3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 857 гр. София, 13.12. 2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Емил Томов Членове: Д. Драгнев А. Цонев изслуша докладваното от съдията А. Цонев гр. д. № 3504/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 3128/18.04.2016г., постановено по в.гр.д. 9115/2015г. на СГС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. Следва ли нормативен акт с ранг на закон, създаващ преки задължения за частноправни субекти /чл. 35а до чл. 35в от З./ да се прилага, когато противоречи на общностни норми с директен ефект и с непосредствена приложимост? 2. Когато нормативен акт противоречи на Конституцията на РБ и създава преки задължения за частноправни субекти, при прогласяване на неговата противоконституционност, как следва да бъдат възстановени претърпените от тези субекти вреди в периода на неговото действие? 3. Следва ли да се прилага нормативен акт, който противоречи на Конституцията на РБ, макар да няма изрично решение на К. съд за обявяване на неговата противоконституционност? 4. При наличие на нарушена общностна норма с директен ефект и пряка причинна връзка между нарушението и вредите, как следва да се поправят вредите, причинени на частноправните субекти, вследствие действието на 20% такса? 5. При бездействие от страна на националните органи /Народно събрание/, как следва да се реализира отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни активни действия- приемане на нормативни актове със законодателен характер, противоречащи на Конституцията? Жалбоподателят се позовава на основания за допустимост по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. В срока за отговор ответникът е възразил срещу допустимостта на касационното обжалване, както и срещу касационните основания, посочени в жалбата. ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отменено първоинстанционно решение и е отхвърлен иск по чл. 59 ЗЗД с цена на иска над 5000лв., намира че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок. При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: По иск предявен от [фирма] срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, въззивният съд е приел, че ищцата е платила 5837,30лв. държавна такса в размер на 20 % за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. на основание пар. 6, т.2 и 3 от ЗР на З., чл. 35а, ал.1,2 и 3, чл. 35б, ал.1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1,2,3 и 4 от З.. Според въззивния съд тези законови разпоредби са действали през процесния период, противоконституцинността им е обявена занапред, съгласно чл. 151, ал.2 от К. и не е налице фактическия състав на чл. 59 ат ЗЗД. В производството по чл. 288 от ГПК при посочени основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК, ВКС проверява дали въззивният съд се е произнесъл по формулирания правен въпрос, включен ли е в предмета на спора и това обусловило ли е правните изводи на съда, както и дали този отговор е даден в противоречие със задължителната практика на ВКС или разрешаването на правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая въззивният съд не се е произнесъл по нито един от петте формулирани въпроси, те са останали извън предмета на спора и отговорът на тези въпроси не е обуславящ за иска по чл. 59 от ЗЗД. Вторият, четвърти и пети въпрос касаят отговорността на държавата за вреди по чл. 7 от Конституцията на РБ. Ищцата е предявила такъв иск като главен с исковата молба, но по него съдилищата не са се произнесли и съответно в преклузивния срок по чл. 250 от ГПК не е било поискано допълване на първоинстанционното решение. Съдилищата са разгледали единствено евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД и по този начин така формулираните въпроси са останали извън предмета на спора и не са обуславящи за установяване предпоставките на иска по чл. 59 от ЗЗД. Първият и трети формулирани въпроси, които касаят предимството на правото на ЕС и на Конституцията на РБ над вътрешното законодателство не обуславят решаващите изводи по тълкуването и прилагането на чл. 59 от ЗЗД, тъй като плащането на държавна такса е публичноправно задължение и отношенията между субектите /Държавата и финансово задълженото лице/ са на власт и подчинение. В този случай правилата на неоснователното обогатяване не могат да се приложат, тъй като липсва равнопоставеност на субектите. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора в полза на държавата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВКС ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3128/18.04.2016г., постановено по в.гр.д. 9115/2015г. на СГС. Осъжда [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] да плати на Държавата, представлявана от министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: