1 РЕШЕНИЕ № 182 гр. София, 10.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1150 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК. Молителят М. М. Н. иска да бъде отменено влязлото в сила решение № 17 от 18.02.2016 г. по описа на Добрички районен съд. Излага съображения, че още с отговора на исковата молба в процеса била направила възражение, че сключеният между нея и банката договор за банков кредит е привиден. Истински уговорки имало между банката и М. Д.. Съдът бил отхвърлил това възражение. Била отправила жалба до БНБ и с писмо от 2.1.2020 г. било й отговорено с препратеното й изявление на „Банка ДСК“ ЕАД, съдържащо признание на тази банка, че „в периода май 2016 г. - февруари 2018 г. с М. Д. били водени многократни разговори, г-н Д. не бил изпълнил ангажимента си и цесия не била реализирана.“ Така посоченото признание било от значение на начало на писмено доказателство, индиция, че изявленията за сключване на договора за банков кредит, са привидни. Представеното писмо на БНБ изх. № 16-10-02134 от 2.1.2020 г. било ново писмено доказателство. Това писмо отговаряло на изискванията на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно е относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но са останали недоказани поради липса на именно тези документи. Моли да се отмени решението. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е подал отговор срещу молбата. Счита, че е недопустима, защото на отмяна подлежало решението на въззивния съд, а не на първоинстанционния. Относно писменото доказателство, счита, че в хода на процеса е могла да инициира кореспонденция с БНБ и така представеният документ не обосновава невъзможност ищцата да се снабди с него по време на процеса. По същество счита, че липсва връзка между данните в писмото, както и твърденията на молителката и предмета на спора. Цесията на вземанията по договора била различна от симулативността на договора за кредит. Счита, че следва да се остави без уважение молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена на 18.05.2020 г. Същата е подадена с оглед писмо от 02.01.2020 г. Това писмо според молителката свидетелства за настъпването на определен факт, на който се позовава на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК. Предвид датата на писмото следва да се прецени и срокът, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. От тази дата 02.01.2020 г. срокът е 3 месечен и изтича на 2.4.2020 г. По силата на чл. 3, т. 1 и чл. 4 от ЗМДВИП, срокът е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до един месец след отмяна на извънредното положение. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗ ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. от 21.5.2020 г. и съгласно чл. 4 от ЗМДВИП с 1 месец след тази дата, т.е. 21.6.2020 г. Следователно подадената на 2.4.2020 г. молба за отмяна е в предвидения срок съгласно изискването на чл. 305, ал.1, т. 1 от ГПК, срок. По отношение на формулираното искане за отмяна на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав намира, че при постановено въззивно решение, то на отмяна подлежи именно то, предвид характера на въззивното производство. С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение на Окръжне съд – Доббрич по т.д. 122/2015 г., с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците, сред които и М. Н., че дължат на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 356 532,17 евро по договор за кредит от 12.10.2007 г. в т.ч. 334 872,72 евро, главница, 16 200,78 евро редовна лихва, 956,88 евро лихвена надбавка и 4 501,79 евро неплатена заемна такса, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за които задължения е издадена заповед за незабавно изпълнение № 67 от 25.2.2015 г. по ч.гр.д. 667/15 г. и изпълнителен лист. Молителката се позовава на нов факт, който е узнала от представеното писмо, а именно признание от „Банка ДСК“ ЕАД, че „в периода от май 2016 г. до февруари 2018 г., с господин М. Д. са водени многократни разговори за цедиране на Вашите многократните разговори господин Д. не е изпълнил задълженията си.“ Според молителката този факт в писмено доказателство е начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. На практика, ищцата иска да установи твърдението си, че сключеният между нея и „Банка ДСК“ ЕАД писмен договор за кредит, е привиден, действителна страна, кредитополучател бил М. Д., а не молителката М. Н.. Двете писма, представени по делото са с № 16-10-02134/3, 2.1.2020 г. на ЦУ на БНБ. Към този номер са приложени отговори на „Банка ДСК“ ЕАД на запитване от БНБ с копие до молителката М. Н.. В писмото от 16.5.2019 г., регистрирано на 02.01.2020 г. в БНБ се съдържа изявлението, на което молителката се позовава, а именно водени преговори с г-н М. Д., което според молителката е индиция за симулативност на договора за банков кредит, основание на иска. Настоящият съдебен състав констатира от данните по делото, че още с отговора на исковата молба по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ответницата М. Н., молител в настоящето производство, е твърдяла факта на привидност на договора за ипотечен кредит. Следователно в случая не може да се говори за факт, който не е бил известен на страната. В процесното писмо няма изявление за признание на привидността на договора, а на водени преговори за цедиране на вземане, възникнало на основание на договора, т.е. замяна на един кредитор с друг. От факта на водене на преговори, молителката прави извод, че е налице индиция за наличието на симулативност на договора. Но както бе отбелязано този факт е бил твърдян в процеса. Той е приет за недоказан. Следователно с представеното доказателство, страната не иска да се установи нов факт, а да се инициира допустимостта на определени доказателствени средства. Съгласно последователната практика на ВКС, отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска само тогава, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували при висящността на спора в инстанционното производство и не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си. А ако са й били известни и въведени в процеса, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции. От представеното писмено доказателство не може да се направи извод, че това са новооткрити доказателства относно фактите, твърдени в процеса. Нови писмени доказателства са тези, които страната не е знаела или дори да е знаела не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания при полагане на дължимата и нормална грижа за водене на процеса. В случая такива не са налице, тъй като фактите са били предмет на обсъждане, били са сочени от страната. Не може да се приеме, че представеното писмо има характера на начало на писмено доказателство относно сключения договор за кредит между молителката и „Банка ДСК“ ЕАД. Доколкото не свидетелства за факти, релевантни към момента на сключване на договора за кредит, а за факти, последващи сключване на договора за кредит. По изложените съображения, представеното в писмо изявление на „Банка ДСК“ ЕАД не може да представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно и ще следва да се остави без уважение. Върховен касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК на М. М. Н. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 266 от 18.11.2016 г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено № 17 от 18.02.2016 г. по т.д. 122/15 г. на Окръжен съд – Добрич. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: