4 Р Е Ш Е Н И Е 96 гр.София, 11.05.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5405 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общината на [населено място] срещу решение № 230 от 2.7.2015 г., постановено по гр. д. № 303 по описа за 2015 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 73 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 3136 по описа за 2013 г. на Добричкия районен съд, Гражданска колегия, шести състав, за отхвърляне на предявените от Общината на [населено място] срещу ПК Н. „Възход” установителни искове за дължимост на сумите 6 846,76 лв. за месец януари 2013 г. и 15 746,76 лв. за месец февруари 2013 г., представляващи обезщетение за ползването на общински терен на площад „Свобода” в [населено място], върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема конструкция. Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск. Ответникът по жалбата ПК „Н. Възход” я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Добричкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1252 от 30.12.2015 г. по настоящото дело по въпроса дали бездействието на собственика по влязло в сила решение по чл.108 от ЗС за получаване владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. За да отговори на въпроса, настоящата инстанция съобрази правната същност на института на неоснователното обогатяване. Неоснователното обогатяване е самостоятелен източник на задължения, различен от договора и непозволеното увреждане. Затова задължението, породено от неоснователно обогатяване, не може да се обуславя от виновно действие или бездействие на страните, тъй като между тях не съществува правоотношение, което да ги обвързва и да налага определено тяхно поведение. Неоснователното обогатяване се поражда от факт или група факти и връзката между тях, която е довела до обогатяване на ответника и обедняване на ищеца без правно основание/т.5 на ППВС № 1 от 1979 г./. Следователно наличието на неоснователно обогатяване се определя само от установената фактическа обстановка-фактическото състояние на нещата води до неоснователно обогатяване на ответника, което е нетърпимо за правния ред и трябва да бъде отстранено. Когато едно лице ползва чужд имот без основание, собственикът има право, но няма задължение да го отстрани фактически от имота. Ето защо бездействието на собственика, независимо от какви причини е породено, не освобождава лицето, което ползва имота, от задължението да заплати за неоснователното си обогатяване. Нормата на чл.83, ал.2 от ЗЗД, според която длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин, не може да се приложи при неоснователното обогатяване. С оглед систематичното място в закона трябва да се приеме, че разпоредбата се отнася за обезщетението за вреди от неизпълнение на задължения, а не за неоснователното обогатяване. От този отговор на въпроса следва, че въззивният съд незаконосъобразно е освободил ответника от отговорност за неоснователното обогатяване поради бездействието на ищеца да освободи собствения си терен. Съгласно чл.59 от ЗЗД ответникът дължи по-малката сума между обогатяването си и обедняването на ищеца. В случая е установено с влязлото в сила решение № 65 от 4.7.2007 г. по гр.д. № 187 по описа за 2006 г. на Добричкия районен съд, че ищецът е собственик на терена, върху който ответната кооперация е поставила разглобяема подвижна постройка. Ищецът не е собственик на постройката и не може при изчисляване на неговото обедняване хипотетично да се предполага, че би отстъпил право на строеж на инвеститор, срещу което би получил закрити помещения за отдаване под наем, както това е сторено в приетите по делото експертизи. При това фактическо състояние, без постройката, която може да бъде вдигната от ответната кооперация по всяко време, общината би могла да ползва терена, който е нейна собственост, само за паркинг, каквото е било и отреждането по плана. Ето защо обедняването на общината трябва да бъде изчислено въз основа на т.2 на приложение № 1 към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество/стр.76 по описа на Добричкия районен съд/, отнасяща се за общинските терени. В тази точка за паркинги в първа зона е предвидена цена от 0,56 лв. на квадратен метър за общински терен, ползван за паркинг. За процесната площ от 1 116 кв.м. обедняването на общината възлиза на 624,96 лв. месечно. За месец януари 2013 г. по признание на ищеца и представена справка към исковата молба ответната кооперация е заплатила 8 900 лв. Следователно за месец януари 2013 г. искът е погасен изцяло чрез плащане. За месец февруари 2013 г. ответната кооперация не е погасила задължението си. Това налага да бъдат отменени въззивното и първоинстанционното решение в частите, с които искът за този период до размера от 624,96 лв. е отхвърлен и да бъде постановено друго решение, с което този иск да бъде уважен, като присъдените на ответната кооперация разноски бъдат коригирани по компенсация до 4 158,28 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 230 от 2.7.2015 г., постановено по гр. д. № 303 по описа за 2015 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия и потвърденото с него решение № 73 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 3136 по описа за 2013 г. на Добричкия районен съд, Гражданска колегия, шести състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отхвърлен предявеният от Общината на [населено място] срещу ПК Н. „Възход” установителен иск за дължимост на сумата от 624,96 лв. за месец февруари 2013 г., представляваща обезщетение за ползването на общински терен на площад „Свобода” в [населено място] с площ от 1116 кв.м., от които 700 кв.м. част от УПИ І в кв.48, 244 кв.м.в УПИ І, кв.15 и 172 кв.м.-улична регулация по плана на Ц. на [населено място], върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема конструкция, и са присъдени разноски на ответната кооперация, КАТО ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че кооперация „Н. Възход”, [населено място], ул. „Д-р К. С.” № 3, дължи на основание чл.59 от ЗЗД на Община [населено място] сумата 624, 96/шестотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., обезщетение за ползването на общински терен на площад „Свобода” в [населено място] с площ от 1116 кв.м., от които 700 кв.м. част от УПИ І в кв.48, 244 кв.м.в УПИ І, кв.15 и 172 кв.м.-улична регулация по плана на Ц. на [населено място], върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема конструкция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2013 г. до окончателното и заплащане. ОСЪЖДА Общината на [населено място] да заплати на кооперация „Н. Възход”, [населено място], 4 158,28/четири хиляди сто петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ разноски по компенсация. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 2.7.2015 г., постановено по гр. д. № 303 по описа за 2015 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: