6 Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр. София, 04 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №744 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Р. Н. и касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Търново срещу решение №269 от 31.05.2016 г., постановено по ВНОХД №319/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. С присъда №58, постановена на 11.11.2013 г. по НОХД №341/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Русе подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че за периода от 31.07.2012 г. до 05.08.2012 г. в [населено място] и в [населено място] получил, държал, използвал и преобразувал имущество- 5 876, 60 лева, за което знаел от момента на получаването му, че е придобито от Д. Е. М. чрез тежко умишлено престъпление- кражба по чл.194, ал.1 НК и извършил с това имущество сделки и финансови операции, с които прикрил произхода и действителните права върху него, като на основание чл.253, ал.4, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба“ в размер на 20 000 лева. С присъдата на основание чл.68, НК е приведено в изпълнение, наложеното на подсъдимия Н. наказание единадесет месеца „лишаване от свобода“ по НОХД №486/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Русе като е определен първоначален „строг“ режим и наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на основание чл.253, ал.6 НК подсъдимият Н. е осъден да заплати сумата от 701, 16 лева- стойност на липсващ предмет на престъплението и са отнети в полза на Държавата откритите предмети на престъплението. С въззивната присъда постановения първоинстанционен съдебен акт е изменен, като осъщественото от подсъдимия Н. инкриминирано деяние е преквалифицирано от престъпление по чл.253, ал.4, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК в престъпление по чл.215, ал.1 НК, отменено е наложеното наказание „глоба“, намалено е наложеното наказание „лишаване от свобода“ от четири години на една година и шест месеца, като подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.253, ал.4, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационния протест са посочени всички касационни основания, като се поддържа, че в последния въззивен съдебен акт е налице непълнота на мотивите, като решаващият съд не е дал отговор на въпроса каква е била целта на подсъдимия Н. при осъществяване на многобройните сделки с паричните средства, получени от подсъдимия М.. Оспорват се изводите на съда и по отношение на дадената правна квалификация на инкриминираното деяние, като се поддържа, че то неправилно е преценено като престъпление по чл.215, ал.1 НК, а не по предложеното в обвинителния акт такова по чл.253, ал.4, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК. Поддържа се, че всяка една от осъществените от подсъдимия Н. сделки е била осъществена с цел да бъде заличен престъпния произход на придобитите чрез престъплението, осъществено от подсъдимия М. парични средства. Твърди се, че тази цел може да бъде постигната и чрез обогатяване на извършителя на престъплението по чл.253 НК, като това обстоятелство не може да бъде единствено основание да бъде преквалифицирано деянието по чл.215 НК. Допълнителен аргумент в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е и това, че при осъществяване на инкриминираната дейност подсъдимият Н. не е имал предварително формирана в съзнанието си користна цел (да се обогати), което изключва деянието да е представлява вещно укривателство. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, в частта му, с която осъщественото от подсъдимия Н. престъпление е преквалифицирано от чл.253, ал.4, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК в престъпление по чл. 215 НК, да бъде оставено в сила приложението на чл.253, ал.6 НК и да бъде потвърден изцяло постановения първоинстанционнен съдебен акт, включително по отношение на наложените на подсъдимия Н. наказания. В касационната жалба на подсъдимия Н. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се поддържа, че е налице непълнота на мотиви във въззивния съдебен акт по отношение на намерението на подсъдимия при осъществяване на инкриминираните операции. Поддържа се, че съдът не е изследвал въпроса дали е съществувала специалната користна цел, необходима за извършване на престъплението по чл.215, ал.1 НК, както и това дали подсъдимият Н. е знаел, че паричните средства, предоставени му от подсъдимия М. са предмет на престъпление. Като съществено нарушение на материалния закон се сочи и това, че неправилно въззивният съд е отнел по реда на чл.53 НК част от вещите, придобити от подсъдимия Н., като не е съобразил, че същите не са предмет на престъплението, осъществено от подсъдимия М., като не е отчел, че всяка една от тях е принадлежала на подсъдимия Н.. На тези основания се предлага постановената въззивна присъда да бъде отменена, като бъде постановена изцяло оправдателна присъда по обвиненията, относими към подсъдимия Н.. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения. Моли същият да бъде уважен. Предлага касационната жалба да не бъде уважавана. Защитникът на подсъдимия Н. възпроизвежда оплакванията, отразени в касационната жалба, като твърди, че неправилно въззивният съд е определил предмета на престъплението и впоследствие е отнел част от вещите, придобити с паричните средства на подсъдимия М., като не е съобразил, че част от тези средства са отишли в неустановени по делото трети лица. На тези основания моли постановеното въззивно решение да бъде отменено като неправилно. Подсъдимият Н. твърди, че е не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест и касационната жалба са неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основните оплаквания, отразени в касационната жалба и в касационния протест са за непълнота на мотивите на въззивното решение и неяснота на доказателствата, въз основа на които съдът е преценил, че подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението по чл.215, ал.1 НК. Касационната инстанция прецени, че тези оплаквания са неоснователни. При внимателен преглед на атакувания въззивен съдебен акт може да бъде направен извод, че той не страда от непълноти и същият не е вътрешно противоречив. В мотивите му въззивният съд е направил задълбочен анализ на доказателствените източници, като вярно е установил фактите по делото. Правилно е преценил, че подсъдимият Н. е знаел, че средствата- предмет на престъплението са придобити в резултата на престъпление (кражба), като този извод почива на верен анализ на показанията на свидетелите В., К., А., Д., Х. и др. Въззивният съд е преценил, че от тези гласни доказателствени средства се установява това, че подсъдимите М. и Н. са били в приятелски отношения, това, че двамата са закупили заедно част от инкриминираните вещи, това, че паричните средства са дадени от М. на Н. (с цел да бъдат съхранявани), както и това, че той е осъществил последствие и сам разпоредителни действия с тях, като е закупил различни вещи са себе си. Обстоятелството, че подсъдимият Н. е съзнавал произхода на вещите се установява и от безспорно установения факт, че част от паричните средства- предмет на престъплението (сумата от 2 390 лева) е била внесена от него в банковата му сметка след момента, в който той е дал извънпроцесуални обяснения по настоящото производство (във връзка с разследваната кражба), когато вече е знаел, че предоставените му от подсъдимия М. парични средства са предмет на престъпление. Касационният съд не може да сподели и оплакването, че в мотивите на въззивния съдебен акт липсва информация за възприетото по отношение на подсъдимия Н. във връзка със субективното му отношение към извършените разпоредителни сделки. Напротив решаващият съд е отразил в съдебния си акт конкретни и верни съждения, че този подсъдим е придобил различни вещи (автомобил, гуми, туба, касетофон и други) с цел да ги притежава като собствени, като по този начин се е обогатил. Правилно съдът е приел, че сходно е било и основанието за извършване на други разпоредителни действия с част от сумата, предадена му от подсъдимия М., а именно предварителното заплащане на три месечни наема и внасянето на част от средствата по собствена банкова сметка. Предвид изложеното, касационният съд не възприе за основателни оплакванията за непълнота на мотивите, като прецени, че съдът е изяснил вярно фактите въз основа на верен анализ на доказателствените материали. При внимателен преглед на оплакванията, отразени в касационния протест, може да бъде направен извод, че част от тях са във връзка с незаконосъобразен (според държавното обвинение анализ на доказателствата по делото). Касационния съд намира за необходимо да отбележи, че това оплакване в своята същност е за необоснованост на решението и същото не представлява касационно основание и не може да бъде основа на касационна проверка на атакувания съдебен акт. Дори същото да бе допустимо, то би било неоснователно, тъй като въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствата и правилно е установил въз основа на тях фактите по делото. Касационният съд не възприе и оплакването, че не са изпълнени задължителни указания, дадени в предходни касационни съдебни актове. В разпоредбата на чл.355 НПК законодателят е предвидил задължителна сила указанията, когато те са относими към приложението на материалния закон или отстраняването на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В предходните решения ВКС е констатирал непълнота на мотивите на въззивните съдебни актове, която с настоящото решение е отстранена. По отношение на приложението материалния закон не са дадени никакви указания, като въззивният съд е бил в правото си да квалифицира инкриминираното деяние по начин, който прецени за верен. Доколкото това е направено въз основа на събраните по делото доказателствени източници, преквалифицирането на престъплението, осъществено от подсъдимия Н. не може да бъде преценено като неизпълнение на дадени от касационната инстанция задължителни указания. Единствено и само с оглед пълнота на изложението, следва да бъде посочено това, че в диспозитива на въззивното решение съдът неправилно е оправдал подсъдимия Нули по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.253, ал.4, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК. В решението е извършено преквалифициране на инкриминираното деяние от посоченото с обвинителния акт престъпление в такова по чл.215, ал.1 НК. Това е направено на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК, като в тази хипотеза съдът не следва да се произнася по първоначалното обвинение, още по- малко да постановява оправдателен диспозитив за него. Независимо от този недостатък, същият не следва да бъде преценен като нарушение на процесуални правила (още по- малко такова по чл.348, ал.3 НПК) защото волята на решаващият съд е ясна както за настоящата инстанция, така и за страните в производството. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат отмяната на постановеното въззивно решение. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Основното оплакване за приложението на материалния закон е свързано с извода на въззивния съдебен състав, че осъщественото от подсъдимия Н. престъпление не е „пране на пари“ по смисъла на чл.253 НПК, а представлява „вещно укривателство“ по чл.215, ал.1 НК. Касационната инстанция възприе като правилен този извод, като се съгласи с дадената права оценка на инкриминираното деяние и прие, че основата разлика между двете съпоставяни престъпления е съществуващата специална цел на извършителя им. Правилно въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Н. е съзнавал, че предоставените му от подсъдимия Д. средства са предмет на престъпление. Вярно съдът е преценил, че той е извършил поредица от сделки с тях (част от които осъществени, със знанието и в присъствието на подсъдимия Д., а други не), в резултата на които е придобил различни вещи, покрил е свои задължения и е внесъл част от средствата по собствена банкова сметка. Вярно въззивният съд е приел, че от обективна страна действията на подсъдимия Н. могат да осъществяват състава на престъпленията и по чл.253 и по чл.215 НК, като съществената разлика между двата състава е в съставомерна специална цел. Правилно съдът е приел, че подсъдимият Н. е осъществил разпоредителните сделки не с цел да укрие произхода на паричните средства (типична за престъплението по чл.253 НК), а с цел да се обогати, като придобие различни вещи са себе си. В тази връзка вярно са преценени действията на подсъдимия и конкретно това, че той е придобил автомобила на свое име, купил е уредбата за него и монитора отново на свое име и не на последно място е внесъл част от средствата в собствената си банкова сметка. Това от обективна страна съответства на белезите на престъплението по чл.253 НПК, но за тази квалификация следва да е установено по несъмнен и категоричен начин, че целта на извършване на инкриминираните сделки не е била собствено обогатяване, а стремеж да се прикрие произхода на средствата. Този извод не може да бъде направен от доказателствените източници, като те сочат единствено на стремеж у подсъдимия Н. да се обогати, а не да прикрие произхода на средствата. Ето защо, касационният съд се съгласи с изводите на въззивната инстанция, че осъществените от подсъдимия Н. сделки са извършени единствено с цел лично обогатяване, а не с различната специална цел да бъдат легализирани паричните средства, предмет на предикатното престъпление. Предвид изложеното съдът прие, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, като законосъобразно е квалифицирала действията на подсъдимия Н. като престъпление по чл.215, ал.1 НК. Касационният съд категорично не може да сподели оплакването, отразено в касационната жалба на подсъдимия Н., че неправилно на основание чл.53 НК са отнети в полза на Държавата лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] и други вещи, придобити в резултат на осъщественото престъпление. Съдът не възприе оплакването, че тези вещи са придобити от трети лица и нямат отношение към извършената от подсъдимия М. кражба, като съобрази, че същите са предмет на престъпление по чл.215, ал.1 НК (осъществено от подсъдимия Н.) и на това основание законосъобразно са били отнети по посочения по- горе ред. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, като вярно е приела, че осъщественото от подсъдимия Н. престъпление е такова по чл.215, ал.1 НК. Ето защо не съществуват основания атакуваното въззивно решение да бъде коригирано. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Н. наказание: В касационния протест липсват конкретни оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като единствено в диспозитива му е направено искане на подсъдимия Н. да бъде наложено предвиденото в санкционната част на нормата на чл.253, ал.4 НК наказание. Касационната инстанция посочи защо приема за правилни изводите на въззивния съд, относими към вярната правна квалификация на осъщественото от този подсъдим престъпление, което е и основание да прецени като верни и изводите на съда по отношение на наказанието на този подсъдим. Същото законосъобразно е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (млада възраст, тежко семейно и материално положение, частично възстановени вреди) и е съответно на обществената опасност на извършеното от подсъдимия Н. престъпление. Ето защо съдът прие, че отмереното наказание е справедливо, достатъчно е за постигане на целите на чл.36 НК и то не следва да бъде коригирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №269 от 31.05.2016 г., постановено по ВНОХД №319/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.