4 Р Е Ш Е Н И Е № 839/10 гр. София, 11.08.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 1308/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 810 от 17.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на М. К. В., Г. К. М., К. М. П. и Л. В. М.,чрез адв. И. П., на решение № 717 от 27.08.2009 г. по гр. д № 2650/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което частично е уважен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху реална част от 367 кв.м. от недвижим имот с пл. № 517 по КП на м.”Т.”. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и процесуалноправен въпрос за реда за защита и реализация на отричаното право на собственост на имагинерни идеални части от имот на ответниците при незавършена процедура по изработването и наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по §4 к от ЗСПЗЗ, както и за приложимия закон и защита на право на собственост при колизия на реституционните основания. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна въззивното решение и постановяване на решение, с което евентуално да се обезсили решението на В. и да се прекрати производството, евентуално да се отхвърли предявения иск. Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 от ГПК. В обжалваното въззивно решение е прието, че по силата на ПМС процесният имот е бил даден за ползване на К. М. П..Въпреки отсъствието на документи в този смисъл са приложени други- план за водоснабдяване на имота от 1981 год., разрешително за строеж № 71 от 1971 год., скица от същата година, които дават основание да се приеме, че това е така.С протокол № 1 от 09.03.1989 год. по решение на ОбНС-В. К. М. П. е бил заменен и процесният имот е бил отдаден за ползване на неговата дъщеря М. М. В.,която е заплатила цената, съобразно оценителния протокол.Въззивният съд е приел за безспорно, че в имота към 01.03.1991 год. е съществувала постройка, която е отразена в кадастралния план от 1987 год. и съответствува на изискванията, определени в Наредба № 5 /отм./.Процесният имот е с площ от 1006 кв.м., а съгласно материалния закон ползвателите могат да придобият имот с площ от 600 кв.м.По отношение на ответниците по жалбата съдът е приел, че с решение № 518/1998 год. е признато право на собственост на наследниците на К. Т. К. върху нива от 8.162 дка, находяща се в терен по параграф 4 в местността „М.”, имот с пл. № 10491 по кадастрален план от 1956 год.Поради изложеното съдът е приел, че касаторите са могли да придобият само площта от имота до 600 кв.м., а останалата част от имота е собственост на ответниците по касационната жалба и касаторите следа да бъдат осъдени да предадат владението върху нея. Касаторите не представят влезли в сила решения, тълкувателни решения или постановления на ВКС, които да са в противоречие с атакуваното решение на въззивния съд.Те са повдигнали материалноправни и процесуалноправни въпроси, чието еднообразно тълкуване ще доведе до отстраняване на непоследователна практика и ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос за приложението на § 4 з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се има предвид момента на възстановяване на земеделската земя, тъй като съществуват различни редакции на материалния закон.В настоящия случай ответниците по касационната жалба се легитимират с решение, постановено на 15.06.1998 год. от ПК „В.” и към този момент действуващата редакцията на ЗСПЗЗ /1997 год./предвижда, че разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.В него към тази редакция не е предвидено изработване на помощни планове, както и план на новообразуваните имоти.Това е предвидено едва с изменението през 1999 год.Поради това в настоящия случай решението на ПК е породило конститутивното си действие, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ/ ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./, предвиждащо, че възстановяването на собствеността, респективно трансформирането на правото на ползване в право на собственост става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти.Към конкретния случай не е приложима и разпоредбата на § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като материалния закон е изменен след издаването на решението на ПК „В.”.С оглед изложеното се налага извода,че във всеки конкретен случай следва да се установява действащата редакция на ЗСПЗЗ. Касационните оплаквания са неоснователни. При постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е сезиран с иск с правно основание 108 от ЗС.Ответниците по касационната жалба с решение от постановено на 15.06.1998 год. от ПК „В.” е възстановена нива от 8.162 дка, находяща се в терен по параграф 4 в местността „М.”, имот с пл. № 10491 по кадастрален план от 1956 год.В представената скица е отразено, че в този имот попадат 967 кв.м. от имот с пл. № 517. Този имот е придобит от касторката М. В., която е заплатила цената, съобразно оценителния протокол.В имота към 01.03.1991 год. е съществувала постройка, отразена в кадастралния план от 1987 год. и съответствуваща на изискванията, определени в Наредба № 5 /отм./,поради което касаторите са станали собственици на 600 кв.м., а останалите съобразно действащата редакция на материалния закон е възстановена на наследниците на предишния собственик. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 717 от 27.08.2009 г. по гр. д № 2650/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: