Р Е Ш Е Н И Е №42 гр. София, 22 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 74 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на упълномощения защитник на осъдения Д. В. Д. адв. Р. В. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 414/2016 по описа на РС – Разград и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В молбата – искане са наведени основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В изложените доводи относно претендираните съществени нарушения на процесуалните правила защитникът е посочил, че съдебното производство спрямо Д. е проведено по реда на чл.269 ал.3 т.4 от НПК, т.е. в негово отсъствие, поради което осъденият не е могъл да участва лично и да се защитава в процеса. Това е мотивирало Зам. председателя на АС - Варна с разпореждане № 30/10.01.2017 г. да изпрати молбата на ВКС за разглеждането й по реда на 423 ал.1 от НПК. Претендира се искането да бъде уважено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено, тъй като са нарушени правата на осъдения за лично участие в процеса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е предявено на 03.01.2017 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването - на 13.12.2016 г. /когато Д. е постъпил в Затвора – гр. Белене/, на влязлата в сила на 07.07.2016 г. присъда, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 356/21.06.2016 г. по нохд № 414/2016 г. по описа на РС - Разград Димитър В. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.4 вр. с ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор, както и глоба в размер на 1 000 лв.. С присъдата в тежест на Д. са възложени и направените по делото разноски в размер на 406 лв.. Видно от приложеното на л. 4-5 от досъдебното производство постановление, Д. Д. в присъствието на назначения му служебен защитник на 05.05.2016 г. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.343б ал.4 вр. с ал.3 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. По време на проведения непосредствено след това разпит той изрично е заявил, че не желае да се запознава с материалите по разследването. По внесения от прокуратурата обвинителен акт със същото обвинение е образувано нохд № 414/2016 г. по описа на РС - Разград. Д. не е намерен на посочения от него адрес, като по делото е установено, че още на 05.05.2016 г. той заедно с приятелката си е напуснал Република България и по данни на роднини се е намирал в Германия, без те да знаят точния му адрес. По време на проведеното на 21.06.2016 г. съдебно заседание в присъствието на назначения му от досъдебната фаза служебен защитник, производството е разгледано по реда на чл.269 ал.3 т.4 б. „а” от НПК и е приключило с постановената присъда. При тези данни настоящият състав приема, че Д. Д. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел участие. Действително той не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството срещу него, но това се е дължало на неговото собствено поведение – напуснал е пределите на страната непосредствено след като му е повдигнато обвинение и той е разпитан в качеството му на обвиняем. По силата на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка" той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. С оглед на гореизложеното съдът приема, че неучастието на Д. в съдебната фаза на образуваното наказателно производство е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо него присъда, поради което не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.1 от НПК и искането му за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Молбата – искането за възобновяване на осъдения, както е посочено и по-горе, съдържа оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, което налага делото да бъде изпратено на АС - Варна, който е компетентен да го разгледа на основание чл.424 ал.1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. В. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 414/2016 по описа на РС - Разград на основание чл.423 ал.1 от НПК. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - Варна по компетентност с оглед произнасянето му по основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: