Р Е Ш Е Н И Е № 442 София, 23 ноември 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ваня Илиева, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 641/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимия М. С. срещу въззивно решение № 127 от 07.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 793/2022г. по описа на същия съд. В жалбата на адв. М. Т. се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Безмотивно се претендират нарушения по чл. 14 от НПК относно изграждане на вътрешното убеждение на въззивния състав, по чл. 13 от НПК относно невземане на мерки за разкриване на обективната истина по делото. Твърди се нарушение на принципа за случайно разпределение на делото в първата инстанция. Отново без доводи в подкрепа на заявеното касационно основание се претендира за нарушение на материалния закон, като се твърди, че не се касае до престъпление по чл. 116 от НК и чл. 131 от НК, а от приетата с решението фактическа обстановка се установявало, че се касае до неизбежна отбрана. Твърди се също, че липсва умисъл за убийство предвид средството и механизма на деянието. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се претендира като резултат от несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, без да се излагат аргументи в тази насока. Не били отчетени както причините, недовели до настъпване на престъпния резултат, така и забавеното не по вина на подсъдимия наказателно производство. Претендира се отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да се уточнява за кой съдебен акт се прави това искане и къде да се върне делото за ново разглеждане. В жалбата на адв. Л. Г. се претендира нарушение на материалния закон, като същото се аргументира с целта на дееца да причини телесна повреда, а не смърт. Това се установявало от умисъла на дееца, като следвало да се отчете, че използваното от него оръжие не е било намерено, че се касае до джобно ножче, като при ударите деецът не ги е насочвал към уязвими части от тялото на пострадалите. Съдът не бил отчел липсата на житейски опит и когнитивни умения у подсъдимия, позволяващи му да осъзнае, че удар с нож в мястото на попадането би могъл да доведе до смъртта на пострадалите. Не било отчетено, че подсъдимия е употребил алкохол, като се касае до саморазправа, целяща да покаже кой е по-силен като последствие от предхождащите словесни пререкания. Претендираното нарушение на процесуалните правила се позовава на превратно тълкуване на доказателствения материал, без да се илагат доводи в тази насока. Твърди се, че съдът не е анализирал всички факти и доказателства, основно относно авторството на деянието, като доводите в тази насока са за неизследване на червените петна по ризата на подсъдимия и намерените на мястото капки червена течност дали е кръв и дали съвпадат с кръвта на някой от пострадалите, както и с липсата на експертиза, която да установи дали с един и същ предмет са причинени нараняванията на различните лица. Отново се поставя въпросът за незаконен състав на първата инстанция, тъй като участващия втори член-съдия П. бил определен със заповед на заместник-председателя на съда, а не чрез системата за случайно разпределение. Безмотивно се претендира и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Претендира се връщане на делото на предходна инстанция за отстраняване на допуснатите нарушения, отново без да се уточнява на коя инстанция да се върне делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Представителят на пострадалия Д. претендира за потвърждаване на решението на въззивната инстанция. Подсъдимият С. се явява пред касационната инстанция и поддържа подадените жалби. Защитникът му адв. А. Н. поддържа жалбите с направените искания и заявените съображения. Допълва, че в съдебния акт на въззивния съд никъде няма отразяване на нанасяне на повече от един удар от подсъдимия с нож, както и липсват факти на каква дълбочина е проникнало това нараняване, което рефлектира върху липсата на умисъл за убийство. Твърди, че се касае до причиняване на средни телесни повреди. Липсата на умисъл се извежда и от нанасянето само на един удар от подсъдимия, при положение, че е имал време да нанесе няколко удара, както и че острието на ножа било проникнало само на 2 см. в тялото на под.страдалия. Не било установено колко дълъг бил използвания от подсъдимия нож. Претендира се за отмяна на решението на апелативния съд и за връщане на делото за ново разглеждане, респективно за намаляне на наказанието на подсъдимия под предвидения минимум. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 28.03.2022г. на Окръжен съд – Благоевград, постановена по н.о.х.д. № 94/2019г., подсъдимият М. С. е признат за виновен в извършването на две престъпления, съответно по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, както и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което, съгласно чл. 54 от НК, му е било наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим. Били са уважени частично предявените граждански искове, като подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданските ищци С. Д. и А. К. сумите от по 30 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а до пълния предявен размер исковете са били отхвърлени С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивна жалба от защитниците на подсъдимия адвокат Р. и адв. Я., с въззивно решение № 127 от 07.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 793/2022г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена. Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. По отношение искането в касационните жалби за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до осъждането на подсъдимия С.. В голямата си част заявените касационни основания не са подплатени от данни в тяхна подкрепа, като същите се претендират декларативно. Все пак от двете жалби могат да се изведат доводи, поради което и същите ще се разглеждат едновременно. Преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с осъждането на подсъдимия С., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е. Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. В рамките на аналитичната си дейност, Софийският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимия С. относно претендираното нарушение за незаконен състав на първата инстанция, тъй като участващия втори член-съдия П. бил определен със заповед на заместник-председателя на съда, а не чрез системата за случайно разпределение. Допълнително към изложените от въззивната инстанция съображения ВКС отбелязва, че не съзира нарушения на спазването на принципа на случайния подбор при формирането на съдебния състав, разгледал и приключил първоинстанционното производство в Окръжен съд – Благоевград. Въпреки това, доколкото оплакването е за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, настоящият касационен състав ще го обсъди и на плоскостта на това дали при образуването на коментираното първоинстанционно производство е спазен принципът за случайното разпределение на дела, прогласен в чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. Посоченият принцип е една от гаранциите за справедлив съдебен процес, проведен от независим и безпристрастен съд, тъй като чрез него се цели избягване на възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съдия, като се отхвърли всякакво съмнение, че на определени съдии се възлагат за разглеждане конкретни дела. Съгласно чл. 9, ал. 2 от устройствения закон коментирания принцип се прилага по отношение на докладчика по делото чрез избора му по електронен път в рамките на колегиите (за ВКС) или отделенията (за съдебните органи, в които има специализиране по материи). В тази връзка е необходимо да се отчете, че за ефективното му приложение Висшият съдебен съвет (ВСС) е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС. С нея се урежда реда за разпределение на съответното дело по електронен път, като лимитира приложението на принципа на случайния подбор до избора на съдия-докладчик по делата съобразно поредността на постъпването им, по материя и видове дела, в рамките на съответните отделения, когато в съдилищата има обособени такива. При колективни съдебни състави от професионални съдии, извън нарочно уредения избор на докладчика, определянето на останалите членове е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответните съдебни органи, която не е изрично и унифицирано регулирана в закона и в акт на ВСС. В тази насока се прилагат различни практики съобразно изработените от отделните съдебни органи вътрешни правила. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно техният избор да бъде извършен по начин, осигуряващ необходимите отчетност и прозрачност при разпределението, гарантиращи безпристрастност и обективност на правораздаването. Посочените основни положения са съобразени при сформирането на съдебния състав, ангажиран с разглеждането на наказателното производство по нохд № 94/2019г. Изборът на съдията-докладчик е проведен в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗСВ, а този на съдия П. е в съответствие с Вътрешните правила за случайното разпределение на делата в Благоевградския окръжен съд. Приложеният по делото екземпляр от документа от компютърната система за определяне на докладчик несъмнено указва, че съдията-докладчик е бил подбран чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делото по материя и вид. Що се касае до участието на съдия П. в съдебния състав, то е било въз основа на установените вътрешни правила чрез посочване в заповед на заместник-председателя на съда. В касационните жалби фигурират оплаквания за нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК за превратно тълкуване на доказателствата, за невземане на мерки за разкриване на обективната истина по делото и изграждане на вътрешното убеждения на решаващия съдебен състав по предположения, които не се споделят от касационната инстанция. Освен че са заявени декларативно, оплакванията не намират опора в материалите по делото. При проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които са изведени значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия М. С. обстоятелства, въззивният съд не е допуснал отклонение от посочените принципни норми, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са фаворизирани едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание доказателствени източници, важни за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Съдът е извършил самостоятелен доказателствен анализ, в резултат на който е приел за безспорно установено както извършените престъпления, така и тяхното авторство в лицето на подсъдимия С.. Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, които да рефлектират върху правилното и законосъобразно вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния. На самостоятелен анализ са били подложени показанията на тримата пострадали свидетели, като те са били съпоставени с показанията и на свидетелите Ц., С. и Т.. Не са били подминати без коментар и показанията на останалите по делото свидетели относно възприетите от тях факти по оттеглянето на пострадалите, състоянието им и отиването им до спешния медицински център в Благоевград. Коректно са били анализирани и показанията на свидетелите П. и Д. относно обстоятелствата, че подсъдимият принципно е носел в себе си нож, че никой от тях не е носел нож на инкриминираната дата, за изнервеното състояние на подсъдимия в резултат на пререканията със свидетелите Д., Д. и Ц., че подсъдимият е бил инициатор на конфликта и че им споделил след това, че бил наръгал с нож едно момче и след това изхвърлил ножа в реката. Съдът е обосновал решението си и въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи относно вида и механизма на причинените на пострадалите телесни повреди, като е кредитирал заключенията на назначените СМЕ и дадените отговори от вещите лица в съдебно заседание. В резултат на това е било прието, че по отношение на пострадалите Д. и К. подсъдимият е нанесъл удари с нож, проникващи в коремната кухина, като получените в резултат на това телесни увреждания са в жизненоважни органи на човешкото тяло, като с оглед на силата на нанасянето им и използваното средство-нож, са били годни да доведат до смъртта на двамата пострадали и само своевременно оказаната им висококвалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на летален изход за тях двамата. По отношение на пострадалия Д. подсъдимият нанесъл удар с нож в областта на дясното бедро, довел до срязване на кожа, подкожие и частично срязване на двуглавия бедрен мускул. В тази връзка претендираното с жалбите нарушение на материалния закон е заявено като последица от допуснатите според защитата нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Касационният съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е бил приложен правилно от въззивния съд. Независимо от липсата на оръжието, с което са били извършени престъпленията, от доказателствения материал по делото инстанциите по фактите са установили, че сторените на пострадалите наранявания са били причинени от подсъдимия с носения от него нож. От обективните находки по телата на пострадалите експертите са установили, че се касае до нож с ширина на острието до 25 мм и гръб до 4 мм. В случая заявеното от защитата проникване на ножа само на 2 см. в тялото на пострадалия Д. е обстоятелство, което е без значение за твърдяната липса на умисъл за извършване на убийство. Същественото е, че нанесените и на двамата пострадали Д. и К. удари с нож са били с достатъчна сила, позволяваща на острието да проникне в коремната кухина, като при Д. то е съпътствано с нараняване на черния дроб и излив на 1000мл кръв –хемоперитонеум, а при К. лезия на париеталния перитонеум, ретроперитонеален хематом, с отворено дясно ретроперитонеално пространство, като част от голямото було е било хеморагично инфацирано, с направена парциална резекция на същото. Тези наранявания на двамата пострадали са били в състояние да доведат до тяхната смърт, като това е било предотвратено от навреме оказаната им медицинска помощ. Затова и обективираното от подсъдимия поведение правилно е било преценено от решаващите съдилища като съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Налице е необходимата причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, тъй като резултатът не би настъпил по такъв начин, в този му вид и на това място, ако не бяха действията на подсъдимия С.. Затова и са напълно споделими доводите на контролираната съдебна инстанция, че не се касае до причиняване на (само) телесни повреди на пострадалите К. и Д. и не следва деянието на С. да се квалифицира само и единствено съобразно реално настъпилите увреждания, а предвид обстоятелството, че ударите с нож са били нанесени със сила, в жизненоважни органи на пострадалите, с напълно възможен летален изход от тях без лекарска намеса, то настъпването на смъртта на двамата пострадали се явява един реален и предвидим резултат от неговите действия. Умисълът на дееца да извърши убийство се извлича от неговите действия в момента на извършване на деянието, а не след това, например от даваните от него последващи обяснения. Касае се до неуспяло престъпление, което представлява довършен опит, при който С. е извършил престъпното деяние, като от обективна страна е направил онова, което обикновено е необходимо за да се причини смъртта на двамата пострадали, но в конкретния случай деянието му е било неуспешно именно поради своевременно оказаната им висококвалифицирана медицинска помощ и оперативна интервенция. Все в тази връзка упрекът към експертите, отправен с касационната жалба на адв. Г., че липсва аргументация на изводът им за неминуем летален изход на пострадалите Д. и К. не може да бъде споделен. Контролираният съд е изложил съображенията си защо се отнася с доверие към заключенията на изготвените по делото експертизи. Допълнително, според настоящия съдебен състав, в рамките на своите знания и опит в съответната област на науката експертите са изготвили заключенията си, като са се позовавали само и единствено на събраните в хода на целия наказателен процес доказателствени материали. Няма съмнения относно тяхната квалификация и специални знания при изготвяне на заключенията им, като същите са пълни, ясни, мотивирани и не възниква съмнение в тяхната правилност. Не почиват на данните по делото и доводите, заявени от касационните жалбоподатели, че се касае до неизбежна отбрана. Това е било поставяно на вниманието и на контролирания съд и правилно е било отхвърлено от него със споделими от настоящия съдебен състав съображения. Допълнително може да се каже, че от данните по делото не се установява по отношение на подсъдимия да е било налице каквото и да било противоправно нападение от страна на пострадалите, а обратно-той се е затичал към тях с нож, той е инициирал нападението и ги е заплашвал, че ще ги „наръга“. За пръв път пред настоящата инстанция се претендира липса на достатъчно доказателства за изясняване на обективната истина по делото, тъй като следвало да се назначи експертиза, която да установи червените петна по ризата на ,подсъдимия и констатираните по време на огледа на произшествието червени капки дали са от кръв, дали е на някой от пострадалите и дали нараняванията им са причинени с един и същ предмет. В принципен план съдът не е длъжен да удовлетворява всякакви доказателствени искания или такива за експертната им проверка, а само онези, които са релевантни за изясняване на съществените моменти, включени в предмета на доказване, за които събраните доказателства са недостатъчни или с оглед конкретиката на случая са налице сериозни съмнения, че претендираните изследвания имат решаващо значение за преодоляването им. Пълнотата на доказателствената основа, върху която инстанцията по същество е могла да изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти е била достатъчна по обем и за разширяването й не е имало никаква процесуално оправдана необходимост. Проследената от решаващия съд верига от доказателствени материали е била достатъчна, за да може той да изгради изводите си относно авторството на деянието и неговата правна квалификация, поради което и упрекът с касационната жалба се явява неоснователен. Допълнително следва да се има предвид и това, че в настоящата хипотеза ВКС се явява съд по правото, а не по фактите, и не може да събира нови доказателства. Под никаква форма не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че е налице допуснато нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание. На първо място, напълно споделими са изводите на Софийския апелативен съд, че наказанието за извършеното от него престъпление по чл. 116 от НК е законосъобразно определено при условията на чл. 55 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, сред които чистото му съдебно минало, характеристичните данни за подсъдимия, трудовата му ангажираност и обстоятелството, че престъплението е останало във фазата на опита. Отчетена е инцидентността на извършеното, включително и касателно престъплението по чл. 131 от НК, наказанието за което също е било определено при наличието на превес от смекчаващи отговорността обстоятелства, вече посочени по-горе. На следващо място липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание. За да потвърди лишаването от свобода в размер на 12 години за престъплението по чл. 116 от НК, въззивният съд правилно е отчел тежестта на деянието, обусловена от наличието на два квалифициращи признака. Наказанието е определено достатъчно снизходително, за да може да се претендира по - нататъшното му смекчаване, а още повече без излагане на доводи в тази насока за подкрепа на това касационно основание. Единствено ВКС намира за нужно да отбележи, че не е налице прекомерна продължителност на воденото спрямо подсъдимия наказателно производство, което да налага допълнително смекчаване на наказателната репресия спрямо него в посока намаляне, тъй като делото представлява както фактическа, така и правна сложност и решаващите съдилища са положили всички необходими усилия за неговото пълно, обективно и всестранно изясняване. В заключение - крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 127 от 07.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 793/2022г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: