Р Е Ш Е Н И Е № 196 Гр. София, 08 януари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 718/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. К. Й. Д. и на защитника му – адв. К. против решение № 209/02. 07. 2020 год., постановено от Софийски апелативен съд (САС) по в. н. о. х. д. № 1424/2019 год. В жалбата на подсъдимия се сочи, че са допуснати множество грешки при анализа на доказателствата, довели до налагането на явно несправедливо наказание. Твърди се, че е допуснато нарушение на закона в две направления – неправилно е отказано приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление и незаконосъобразно едни и същи обстоятелства са отчетени и като определящи квалификацията на деянието като особено тежък случай и като отегчаващи, налагащи индивидуализация на наказанието в размер, близък до максималния, предвиден за извършеното престъпление. Поддържа се освен това, че е не е отчетено съпричиняването от страна на пострадалата. Изтъква се, че се надценено значението на предходните административни наказания на подсъдимия без да се отчита, че те не касаят управление на МПС след употреба на алкохол или в нарушение режима на скоростта, както и че са игнорирани данните за семейното положение на посъдимия. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернатива – за изменението му като деянието бъде преквалифицирано от такова по чл. 343 от НК в такова по чл. 343а от НК и наложеното наказание бъде намалено. С жалбата на защитника се атакува единствено размерът на наказанието като се поддържа, че при индивидуализацията му не са взети предвид данните за семейното му положение и обстоятелството, че от пътнотранспортното произшествие са пострадали най-близките му – жената, с която живее на съпружески начала и едно от четирите му деца. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът поддържа касационна жалба по изложените в нея съображения. Подс. К. Д. поддържа жалбата си и се солидаризира и с аргументите на защитника си. Изразява съжаление за извършеното и моли наказанието му да бъде намалено. Частните обвинители С. М., К. А., И. А., Г. М. и Б. А., действаща чрез законния си представител Б. М., не изразяват лично становище по основателността на касационните жалби. Повереникът им счита, че жалбите са неоснователни и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Намира, че при индивидуализация на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Пледира решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 30. 09. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 26/2019 год., Окръжният съд – Враца е признал подс. К. Й. Д. за виновен в това, че на 17. 09. 2018 год. на път /номер/, в района на км. 5+200, между [населено място] и [населено място] при управление на МПС – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, н нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Т. Б. М. и Б. Т. М., като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1, пр. 2 алт. 2, пр. 4, б. „б“ вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда подс. Д. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място при управление на л. а. „марка“ си служил с регистрационни табели с [рег.номер на МПС] , предназначени за друго МПС – л. а. „марка“, поради което и на основание чл. 345 от НК и чл. 54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания – осемнадесет години лишаване от свобода и е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и е потвърдена с решение № 209/02. 07. 2020 год., постановено от Софийски апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1424/2019 год. Касационните жалби са основателни, макар и не по всички съображения, изложени в тях. Преди обсъждане на доводите на касаторите следва да бъдат очертани изрично пределите на касационната проверка. Това е необходимо предвид съдържанието на депозираните касационни жалби. Внимателният им прочит показва, че както подсъдимият, така и защитникът му изразява недоволство само от наказанието, наложено за престъплението по чл. 343 от НК, но не и от санкцията за деянието по чл. 345 от НК. В същото време в жалбата на К. Д. са изложени и твърдения за множество грешки при анализа на доказателствата без да е направена конкретизация в какво се изразяват те и как повлияват на правилността на съдебния акт. Тъй като по силата на чл. 347 от НПК касационната проверка не е цялостна и служебна, а е ограничена само до атакуваната част от присъдата или решението на долустоящия съд и то само на посочените от страните основания, настоящият съдебен състав няма да обсъжда наказанието за престъплението по чл. 345 от НК. Няма как да получат отговор и декларативните възражения на подсъдимия за неспазване правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Следва да бъдат разгледани само твърденията им за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неоснователни са възраженията на подсъдимия, касаещи правната квалификация на деянието по чл. 343 от НК. С отказа си да го преквалифицира от такова по чл. 343 от НК в такова по чл. 343а от НК апелативният съд не е допуснал нарушение на закона. Привилегированият състав по чл. 343а от НК намира приложение само в една от хипотезите на чл. 343, ал. 3 от НК – при причиняването на смърт или телесни повреди на повече от едно лице. Извън приложното поле на чл. 343а от НК остават случаите на причиняване на съставомерния резултат в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, при извършване на деянието без съответното свидетелство за правоуправление или при осъществяването му на пешеходна пътека. В настоящия случай са налице две от изброените квалифициращи обстоятелства, които препятстват приложението на чл. 343а от НК – пияно състояние и управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление. Ето защо действията на подсъдимия по изваждане на спътниците му от катастрофиралия автомобил, макар да представляват помощ, от която несъмнено се е нуждаела пострадалата Т. М. предвид обстоятелството, че е била жива както при идването на свид. Я., така и при пристигането на екипа на „Спешна помощ“, не обосновават прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление. Те следва да намерят отражение единствено върху размера на наказанието. Към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК следва да бъде отнесен и доводът на подсъдимия за нарушаване на чл. 56 от НК посредством отчитането на едни и същи отегчаващи обстоятелства едновременно като основание за квалифициране на деянието като особено тежък случай и като такива, имащи отношение към вида и размера на наказанието. В тази връзка следва да се отбележи, че на пръв поглед е налице колизия между забраната на чл. 56 от НК едни и същи обстоятелства да се вземат предвид при квалификацията на деянието и при индивидуализацията на наказанието за него и чл. 93, т. 8 от НК, дефиниращ особено тежкия случай като такъв разкриващ изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства. По този повод касационната инстанция е отбелязала в Р. № 188/91 год. на I н. о., че действителният смисъл на чл. 56 от НК може да бъде разкрит само ако тази разпоредба се тълкува съвместно с чл. 93, т. 8 и 9 от НК като при такава интерпретация се налага извод, че съществуват два вида отегчаващи и смекчаващи обстоятелства: едните са от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност, а другите – за нейното възникване. Именно последните не следва да се отчитат повторно при решаване на въпроса за вида и размера на наказанието. Това принципно разрешение не е било съобразено от САС, който действително е допуснал двойно отчитане на едни и същи обстоятелства – веднъж при дефиниране на случая като особено тежък и втори път при индивидуализация на наказанието. Този недостатък на решението може да бъде отстранен от настоящия съдебен състав, доколкото е свързан с приложението на закона и не изисква интервенцията му по фактите. Така, изключително високата степен на обществена опасност на деянието следва да бъде обоснована с наличието на повече от един квалифициращ признак – пияно състояние, управление на МПС без свидетелство за правоуправление и причиняването на смърт на повече от едно лице. За този извод способства и възрастта на една от двете пострадали – дете на две години; с определящо значение е и обстоятелството, че другата пострадала е била бременна жена в последната седмица преди термина, като смъртта ѝ е довела и до загубата на два жизнеспособни плода. Изключителната обществена опасност на подсъдимия произтича от множеството му административни наказания за различни нарушения на правилата за движение и от многократните му осъждания за други транспортни престъпления по чл. 343в от НК. Тези обстоятелства не следва да бъдат отчитани повторно при индивидуализация на наказанието. В същото време налице са и множество други обстоятелства, които не оказват влияние върху правната квалификация на деянието като особено тежък случай и поради това следва да бъдат взети предвид при определяне продължителността на лишаването от свобода на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство следва да бъдат приети двете осъждания на К. Д. и за други, а не само за транспортни престъпления. Същата характеристика притежава и концентрацията на алкохол в кръвта му, надхвърляща близо три пъти минимално изискуемото количество от 0,5 ‰ за наличие на квалифициращия признак „пияно състояние“ като с оглед възраженията в жалбата на подсъдимия следва изрично да се подчертае, че концентрацията на алкохол в кръвта над 1,2 ‰ е съставомерен признак единствено на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Не следва да бъде игнориран и фактът, че деянието е извършено само два дни след като за пореден път е установено, че подсъдимият управлява МПС без свидетелство за правоуправление. Обсъдените отегчаващи обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието характеризират К. Д. като личност с трайно установени нагласи за неспазване на закона. Поради това, че същият е системен нарушител на правилата за движение, изолирането му от обществото за по-продължителен период е наложително, за да бъде постигнат изискуемия от закона поправително-възпитателен ефект спрямо него. Според настоящия състав обаче наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, което е в размер, близък до максималния, предвиден за извършеното от Д. престъпление, се явява завишено и поради това явно несправедливо. Това е така, защото са налице и смекчаващи обстоятелства, тежестта и значението на които са били подценени от долустоящите съдилища. Такава характеристика притежават действията на подсъдимия по изваждане на пострадалите от автомобила, изразеното искрено съжаление за извършеното, фактът, че има още три деца, за които е полагал грижи. Макар да не могат да обосноват значително намаляване на наказанието, както се настоява в касационните жалби, те дават основание за извод, че както индивидуалната, така и генералната превенция могат да бъдат постигнати, ако подсъдимият бъде лишен от свобода за по-кратък срок от определения САС. След съвкупна оценка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства касационната инстанция намира, че съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца се явява наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният съдебен акт. Логична последица от намаляване на наказанието за престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1, пр. 2 алт. 2, пр. 4, б. „б“ вр. ал. 1 от НК е и намаляването на определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание от осемнадесет години на петнадесет години лишаване от свобода в какъвто смисъл следва да бъде изменено проверяваното решение. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 209/02. 07. 2020 год., постановено от Софийски апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1424/2019 год., като: НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. К. Й. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1, пр. 2 алт. 2, пр. 4, б. „б“ вр. ал. 1 от НК от осемнадесет години на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. НАМАЛЯВА размера на определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание от осемнадесет години на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.