3 Р Е Ш Е Н И Е № 17 Гр.София, 24 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2928/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С протоколно определение от 07.09.11 г.,постановено по Н.О.Х.Д. 2400/ 11 г., РС-Плевен, 1 състав, е одобрил споразумение, постигнато между РП-Плевен и подсъдимите Д. М. и А. Д., съгласно което лицата са се признали за виновни в извършени от тях престъпления съответно за М.-по чл.196,ал.2 вр.чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.Б вр.чл.26,ал.1 НК и за Д.- по чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.26, л.1 НК и са приели във връзка с чл.54 НК да изтърпят наказания от една година лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор за М. и от девет месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор за Д.. В законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на определението- 07.09.11 г. , осъдените лица са отправили искания до ВКС на РБ за възобновяване на наказателното производство /21.11.11 и 22.11 11 г./, озаглавени от тях искови молби, с оплаквания за липса на авторство на деянията, в извършването на които те са осъдени. Настоява се за възобновяване на производството и отмяна на атакуваното споразумение, връщане на делото за преразглеждане на досъдебната фаза с посочване на определени лица, които следва да бъдат разпитани. В съдебно заседание пред ВКС осъдените поддържат исканията си, а назначеният пред тази инстанция служебен защитник намира, че същите, макар и да са допустими, са неоснователни. Представителят на ВКП моли исканията за възобновяване да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид отправените от осъдените лица искания и изтъкнатите в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: В хода на досъдебното производство са положени достатъчни по обем и качество усилия, чрез които по надлежен и безсъмнен начин са установени фактите, предмет на доказване в настоящото производство. В съобразие с набавения по делото доказателствен материал основателно обвиняемите са се съгласили производството спрямо тях да бъде разрешено по силата на диференцирана процедура; и с помощта на защитници са постигнали споразумение с представител на РП-Плевен, одобрено по-късно от съда. Няма никакво основание да бъде счетено, че М. и Д. са били принудени по неправомерен начин да пристъпят към сключване на споразумение с обвинител от районната прокуратура, нито пък че съдът е оказал някакво влияние върху тях в тази връзка, без да бъде обръщано внимание на събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл оплакванията за неустановено авторство от страна на осъдените, които при преценка на словното съдържание на исканията им, следва да бъдат субсумирани под възражение за нарушение на чл.348,ал.1,т.2 НПК, са несъстоятелни. Оттук, не може да се извежда и заключение за незаконосъобразно приложение на материалния закон с осъждането на двете лица. Трябва да се подчертае, че в процедурата по глава 33 НПК-възобновяване на наказателно производство- върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва да се произнася в рамките на законосъобразността на осъждането на лицето, за което или от името на което е активирана тя. ВКС не трябва да изследва престъпна дейност, относима към обсъжданата, на друго лице, посочено в молбата за възобновяване, само защото в последната се твърди, че то има отношение към случилото се. Затова информация дали лице с прозвище “Нафтата”, както е отразено в искането на М., има определена съпричастност към процесния казус, може да бъде насочена към прокуратурата, а не към ВКС в процедура по гл.33 НПК. Същото се отнася и за съкилийника на Д., П. М., който според искането на този осъден, би могъл да разкаже разговорите между двамата дейци и да сложи начало на съмнение за авторство на съответното инкриминирано на този осъден престъпление. На последно място, предвид обстоятелството, че производството по чл.422, ал.1,т.5 НПК е образувано по повод искане на М. и Д. и следователно, съгласно общите правила на наказателния процес за недопускане влошаване положението на осъденото лице без надлежно искане на легитимираните по този повод страни, няма нужда да се обсъждат в дълбочина обстоятелствата,че: 1/ първостепенният съд, имайки предвид постигнатото между страните споразумение, е признал М. за виновен в извършено от него престъпление по чл.196,ал.2 НК, след като е видно,че в посочения законов текст става дума само за възможна конфискация във връзка с наложени наказания за извършени деяния по ал.1 на третираната законова норма. Не може да има спор, че престъплението, извършено от М. е такова по чл.196,ал.1,т.2,пр.1 и т.н.НК. 2/ Първостепенният съд е наложил и на двамата осъдени наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, след като е видно по вменените им наказателноправни материални норми /за М., с оглед направената по-горе корекция/, че предвидените в санкционните части на същите наказания, не се схождат с решението на съдебния състав за прилагане текста на чл.54 НК при индивидуализиране на наказанията, докато действително е намерил приложение текстът на чл.55 НК-по-благоприятен за осъдените. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените със споразумение по Н.О.Х.Д.2400/11 г.по описа на РС-Плевен Д. М. и А. Д. за възобновяване на посоченото наказателно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/