Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                № 374                                София, 21 октомври 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                          СЕВДАЛИН МАВРОВ     при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 406/2009 година.   Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК по искане от осъдения В. А. Х. за възобновяване на внохд № 57/2009 год. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановено по него решение № 97/29.05.2009 год., както и на присъда № 643 от 16.05.2008 год. по нохд № 563/2007 год. на Великотърновския районен съд. В искането, изготвено от осъдения, е изразено недоволство от въззивното решение, което, според него, е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като не са изпълнени дадените указания на касационния съд в решение № 556/23.01.2009 год. по н.д. № 543/2008 год. на ІІ-ро н.о. при отмяна на предишното въззивно решение по делото. Неизпълнението на тези указания е формирало неправилно вътрешно убеждение на съда, което не е изградено на изискването за всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, а това се е отразило в неправилното приложение на закона, защото Х. е следвало да бъде оправдан, а не осъден по предявеното му обвинение. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, по изложените в него съображения. Излага се довод за несъставомерност на деянието от субективна страна. Основанието за нарушение на закона се обосновава и с оплакването, че след отмяна по реда на възобновяването по искане от осъдения, на решението по внохд № 375/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане, втората по ред въззивна инстанция е утежнила наказателноправното положение на Х. , като е потвърдила размера на наказанието наложено от първоинстанционния съд. Прокурорът от ВКП намира основанията за възобновяване за несъстоятелни и поради това изразява становище, че искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното: С присъда № 643 от 16.05.2008 год. по нохд № 563/2007 год. на Великотърновския районен съд, В. А. Х. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 09.12.2005 год. в гр. В. Търново в писмена жалба, подадена до надлежен орган на власт-прокурор при Военно-окръжна прокуратура, гр. П., следствен участък гр. В., като знаел, че е невинен, набедил С. И. Т. в извършване на престъпление от общ характер-причиняване на лека телесна повреда от лице от състава на полицията при изпълнение на службата му, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, алт. 1, във вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 и 2 от НК и на 22.12.2005 год. в гр. В. Търново, в гласни обяснения дадени пред надлежен орган на властта - подполковник Р. К. като знаел, че е невинен, набедил С. И. Т. в извършване на престъпление от общ характер-причиняване на лека телесна повреда от лице от състава на полицията при изпълнение на службата му, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, алт. 1, във вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 и 2 от НК, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален ”Общ” режим и на „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел по местоживеенето на Х. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на Х. по влязлата в сила на 27.02.2004 год. присъда по нохд № 277/1999год. на Горнооряховския районен съд, изтърпяването, на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. С решение № 151 от 28.08.2008 год. по внохд № 375/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд, образувано по въззивна жалба на подсъдимия присъдата е изменена, като наложеното на Х. наказание е било намалено на една година лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. В производство по реда на глава ХХХІІІ НПК, по искане от осъдения по основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, с решение № 556/23.01.2009 год. по н.д. № 543/2008 год. на ВКС, ІІ-ро н.о., внохд № 375/2008 год. на Великотърновския окръжен съд е възобновено, постановеното по него решение-отменено и делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд, с конкретни указания по реда на чл. 425, ал. 1 НПК. Искането на осъдения Х. за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от осъдения на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, а по същество за частично основателно. Върховният касационен съд не намира за основателни възраженията, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил изискванията да извърши цялостна и всеобхватна проверка на събраните доказателства и в резултат на това е стигнал до неверни фактически изводи по отношение авторството на престъплението. В изпълнение указанията на касационната инстанция въззивният съд е изискал и приложил към делото ново копие от дневника на посетители в РПУ-В. Търново за 26.10.2005 год. от 17.00 до 21.00 часа, ведно с титулната му част, извършил е повторен разпит на свидетеля А е положил усилията да бъде издирен и повторно разпитан и свидетеля А от гр. Г. О. , но поради отсъствието от страната и неустановения му в чужбина адрес не е могъл да бъде призован. В съответствие със становищата на страните и като приел, че са налице други факти и обстоятелства, чрез които фактическата обстановка ще бъде изяснена всестранно, пълно и обективно, този свидетел е бил заличен като свидетел по делото. Въззивният съд е подложил на преценка годните доказателства и доказателствени средства, включително и тези събрани във въззивното следствие, относими към установяване на правно-релевантните факти и е изложил съображенията си за пълно споделяне на фактологията на събитията, както е възприета от първата инстанция. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди доводите в жалбата и да извърши проверка изцяло, като се произнесе с решение, с което е дал отговор на всички доводи и възражения по начина, съответстващ на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК вр. чл.14 НПК. Обясненията на Х. дадени пред първоинстанционния съд, с които е оспорил обвинението не са разколебали вътрешното убеждение на въззивния състав за авторството и вината му в престъплението предмет на обвинението. Поддържа се, че изводите в съдебното решение за умисъла са направени при липса на доказателства. Изводите за умисъла са изведени по убедителен начин въз основа на доказателствения материал и конкретно установеното обективирано поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието-на две различни дати писмено и гласно пред надлежен орган на властта-прокурор при Плевенска военна прокуратура, след като е знаел, че С. Т. е невинен го набедил в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, алт. 1, във вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 и 2 НК-причиняване на лека телесна повреда в качеството му на лице от състава на полицията, като въз основа на подадената от Х. жалба е разпоредено извършване на проверка срещу лейт. Трифонов. В подкрепа на изводите си, въззивният съд е обсъдил приложеното копие от дневника на посетители в РПУ-В. Търново за 26.10.2005 год. от 17.00 до 21.00 часа, от който е видно, че Х. е пребивавал в сградата на РПУ-В. Търново от 17.20 до 23.00 часа на 20.10.2005 год., като той саморъчно се е подписал за часа, в който е бил освободен от там от служителите С. С. и Т. З. Заявеното в жалбата на подсъдимия от 12.12.2005 год. оплакване, че Т. е автор на причинената му лека телесна повреда е било ясно и категорично. Х. го е посочен с полицейско звание и лично име, при което не може да става въпрос за объркване на подсъдимия в личността му. При проверката за верността на отразеното в жалбата на Х. при личното му явяване пред военния прокурор той отново повторно, подробно и без колебание е потвърдил отразеното в нея, за оказано физическо насилие от страна на Т. върху него, въпреки установените впоследствие категорични данни, че по същото време Т. е бил на друго място, изпълнявайки заедно с други полицейски служители оперативна задача. Затова доводът, че от субективна страна деянието е несъставомерно, съдът не е възприел, а отхвърлил като осъществено право на защита. Въззивното решение за наличие на всички елементи от състава на престъплението по чл. 286 НК е законосъобразно, а не произволно, както неоснователно се поддържа в искането. При постановяване на атакуваното въззивно решение съдът не се е съобразил, че като е потвърдил присъдата в санкционната й част е нарушил разпоредбата на чл. 355, ал. 2 НПК, към която препраща чл. 426 НПК. Допуснато е процесуално нарушение, като незаконосъобразно е утежнено наказателноправното положение на осъдения. Това е така, защото възобновяването на внохд № 375/2008 год. на Великотърновския окръжен съд с решение № 556/23.11.2009 год. по н.д. № 543/2008 год. на Върховния касационен съд, второ н.о. е било инициирано по искане на Х. , при което е недопустимо, в частта, с която наказанието му е било намалено от втората редовна съдебна инстанция на една година лишаване от свобода да бъде неглижирано и се потвърди отново наказанието, определено от първата инстанция. Подобен подход е несъвместим с оглед на правилото reformation in peius-да не се влошава положението на осъдения, доколкото против първоначално постановената присъда, не е имало подаден съответен протест. Нарушението, обаче, е отстранимо в настоящото производство, с оглед правомощия по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК на Върховния касационен съд и на това основание настоящият съдебен състав намери, че въззивното решение предмет на проверката следва да бъде изменен, като наказанието на осъдения за престъплението по чл. 286, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК се намали на една година. В останалата част, като неоснователно, искането на Х. за възобновяване на внохд № 57/2009 год. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановено по него решение № 97/29.05.2009 год. следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 354, ал. 2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 57/2009 год. на Великотърновския окръжен съд и ИЗМЕНЯВА постановено по него решение № 97/29.05.2009 год., като НАМАЛЯВА наложеното на осъдения В. А. Х. наказание от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по останалите сочени от него основания за възобновяване на наказателното дело. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: