Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 27.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 749 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по обща жалба на подсъдимите Д. П. Д. и В. Д. К. (чрез защитниците им адвокат Й. Й. и адвокат С. Й.) против нова присъда № 19 от 26.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 844/ 2015 г. на Хасковски окръжен съд. В жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Процесуалните нарушения са обосновани с липсата на счетоводна експертиза на приобщените в хода на въззивното съдебно производство първични счетоводни документи, поради което обективната истина по делото не е разкрита обективно, всестранно и пълно, накърнени са процесуалните права на подсъдимите и това поражда основателно съмнение за съставомерността на деянието, както и за правилното приложение на материалния закон. Правят се алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите, или връщане на делото за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитниците подновяват твърденията си, че предметът на престъпление не е установен, тъй като е останало съмнението за произхода на повереното гориво, както и за липсата на присвоително намерение у дейците. Поддържат още, че деянието представлява дисциплинарно нарушение. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията на касаторите за основателни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 19 от 26.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 844/ 2015 г., Хасковският окръжен съд, отменил изцяло оправдателна присъда № 65 от 25.09.2015 г. на Димитровградски районен съд и признал подсъдимия Д. П. Д. за виновен в това, че на 25.07.2014 г., на територията на „А.б. – [населено място]”, в качеството на длъжностно лице, шофьор в [фирма], [населено място], направил опит да присвои чужди движими вещи: петстотин литра дизелово гориво, на обща стойност хиляда и триста лева, от владението на [фирма], [населено място], връчени му в това качество да ги пази и управлява, за извършването на което деяние умишлено е бил улеснен чрез набавяне на средства от подсъдимия В. Д. К., като изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от дейците причини, поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК наложил на извършителя Д. наказание „пробация” за срок от 9 месеца, включваща двете задължителни пробационни мерки, а на основание чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б” от НК наложил на помагача К. наказание „пробация” за срок от 9 месеца, с двете задължителни пробационни мерки. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимите възложил разноските по делото. С касационната жалба се подновяват възражения, получили изчерпателен и правилен отговор в мотивите на въззивната присъда. Основният аргумент на касаторите се отнася до произхода на инкриминираното гориво и липсата на категорични доказателства за фактически реализирания излишък в дейността на търговското дружество. Преценявайки събраните по делото доказателства съдилищата достигнали до идентична фактическа обстановка, според която подсъд. Д. източил 500 л дизелово гориво от цистерната на управлявания от него (като шофьор) товарен автомобил. За целта използвал електрическа помпа, която предварително закупил, вместо съоръжения към цистерната горивен пистолет с брояч, с който от цистерната се зареждали специализираните пътно-строителни машини на асфалтовото дружество. Дизелът бил налят в два варела (с вместимост по 210 л) и в две туби (по 60 л), превозени от другия подсъдим К. в багажното отделение на служебен пикап до местопрестъплението. Неразрешеното място за престой на товарния автомобил в асфалтовата база, пристигането на втори автомобил, липсата на видимост на охраната към местопрестъплението и осъществяването на противоправните действия извън работно време се сторили подозрителни на охранителя (свид. В.), който известил свидетелите Г., Ч. и К. и деянието било разкрито. Така установените факти по делото ясно представят обособения по вид и количество предмет на престъпление. Инкриминираното дизелово гориво е било извадено от цистерната и налято в други съдове. То е собственост на търговското дружество, в което работи подсъд. Д. и служебните му задължения включват пазенето на повереното му чуждо имущество – да зареди цистерната с дизел от бензиностанция, да превози товара до строителния обект и с горивния пистолет да обслужи специализираната техника, подавайки им гориво за работа. Длъжностното качество на дееца (по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК) и предприетите от него присвоителни действия (да лиши собственика от възможността да се разпорежда с горивото) представят правилно окачествения от въззивната инстанция недовършен опит към длъжностно присвояване по чл. 201 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. За правилното решаване на въпросите по делото не е било необходимо да се изследва причината, поради която в края на работния ден в цистерната на товарния автомобил се намирали 500 л дизел – дали е нераздадено гориво за деня от планираното за зареждане на специализираните пътно-строителни машини на дружеството; дали е остатък (излишък) от неправилното отчитане на товара с техническите уреди при първоначалното пълнене на цистерната и впоследствие при разходване с горивния пистолет; или е излишък, породен от разликите в техническите показатели на горивото и др. Установяването на действителната причина е от значение само за търговската дейност на пострадалото търговско дружество и такива действия са били предприети, видно от показанията на разпитаните свидетели П., Х. и М., от констатациите в изготвения от тях доклад (л. 36-38 д.п.), но не представлява интерес за повдигнатото обвинение. Горивото е било източено от цистерната на товарния автомобил в туби и варели, където количеството му е обособено и в тези показатели е инкриминирано. Неоснователен е упрекът на касаторите, че приетите от въззивната инстанция заверени преписи на счетоводни документи на дружеството не били експертно изследвани, поради което доказателственият обем бил непълен и в отклонение от дължимия стандарт на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Лишено от основание е и възражението, че на подсъдимите не е повдигнато обвинение за цялото „икономисано“ гориво (включително – и за останалото количество в цистерната). Присвоителното поведение на подсъд. Д., в качеството му на длъжностно лице, е обективирано чрез активни физически действия, за извършването на които не е действал по чужда заповед, нито в изпълнение на своите служебни задължения. Източеното гориво не е било предназначено за друг обект, каквато невярна версия изказали подсъдимите при разкриване на деянието им, нито е имало очевидна полза за собственика, който не бил информиран. Недостоверна се оказала и поднесената с обясненията версия на подсъдимите за покриване на бъдещи липси. Всички тези обстоятелства, преценени съвкупно с манифестираните действия на съучастниците по време на деянието, представят субективната страна на престъпното посегателство и присвоителната цел на дееца (да се разпореди с горивото в свой личен интерес). Събраните и проверени по делото доказателства са достатъчни да подкрепят направения от окръжния съд извод за участието на подсъд. Д. в осъществения опит към длъжностно присвояване и помагаческата дейност на подсъд. К. по физическото набавяне на средствата, в които предметът на престъпление бил налят. Подсъдимите били заварени на местопрестъплението, поради което изпълнителното деяние останало недовършено, дружеството -собственик не е претърпяло имуществена вреда и деецът не е могъл да постигне престъпната си цел за противоправно облагодетелстване. С инкриминираното поведение касаторите реализирали наказателната отговорност за извършиено престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Материалният закон е приложен правилно. Изводът на защитата, че действията на двамата подсъдими нарушавали само трудовата им дисциплина, е носнователен. Обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна подлежи на потвърждаване. Не са допуснати посочените в касационната жалба на подсъдимите Д. Д. и В. К. процесуални нарушения и неправилно приложен закон. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19 от 26.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 844/ 2015 г., по описа на Хасковски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.