.”с рег.№ PB 12 22 BP,ведно със законната лихва,считано от 30.06.09г. както и сумата от 1 000 лв./хиляда лева/,представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част от иска,като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като неоснователна и недоказана в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :