Р Е Ш Е Н И Е № 488 гр. С., 30.11.2010 година Върховният касационен съд на Р. Б., второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА При участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 466/2010 година. Производството по делото е с основание по чл. 419, ал. 1 НПК. Образувано е по искане на осъдения Николай Й. К., подадено чрез адв. П. А., за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 34/2010 г. на Т. районен съд. Поддържа се довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при постановяване на присъдата, като се претендира невиновност на осъденият. Доводът е мотивиран със съображения относими към основанията за възобновяване посочени в чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, 1 и 2 НПК. По същество се прави искане след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив, поради липса на доказателства, които да установяват авторството на деянието. От гр.ищец и частен обвинител Д.Д. е постъпило възражение мотивирано със съображения за неоснователност на искането, като се поддържа, че сочените от защитата нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК не са допуснати. Гр.ищец и частен обвинител Т. Я. не е направил възражения по искането за възобновяване на делото. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно, тъй като деянието е доказано по несъмнен начин и законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: С присъда № 32/04.05.2010 г. постановена по н.о.х.д. № 34/2010 г. районният съд -[населено място] е признал Николай Й. К. за виновен в това, че: - на 09.12.2008г. около 01.00 часа в[населено място], Л. област, по хулигански подбуди, причинил телесна повреда на повече от едно лице: - на Т. К. Я. от[населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на долната му челюст, левия ъгъл на същата с последващ оперативно лечение – фиксация на долната челюст с помощта на меки връзки, довело до затруднение процеса на отхапване, говора и дъвченето за около два месеца - и в съучастие като съизвършител със З. С. Х. от[населено място] причинил на Д. Тoдоров Д. от[населено място] , лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето му, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Искането за възобновяване на производството по делото, като подадено в срокът по чл. 421, ал. 3 НПК е допустимо, но разгледано по същество неоснователно, поради следните съображения: Претендираните от защитата нарушения на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК са лишени от фактическо и правно основание. По делото са събрани и проверени необходимите доказателствени материали, които са позволили на съдът да направи еднозначни и категорични изводи относно обстоятелствата по чл.102 НПК, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Съставомерните увреждания на пострадалите Я. и Д. са установени по несъмнен начин. В тази част приетите заключения на СМЕ, относно характера и механизма на причиняване на телесните повреди не се оспорват и от защитата на осъдения. Претендираното противоречие между гласните доказателствени източници е преодоляно по предвидения процесуален ред. Първоинстанционния съд в изпълнение на задълженията си по чл.305, ал.3 НПК след като е извършил анализ на свидетелските показания подробно е обосновал решението си да кредитира по отношение на достоверност, установеното от свидетелите Т. Я., Д. Д., Ц. Пачевски и С. Н., за инкриминираните действия на осъдения К. и да направи отказ да възприеме установеното от другата група, свидетелите М. И., В. М. и М. Т.. Въззивната състав, извършвайки собствен анализ на доказателствения материал, по повод направеното възражение за допуснати нарушения при оценката на гласните доказателствени източници, обосновано е възприел решаващите положения залегнали в мотивите на присъдата, както в частта за авторството на осъдения, като извършител, по отношение на телесното увреждане причинено на пострадалия Я., така и участието му в побоя над пострадалия Д., които двамата[населено място] нанесли, използвайки освен юмруци и ритници и парче желязо/ръжен/ при нанасяне на ударите. При установеното пълно съответствие между гласни, писмени доказателствени източници и експертните заключения на назначената СМЕ, относно механизма и характера на телените увреждания на пострадалите, настоящия състав приема, че възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствената съвкупност са лишени от фактическо и правно основание. В касационното производство въпросът за достоверността на доказателствените източници не може да се пререшава. Това е така защото настоящата инстанция не е такава и по фактите. Нещо повече, след като при постановяване на въззивното решение не са допуснати претендираните от защитата процесуални нарушения решението е влязло в сила по отношение на възприетите фактически положения за авторството на осъдения, извършените от него деяния и в тези части е задължително за касационния състав. Затова в рамките на възприетите фактически положения в настоящето производство може да се извърши проверка единствено и само по правилното приложение на закона във връзка с квалификацията на извършените деяния и спазване на правилата за индивидуализация на определеното наказание. По тези основания защитата на осъдения не е извела самостоятелни оплаквания за допуснати нарушения. Доколко се претендира нарушение на закона същото се обосновава като резултат на предходни процесуални нарушение довели до незаконосъобразно осъждане на касатора, за престъпление което не е извършил. При положение, че двете инстанции не са допуснали поддържаните с искането процесуални нарушения, липсва основание доводът за нарушение на закона с претендираното съдържание да бъде приет за основателен. След като въпросът за ангажиране на наказателната отговорност на осъдения К., при наличния доказателствен материал, е решен правилно в настоящето производство, позоваването от страна на защитата на друго административно наказателно производство, такова по чл.78а НК, където част от доказателствените източници са били събирани и интерпретирани, респ.оценяване от друг съдебен състав при произнасяне по отговорността на св. Х., не е основание да се пререшават възприетите фактически положения в настоящето производство, в частта относно авторството на осъдения К.. В тази част възможността за друго решение по вината и отговорността на К. е възможна едва след като приключи друго наказателно производство от предвидените с основание по чл.422, ал.1,т.т.1 или 3 НПК. При възприетите фактически положения, които са правилно установени, относно авторството на осъденият, като извършител на инкриминираното деяние и неговата съставомерност по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, искането за постановяване на оправдателна присъда в настоящето производство се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Николай Й. К. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 34/2010 г. на Т. районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.