Р Е Ш Е Н И Е № 473 София, 28 ноември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1741/2013 година. Производството е образувано по искане от осъдения Г. В. Г. за възобновяване на нохд № 4975/2013 год. по описа на Софийския районен съд и отмяна на протоколното определение от 04.06.2013год. за одобрение на сключено споразумение. В искането се релевират основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 и по т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В него осъдения поддържа, че със съдебния акт, с който е одобрено постигнатото между защитата и държавното обвинение споразумение, е било допуснато съществено нарушение на процесуалния закон като съдът не е отчел липсата на съответствие между фактите, за които са се споразумели страните и събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи и обстоятелството, че постигнатото между страните споразумение е било одобрено, независимо че в хода на досъдебното производство не са били събрани доказателствени материали, от които безспорно да са установени отразените в този съдебен акт обстоятелства, като след влизане в сила на съдебния акт чрез разследване, защитата е открила нови неизвестни на съда доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на съда, одобрил споразумението. Сочените пороци в доказателствената сфера и новосъбраните доказателства, според осъдения и защитника, е основа одобреното споразумение да бъде преценено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено искането за възобновяване. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него основания и доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: Производството по нохд № 4975/2013 г. по описа на Софийския районен съд е приключило с одобрено по реда на чл. 384, ал. 1, във вр. чл. 382, ал. 7 НПК споразумение, сключено между прокурор при Софийската районна прокуратура, Г. В. Г. и защитника му, по силата, на което подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.01.2008 год. около 12.45часа в [населено място], [улица], МОЛ-София, в магазин на фирма [фирма], представлявана от З. К. чрез пълномощника си Е. П. Пелитев, с цел да набави за себе си имотна облага е направил опит да възбуди заблуждение у Р. П. М., представяйки се с личната карта на Е. С. Й. и с това да причини имотна вреда на [фирма] в размер на 689.00лв като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес-два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна-осъденото по делото лице, в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Съдебното производство по нохд № 4975/2013г. е образувано по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу подсъдимия Г. В. Г. по обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Преди даване ход на делото на 04.06.2013год. на съда е представено споразумение, сключено между прокурор при СРП, подсъдимия Г. Г. и защитника му-адв. И. Т. от САК за решаване на делото по реда на гл. ХХIX от НПК. Съдът е приел, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в съдебно заседание по тази диференцирана процедура и е дал ход на делото. Сочените от осъдения Г. В. Г. основания за възобновяване на делото са в две посоки: 1. По чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК като се твърди, че чрез разследване-в писмени декларации на лицата Е. С. Й. и В. П. В. се съдържат нови обстоятелства и доказателства, които са от съществено значение за делото и не са били известни на съда одобрил споразумението. Доводите в тази насока сочат за явно незнание на закона и искането в същата тази част следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като съгласно чл. 420, ал. 1 НПК искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК може да направи окръжният, съответно военният прокурор или ръководителят на специализираната прокуратура и то след надлежно разследване, като осъденото лице не е между субектите с такива процесуални права. 2. Неоснователно е и искането за възобновяване основано по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Настоящата инстанция не може да сподели отразеното в него, че не са били налице предпоставки за одобряване на постигнатото между страните споразумение по глава ХХIХ НПК. В рамките на тази диференцирана процедура съдът е длъжен да направи преглед на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали и да прецени дали те съответстват на повдигнатото срещу осъдения обвинение и установяват отразените в обвинителния акт, релевантни за изхода на производството факти. При преглед на доказателствената съвкупност може да бъде направен извод, че преобладаващата част от доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, а именно: от показанията на разпитаните свидетели-полицейските служители С. П. С. и И. Н. Т.-задържалия подсъдимия по сигнал на свидетеля Р. П. М., че Г. се представя за друго лице при опита си да сключи договор за покупката на мобилен телефон на лизинг; от показанията на свидетеля Е. С. Й. на л. 72 от дознанието - че личната му карта е взета без негово знание и съгласие от подсъдимия и не е знаел, че я ползва неправомерно; от приложената на л. 5-7 от дознанието молба-декларация по формуляр, свързана с покупко-продажбата на мобилен телефон м.“Нокия 7900“ на стойност 689.00лв. с вписан купувач Е. С. Й. и отразени на последния лични данни, саморъчно подписан с имитация на подписа му от осъдения, както и останалите писмени доказателства от досъдебното производство, установяват именно инкриминираните факти-за опит на осъдения, с цел да набави за себе си имотна облага да въведе в заблуждение консултанта по продажбите на фирма [фирма] - свид. Р. П. М. и с това да причини имотна облага на [фирма], представлявана от З. К. чрез пълномощника Е. П. П. в размер на 689.00лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини. Поради изложеното възражението в искането, че с одобреното споразумение съдът е нарушил закона, тъй като обвинението не било доказано, е неоснователно. Решаването на делото със споразумение е една възможност, изключение от общия ред и инициативата за това принадлежи на прокурора или защитниците и когато обвиняемият/подсъдимият/ не е съгласен по този ред да приключи делото, съдът не може да го одобри . В случая, съдът е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от реда, по който се разглежда делото. В искането за възобновяване не се съдържат оплаквания, че процесът на изготвяне на споразумението е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдените, а данни в тази насока не се откриват и при служебния преглед на извършените процесуални действия. От протокола на съдебното заседание, проведено на 04.06.2013год. е видно, че подсъдимият се е явил с упълномощения от него защитник-адв. Т., като е изразил пълно съгласие с постигнатото и подписано споразумение със Софийската районна прокуратура, с последиците от решаването на делото по реда на гл. XXIX от НПК и е заявил, че доброволно го е подписал. При това положение, постановеният съдебен акт би бил основателно атакуван само в хипотезата на нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК, ако съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала, което в случая, не е налице. Ето защо, искането на осъдения Г. В. Г. за отмяна по реда на възобновяването на протоколното определение от 04.06.2013год. постановено на основание чл. 384, ал. 1, във вр. чл. 382, ал. 7 от НПК по нохд № 4975/2013 год. по описа на Софийския районен съд, е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Г. В. Г. за отмяна по реда на възобновяването на определението от 04.06.2013год., постановено по нохд № 4975/2013 год. по описа на Софийския районен съд, по основанието на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. Г. за отмяна по реда на възобновяването на определението от 04.06.2013год., постановено по нохд № 4975/2013 год. по описа на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: