Ключови фрази
Възстановяване на запазена част * възстановяване на запазена част * доказателства * разполагаема част * надлежна страна


Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 15.07. 2015 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 138 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. Ц. К. чрез пълномощника й адвокат Г. У. и на ответницата К. Ц. М. чрез пълномощника й адвокат Е. С. против решение № 3671 от 22.05.2014 г., постановено по гр.д. № 16987 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав в частта, с която е отменено решение от 9.05.2011 г. по гр.д. № 30337/2007 г. на Софийски районен съд, 61-ви състав и е постановено друго за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. от наследството на Ц. Т. М., поч. на 3.10.2007 г., като е намалено дарение, извършено от Ц. Т. М. /заедно с М. В. М./ с нотариален акт № 170, том LХ, дело № 12942/1992 г. на нотариус Пашова при СНС при Втори РС, на К. Ц. М. на западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на [улица], ж.к.”О. купел, [населено място], със сумата 8863,34 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. по предявения от Е. Ц. К. срещу К. Ц. М. иск с правно основание чл.30 ЗН, постановено е дарения имот – ½ ид.ч. от западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на [улица], ж.к.”О. купел, [населено място], да остане изцяло в наследството на Ц. Т. М. и Е. Ц. К. е осъдена да плати на К. Ц. М. сумата от 10589 лв. на основание чл.36, ал.2 вр. с ал.1 ЗН.
С определение № 68 от 17.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Е. Ц. К. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е връщане на дарен имот в наследството на основание чл.36, ал.2 ЗН в случай, че не всички наследници със запазена част са поискали възстановяването й и не всички наследници със запазена част участват като страни по спора по чл.30 ЗН и по касационната жалба на К. Ц. М. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса въпрос може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства – тези пред въззивната инстанция – без да изложи съображения защо основава изводите си само на тях.
Въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване са съществени за настоящия правен спор, по който първоинстанционното решение е било обжалвано от ищцата с доводи, свързани с остойностяване на наследствената маса с оглед приетата цена на включените в наследствената маса недвижими имоти и от ответницата с довод за неотчитане на получена от ищцата сума от влог на наследодателя и липса на преценка за действието на възстановяването на накърнената запазена част съобразно нормата на чл.36 ЗН. При постановяване на решението си Софийски градски съд е установил, че ищцата като дъщеря на Ц. М. е негов наследник по закон с право на запазена част и тъй като наследява с ответницата – друга негова дъщеря и преживялата съпруга (майка на страните), запазената й част е 1/4, а разполагаемата част на общия наследодател – също ¼ - чл. 29, ал.3 ЗН. Приел е че стойността на масата по чл.31 ЗН е 51 955,39 лева, стойността на запазената част на ищцата, съответно на разполагаемата част на наследодателя е 12988,85 лв. и дарението н надвишава стойността на разполагаемата част с 26 590,15 лева. От останалото в наследството имущество ищцата е получила имущество на 4125,46 лева и следователно, за да се допълни запазената й част от наследството на баща й, са необходими 8863,34 лева, съответно с тази сума следва да бъде намалено дарението, за да бъде възстановена запазената й част от наследството. При определяне размера на наследствената маса е възприета стойност на дарения апартамент към момента на откриване на наследството според заключението на вещото лице П. в размер на 79158 лв. при отчитане учреденото право на ползване върху имота.
Относно начина, по който следва да се извърши възстановяването съдът е изложил съображения, че в случая е приложима хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗН. Предмет на дарението е недвижим имот, реална част от него не може да бъде отделена и надареният е също наследник със запазена част. Извън страните по делото, наследник със запазена част е и преживялата съпруга – М. М., която не е упражнила правото си по чл.30 ЗН, като е починала в хода на делото.. Ето защо, ответницата може да задържи целия дарен имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част, нейната запазена част и запазената част на майка й. При стойност на дареното 39 579 лева и стойност на разполагаема и запазена част от по 12 988, 85 лева, не е допустимо задържането на имота от надарения (39 579 е повече от 38966, 55 (3 по 12 988,85)). Имотът следва да остане в наследството, а на надарената да се изплати стойността на разполагаемата част по цени към момента на намалението. Съгласно заключението на в.л П., цената на дарения апартамент към момента на изготвяне на експертизата е 84712 лева т.е. на дарената ½ идеална част – 42356 лева. Разполагаемата част е ¼, следователно стойността й към момента на намалението възлиза на 10589 лева..Това е сумата, която следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответницата, на основание чл. 36, ал.1 вр. с ал.2 ЗН, като не е необходимо изрично искане за присъждане на паричната равностойност, което е законна последица от основателността на иска по чл.30 ЗН.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е връщане на дарен имот в наследството на основание чл.36, ал.2 ЗН в случай, че не всички наследници със запазена част са поискали възстановяването й и не всички наследници със запазена част участват като страни по спора по чл.30 ЗН.
Съгласно чл.36 ЗН възстановяването на запазената част се извършва в натура чрез отделяне на имот /когато в полза на едно лице са завещани или подарени повече от един имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно заветник или надарен, който не е наследник със запазена част може да задържи имота при условията на чл.36, ал.1 ЗН, а наследник или надарен, който е наследник със запазена част – при условията на чл.36, ал.2 ЗН. Ако не са налице посочените условия или ако заветникът или надареният не желае да задържи имота, последният се връща в наследството, т.е. наследниците по закон стават съсобственици съобразно правата по чл.5-9 ЗН, облагодетелстваният губи вещните права върху завещания или подарен имот, като придобива облигационното право наследниците по закон да му заплатят стойността на разполагаемата част по цени към момента на възстановяването на запазената част. За да се достигне до този правен резултат – връщане на имота в наследството – е необходимо всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Само в този случай може да бъде постигнато установеното от закона съответствие между правата на лицата, имащи право на запазена част от наследството и правата на облагодетелствания по волята на наследодателя заветник или надарен. Правото да се иска възстановяване на запазена част е самостоятелно за всеки наследник, но упражняването му не може да доведе до изменение състава на наследството, като включи в него завещан или подарен имот и създаде за сънаследниците, които са решили да зачетат волята на наследодателя или още не са упражнили правото си на възстановяване на запазена част, права в съсобствеността на този имот и задължение да участват в изплащането на разполагаемата част. Именно затова предвиденото в чл.36 ЗН връщане на завещан или подарен имот в наследството може да бъде постановено само ако всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с право на запазена част, участващ в производството не е поискал възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със запазена част или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства – тези пред въззивната инстанция – без да изложи съображения защо основава изводите си само на тях.
Изводите на въззивния съд относно цената на дарения имот към момента на откриване на наследството са направени в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос. Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г., І г.о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о. са израз на трайната практика на ВКС по приложението на чл.235 ГПК /чл.188 ГПК-отм./, според която въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и да постанови решението си след съвкупна преценка на събраните доказателства, а когато някое доказателство се приема за недостоверено, съдът следва да изложи мотиви за това. В случая в първоинстанционното производство са изслушани експертни заключения на единична и разширена съдебно-техническа експертиза, според които цената на дарения имот към момента на откриване на наследството при отчитане вещната тежест – учредено право на ползване в полза на трето лице – е съответно 88810 лв. и 66170 лв. Във връзка с представено пред въззивния съд доказателство за собственост на имот, който следва да бъде включен в наследствената маса, съдът е допуснал съдебно техническа екпертиза, която да оцени всички имоти от наследствената маса. Възприел е дадената от вещото лице оценка на дарения имот с отчитане правото на ползване в размер на 79158 лв., игнорирайки заключението на разширената експертиза за цената на имотите към момента на откриване на наследството.
По основателността на касационните жалби:
Ищцата Е. Ц. К. е поискала възстановяване на запазената си част от наследството на Ц. Т. М., поч. 3.10.2007 г., накърнена с извършеното от него и М. В. М. дарение в полза на К. Ц. М. на имот съпружеска имуществена общност, представляващ западната част от едноетажна жилищна сграда-близнак от 93.75 кв.м. с прилежащите й мазе и таван със сушилно помещение, построена върху държавна земя в [населено място],[жк], [улица]. Не се спори между страните, че към момента на смъртта си наследодателят Ц. Т. М. е притежавал в режим на съпружеска имуществена общност урегулиран поземлен имот в [населено място] и построената в него масивна жилищна сграда и паянтова постройка, 1/3 ид.ч. от три земеделски имота в землището на [населено място] и открит по време на брака му паричен влог в Банка ДСК в размер на 7123.09 лв.
Спорна по делото е стойността на недвижимите имоти, както и на дарения имот с учредено вещно право на ползване към момента на откриване на наследството. В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза за стойността на имота в [населено място] към 3.10.2007 г., според която същата е 15500 лв. което е било възприето и не е оспорено от страните. Във въззивната си жалба ищцата Е. К. е навела довод, че неправилно съдът е приел цена на имота в [населено място] в размер на 15000 лв., вместо втория извод на вещото лице за цена 6400 лв., отчитаща състоянието на имота към настоящия момент. При тези оплаквания и при липса на оспорване на изслушаното в първоинстанционното производство експертно заключение, въззивният съд не е имал основание да изслушва нова оценителна експертиза за стойността на застроения урегулиран поземлен имот в [населено място], съответно основателни са наведените в тази насока оплаквания в касационната жалба на ответника К. М..
В наследствената маса следва да бъде включена ½ ид.ч. от притежавания в режим на съпружеска имуществена общност застроен урегулиран имот в [населено място] или сумата 7500 лв. /1/2 от 15000 лв., каквато е цената към момента на откриване на наследството, а не от 6400 лв., която сума е цената към момента на изслушване на експертното заключение/.
В наследствената маса следва да бъдат включени и 1/3 ид.ч. от земеделските земи в [населено място], правата от които са придобити от наследодателя по наследство, видно от представения във въззивното производство нотариален акт № 116, том Х, нот.дело № 3795/97 г., на стойност 4623.33 лв. Оценка на тези имоти е извършена единствено в допуснатото и прието от въззивния съд в съдебно заседание на 6.03.2014 г. експертно заключение, което не е било оспорено в тази си част, поради което доводите на ответника К. М. в касационната й жалба за необоснованост на оценката, следва да се приемат за неоснователни. Следва да се включи и ½ от открития по време на брака влог на името на наследодателя в [фирма] или сумата 3561.55 лв.
Чистият актив на наследството на Ц. Т. М. към момента на откриването му е 15684.88 лв. Наследници на Ц. Т. М. са съпругата му М. В. М. и страните по делото – негови дъщери, като всяка е наследила по 1/3 или ищцата е получила от чистия актив имущество на стойност 5228.29 лв.
Към чистия актив на наследството следва да се прибави ½ от стойността на подарения имот, съставлявал съпружеска имуществена общност. Между страните съществува спор относно тази цена. Единичната оценителна експертиза, изслушана в първоинстанционното производство е дала оценка на имота към момента на откриване на наследството в размер на 113 350 лв, а при отчитане на вещната тежест /право на ползване/ - 88810 лв., а разширената – цена от 84400 лв., а при отчитане правото на ползване – 66170 лв. Разширената експертиза не е оспорена от страните и е била възприета от съда. Във въззивната жалба на ищцата са наведени доводи, че голямата разлика между оценките на единичната и разширената експертиза оставя съмнение за точността и обективността й, както и че следва да се отчете, че преживялата съпруга има право на ползване само върху ½ ид.ч. от дарения имот. При тези данни и след като е счел за неоснователен довода, че правото на ползване касае ½ ид.ч. от дарения имот и след като са липсвали твърдения какво е било състоянието на имота към момента на дарението /т.е. твърдения за обстоятелства, които да изискват изслушване на ново експертно заключение/, въззивният съд не е имал основание да допусне нова единична експертиза за установяване стойността на подарения имот към момента на откриване на наследството, поради което настоящият състав не обсъжда приетата във въззивното производство експертиза.
В наследствената маса следва да бъде включена ½ от стойността на подарения имот към момента на откриване на наследството или сумата 33085 лв. Съдът възприема оценката на имота, дадена от изслушаната в първоинстанционното производство разширена експертиза, която за разлика от вещото лице по единичната експертиза, е отчела не само състоянието на имота и характеристиките на района, в който се намира, но и търсеното и предлагането на подобен вид имоти в района към м.октомври 2007 г. Възприетата от съда цена е получена, след като от дадената от експертите средна пазарна цена към релеватния момент от 84400 лв. е извадена стойността на правото на ползване върху имота в размер на 18230 лв. Неоснователен е довода на ищцата Е. К., че правото на ползване тежи само върху ½ ид.ч. от дарения имот. Изразената от дарителите в нотариалния акт, обективиращ договора за дарение, воля е, че си запазват правото на ползване до края на живота им за всеки един от тях. Следователно всеки от съпрузите-дарители е запазил правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота и е учредил на другия съпруг право на ползване върху ½ ид.ч., съответно от момента на откриване на наследството на Ц. Т. М. вещното право на ползване върху целия дарен имот е притежавано от преживялата го съпруга М. В. М. и същото следва да бъде отчетено при установяване на пазарната цена.
Съдът не обсъжда наведените в първоинстанционното производство твърдения на ответника К. М. за извършено от наследодателя и съпругата му дарение в полза на дъщерята на ищцата на парична сума от 5000 лв. и събраните във връзка с него гласни доказателства, тъй като изводите на районния съд, че се касае до обичайно дарение и сумата не следва да се включи в наследствената маса, не са били атакувани с въззивната жалба на ответницата.
От горните мотиви следва, че стойността на наследствената маса, определена по правилата на чл.31 ЗН, е 48769.88 лв. Разполагаемата част на наследодателя и на тримата наследници със запазена част /съпруга и две деца/ е по ¼ или стойността им е 12192.47 лв. От чистия актив на наследството ищцата е получила имущество на стойност 5228.29 лв. или извършеното в полза на ответницата дарение накърнява запазената й част със сумата 6964.18 лв., с която извършеното от наследодателя дарение на ½ ид.ч. от недвижимия имот следва да бъде намалено.
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищеца Е. К. следва, че в случая не може да намерят приложение правилата на чл.36 ЗН за задържане на имота от страна на надарената или за връщането му в наследството, тъй като наследник с право на запазена част, а именно преживялата съпруга М. В. М., не участва по делото и предмет на дарението е ½ ид.ч. от недвижимия имот, поради което възстановяването на запазената част на Е. К. следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, а именно на 6964.14/66170 ид.ч.
Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови друго за намаляване на дарението на ½ ид.ч. от недвижимия имот в [населено място] със 6964.18 лв. и възстановянане на запазената част със 6964.14/66170 ид.ч. от дарения имот.
С оглед основателността на предявения иск ответника К. М. следва да възстанови на ищеца Е. К. направените по делото разноски в размер на 2342.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3671 от 22.05.2014 г., постановено по гр.д. № 16987 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав в атакуваната му част, с която е отменено решение от 9.05.2011 г. по гр.д. № 30337/2007 г. на Софийски районен съд, 61-ви състав и е постановено друго за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. от наследството на Ц. Т. М., поч. на 3.10.2007 г., като е намалено дарение, извършено от Ц. Т. М. /заедно с М. В. М./ с нотариален акт № 170, том LХ, дело № 12942/1992 г. на нотариус П при СНС при Втори РС, на К. Ц. М. на западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на [улица], ж.к.”О. купел, [населено място], със сумата 8863,34 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. по предявения от Е. Ц. К. срещу К. Ц. М. иск с правно основание чл.30 ЗН, постановено е дарения имот – ½ ид.ч. от западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на ул”Момина баня” № 10, ж.к.”О. купел, [населено място], да остане изцяло в наследството на Ц. Т. М. и Е. Ц. К. е осъдена да плати на К. Ц. М. сумата от 10589 лв. на основание чл.36, ал.2 вр. с ал.1 ЗН и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по предявения от Е. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.единствен, ет.1, ап.1 против К. Ц. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.В, партер иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, извършеното от Ц. Т. М., ЕГН [ЕГН], починал на 3.10.2007 г. с нотариален акт № 170, том LХ, дело № 12942/1992 г. на нотариус П при СНС при Втори РС в полза на К. Ц. М., ЕГН [ЕГН] дарение на ½ ид.ч. от западната част от едноетажна жилищна сграда-близнак, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, цялата от 93.75 кв.м., както и находящото се под тази част мазе и прилежащия таван със сушилно помещение, построена върху държавна земя, представляваща имоти 13 и 13б от кв.23 /стар 13/ в местността[жк]по плана на [населено място], цялото от 820 кв.м., [улица] със сумата 6964.18 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. от наследството на Ц. Т. М., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Е. Ц. К., ЕГН [ЕГН] от наследството на Ц. Т. М., ЕГН [ЕГН], починал на 3.10.2007 г. с 6964.14/66170 ид.ч. от западната част от едноетажна жилищна сграда-близнак, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, цялата от 93.75 кв.м., както и находящото се под тази част мазе и прилежащия таван със сушилно помещение, построена върху държавна земя, представляваща имоти 13 и 13б от кв.23 /стар 13/ в местността[жк]по плана на [населено място], цялото от 820 кв.м., [улица].
ОСЪЖДА К. Ц. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.В, партер да заплати на Е. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.единствен, ет.1, ап.1 разноски за съдебното производство в размер на 2342.00 лв
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: