Р Е Ш Е Н И Е №91 гр.София, 11.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар З. Я. изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 776/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 2 от 02.01.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 737 от 06.07.2012 год. по в.гр.дело № 668/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 632 от 05.04.2012 год. по гр.дело № 11781/2010 год. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при равни права на апартамент от * кв.м. в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, блок „С.”, секция „В”, на първия жилищен етаж, с принадлежащото му избено помещение № *, както и на гараж № *, находящ се на партерния етаж на секция „В” на същата сграда със застроена площ * кв.м. между съделителите С. Й. Д.-сега жалбоподател и ответницата Н. В. Т.. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: допустимо ли е в съдебните искови производства с предмет имуществени спорове между бивши съпрузи, да се установява само със свидетели, че част от имуществото е било придобито със средства по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове /ДВ, бр.82 от 04.10.1991 год./, ако не е бил представен документ за ползвани лихвоточки? В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допусната съдебна делба на */* идеални части от дворно място, цялото от * кв.м., съставляващо имот № * в кв.* по плана на [населено място], [улица], заедно с построената в него жилищна сграда, при равни квоти между двамата съделители, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като в тази част същото е влязло в сила на основание чл.296, т.3 ГПК. С жалбата, отнасяща се до допуснатата съдебна делба на апартамента, се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Ответницата по касация Н. В. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на оплакванията, касаещи допуснатото касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С исковата молба вх.№ 67668 от 20.12.2010 год., въз основа на която е образувано гр.дело № 11781/2010 год. на Русенския районен съд, ищецът/сега касатор/ поискал да се допусне съдебна делба при равни квоти с ответницата на недвижими имоти и движими вещи, придобити по време на брака /без процесния апартамент/, като изрично заявил, че се противопоставя на включването в делбената маса на апартамент в [населено място], [улица], бл.”С.”, вх.*, ет.*, ап.*, в случай, че ответницата поиска това, тъй като според него „имотът на практика не е в СИО”. В съдебно заседание на 05.04.2011 год. ответницата представила молба, с която на основание чл.341, ал.2 ГПК поискала апартаментът, заедно с гараж № * на партерния етаж на секция „В” в същата сграда, да бъдат включени в делбената маса. С определение от 22.11.2011 год. районният съд прекратил производството по делото в частта по иска за допускане на делба на апартамент и гараж в [населено място], [улица], бл.”С.”, тъй като насрещната искова молба на ответницата не била вписана в дадения от съда срок. С искова молба вх.№ 63127/09.11.2011 год., вписана на същата дата, Н. В. Т. отново предявила иск за делба на апартамента и гаража на [улица], бл.”С.”, а образуваното въз основа на нея гр.дело № 9589/2011 год. на Р. ХІ-ти гр.състав било прекратено и делото изпратено за присъединяване към гр.дело № 11781/2010 год. В отговора си на насрещната искова молба, първоначалният ищец възразил срещу включването на апартамента и гаража в делбената маса, като заявил, че имотът бил изплатен със средства на родителите му по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове и от средства на майка му, изплатени на баща му при развода между двамата. Представил и т.н.”обратен документ” с нотариална заверка от 08.10.2008 год./л.66 от делото в Р./, с който Г. П. К./продавач/ и С. Й. Д./купувач/ заявяват, че във връзка с покупко-продажбата на апартамента и гаража с нотариален акт № */* год., „реално сума не е броена, а вместо това е поел и изплатил задължение към чуждо лице”. С цитирания нотариален акт Г. П. К., лично и като пълномощник на синовете си, продал на ищеца останалия им в наследство апартамент № *5 и гараж № * в сградата на ж.бл.”С.”, [улица]. Представени са по делото договор за доброволна делба от 17.03.2004 год. между родителите на ищеца/касатор/ Й. С. Т. и Й. Д. П. /л.67 от делото в Р./ и разписка/л.68/, с която същите са удостоверили, че са уредили отношенията си след прекратяване на брака им. Съгласно банково удостоверение от 16.01.2012 год./л.71 от делото в Р./, с приложено копие от партида № 14/27136/л.72-л.75/, представени от ответницата, както и от заверително писмо /л.87/, извлечение от жилищноспестовна книжка-сметка № *, серия *, № */л.86/, представени от ищеца е установено, че влогът в Д. е бил открит на 03.06.1971 год. на името на В. Т. Т., прехвърлен на ответницата на 23.04.1990 год. и закрит на 30.08.1995 год. със сумата 165 938,06 лева. Като свидетели по делото са разпитани Г. П. К./съпруг на лелята на ищеца/, В. Е. С./председател на гражданско сдружение за довършване на имоти с нестопанска цел, в т.ч. и бл.”С.”/, Е. И. Т./майка на ответницата/ и В. Т. Т./баща на ответницата/. В. съд е намерил за неоснователно възражението на касатора за вложени изцяло от него извънсемейни средства в придобиването на апартамента в жилищен блок „Секвоя” и гараж № 8 в партерния етаж. Прието е, че няма спор по фактите, като от придобивната цена 354 000 лева, от бащата на ищеца/касатор/ били платени от лихвоточки 194 000 лева през 1994 год., а втората вноска от 165 000 лева била покрита с лихвоточки на ответницата през 1995 год. Според въззивния съд, начинът на придобиване на имота и изразеното намерение той да послужи за задоволяване на жилищните нужди на семейството на страните, дават основание да се счете, че паричните средства са предоставени за подпомагане на семейството, а не са дарени само на ищеца/касатор/. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове/З., обн., ДВ, бр.82 от 04.10.1991 год./, гражданите, притежаващи такива влогове в Д. към 31.12.1990 год. следва да отговарят едновременно на четири условия, за да имат право на компенсация по този закон, като условията по т.т.1, 3 и 4 на ал.1 се доказват с декларации от гражданите, а по т.2 на ал.1 – с удостоверение от съответната община/ал.2/. Съгласно чл.3 З., гражданите по чл.2 се подреждат в групи по време на престояване на жилищноспестовните им влогове в Д. към 31.12.1990 год., а съобразно чл.4 от закона, списъците се съставят по общини и се обявяват публично и могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. Съобразно чл.4а, ал.1 З., притежателите на жилищноспестовни влогове, открити до 31.12.1990 год. могат да ги прехвърлят на роднини по права линия, а по съребрена-до трета степен включително. В чл.18, ал.1 от Правилника за прилагане на З. е регламентирана дейността на местните комисии към общините по чл.8, ал.2 от закона, които /съгласно т.3/ приемат и обработват искания на правоимащи граждани по смисъла на закона, а съгласно т.5 извършват проверки на документи, удостоверяващи наличието на условията за доказана жилищна нужда по чл.2 от закона. В чл.11, ал.1 П. е предвидено средствата по Националния компенсационен жилищен фонд, създаден с чл.5 от закона, да се изразходват за финансово компенсиране на жилищноспестовните влогове. Съгласно чл.11, ал.2 от правилника, на левова индексация подлежат определените към 31.12.1990 год. спестовни числа, а в чл.11, ал.5 е предвидено, че при покупка на готово жилище, левовата индексация е в размер не по-голям от продажната цена на жилището. Л. компенсация съгласно чл.11, ал.6 от правилника, се превежда по жилищноспестовния влог на титуляра или по посочена от него сметка след представяне на договора за покупка – при покупка на жилище от общината или от ведомство; след представяне на нотариален акт – при покупка на жилище от свободния пазар; след представяне на строителните книга – при индивидуално и групово жилищно строителство; след откриване на финансираща сметка на кооперацията – при кооперативно жилищно строителство/Ж./. В чл.16, ал.1 П. е предвидено в договорите за покупко-продажба на жилища задължително да се вписва, че същата е извършена при условията и по реда на З.. В § 6, ал.3 от правилника е предвидено, че левовата компенсация се извършва по писмена молба на гражданина след проверка на условията по предходната алинея втора. Предвид на това, следва да се приеме, че не е допустимо в съдебните искови производства с предмет имуществени спорове между бивши съпрузи, да се установява само със свидетели, че част от имуществото е било придобито със средства по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /Обн., ДВ, бр.82 от 04.10.1991 год. Необходимо е и документ, установяващ провеждане на процедура по този закон. Този отговор на поставения с определението за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос, обаче не дава основание да се приеме, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да съставлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ и чл.293, ал.2, предл.второ ГПК поради следните съображения: Ищецът/сега касатор/ не е доказал възражението си, че е налице пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиването на процесния апартамент през време на брака с ответницата /нотариален акт за покупко-продажба № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год./. Не е опровергана законовата презумпция за съвместен принос на съпрузите при придобиване на собствеността върху имота въз основа на тази сделка. В. съд правилно е приел, че не следва да бъдат обсъждани наведените от ищеца/сега касатор/ едва с писменото му становище от 02.07.2012 год. по в.гр.дело № 668/2012 год. доводи за недействителност на сделката от 19.11.2003 год. като симулативна /чл.17 във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД/-продажба, която прикрива дарение. Както се посочи, в отговора си от 15.12.2011 год. на исковата молба, касаеща апартамента на [улица], бл.”С.”, касаторът е възразил, че имотът е бил изплатен със средства на неговите родители по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове и от средства на майка му, изплатени на баща му при развода между двамата. Заявил е, че поддържа становището си с вх.№ 65758 от 21.11.2011 год., според което /л.60 от делото в Р./ купувачът по договора за продажба от 19.11.2003 год. не е броил пари за имота, за което е представен т.н.”обратен документ” от 08.10.2008 год. и е поискан разпит на свидетели. Възражение, че сделката е симулативна-продажба, която прикрива дарение, с искане за прогласяване нищожността на привидната сделка и прилагане правилата относно прикритото съглашение, не е било направено своевременно и инстанциите по същество не са дължали произнасяне по него. Изводът на въззивната инстанция, че процесният имот е съпружеска имуществена общност се потвърждава от изразената от страните-бивши съпрузи воля в споразумението по чл.51, ал.1 СК по бракоразводното гр.дело № 6969/2009 год. В раздел ІІІ, т.т.1 и 2 на споразумението е ясно посочено, че апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], бл.”С.”, вх.*, ет.*, е собствен на двамата молители по делото за развод по взаимно съгласие, а в т.3 на раздел ІV молителите са заявили, че всички придобити по време на брака с общи средства и труд движими вещи, включително и лек автомобил и недвижими имоти остават в режим на обикновена съсобственост. В съответствие със задължителната по смисъла на ч.280, ал.1, т.1 ГПК практика на Върховния касационен съд, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения/№ 296 от 15.06.2010 год. по гр.дело № 422/2009 год. и № 124 от 22.06.2010 год. по гр.дело № 792/2009 год. на ІІ г.о./, посветени на последиците от споразумението по чл.99, ал.3 СК от 1985 год./отм./ относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод, следва да се приеме, че изразената от страните по споразумението воля по отношение на имуществата, придобити по време на брака по възмезден способ, ги обвързва, вкл. и досежно изявлението за наличие на съсобственост. Доколкото в настоящия случай в споразумението не са били определени правата на съпрузите в съсобствеността върху процесния апартамент, всеки от тях би могъл да се позовава по-късно на частична/смесена/ трансформация, уредена в чл.23, ал.2 СК, но не и на пълна трансформация по чл.23, ал.1 във връзка с чл.22, ал.1, изр.1 СК. В. съд правилно е приел, че ищецът/касатор/ не е доказал твърдяната от него пълна трансформация при придобиването на процесния апартамент. Макар и да не може да се установява само със свидетели придобиване на имущество със средства по реда на З. по съображенията, относими към отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, от правилната преценка на доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че паричните средства са били предоставени за подпомагане на семейството, а не са дарени на ищеца/касатор/ от неговия баща. Данните по делото сочат, че апартаментът по време на строителството се е водел на името на Й. Д. П., който впоследствие го прехвърлил заедно с участието си в строителната кооперация, на сестра си М. Д. К., тъй като му предстоял развод с майката на ищеца/касатор/. След смъртта на М. Д.К., нейният съпруг Г. П. К. и синовете им С. Г. П. и П. Г. П., като нейни наследници, прехвърлили имота на ищеца/касатор/. Безспорно е, че плащането на апартамента е станало на няколко вноски за времето от 1994 год. до 1997 год., когато жилището е било завършено в груб вид и на собствениците били издадени нотариални актове. Съобразено е, че изплащането на имота е станало за период от време, следващ непосредствено момента на сключване на брака между страните – 13.02.1992 год., раждането на първото им дете Д. – на 27.02.1993 год., а така също момента на закриване на жилищноспестовния влог на В. Т. Т./прехвърлен на дъщеря му-ответницата Н. В. Т./-на 30.08.1995 год. със сумата 165 938,06 лева. Не съществува основание да не се приеме и че бащата на ищеца /касатор/ е искал да подпомогне младото семейство, като жилището остане за неговия внук. В обобщение, обжалваното решение в частта, с която е допусната делба при равни права на апартамента и гаража в бл.”С.”, [улица], [населено място] е законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК следва да бъде оставен в сила. К. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 737 от 06.07.2012 год. по в.гр.дело № 668/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 632 от 05.04.2012 год. по гр.дело № 11781/2010 год. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при равни права между С. Й. Д. и Н. В. Т. на апартамент от * кв.м. в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, блок „С.”, секция „В” на първия жилищен етаж, с принадлежащото му избено помещение № *, както и на гараж № *, находящ се на партерния етаж на секция „В” на същата сграда, със застроена площ * кв.м. Осъжда С. Й. Д., ЕГН 71010885288, съд.адрес: [населено място], [улица], бл.”*”, вх.*, ет.*, да заплати на Н. В. Т. от [населено място], [улица], бл.”С.”, секция „В”, вх.*, ет.*, сумата 500/петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/