Р Е Ш Е Н И Е                                                 №  545   София, 23 декември  2009 година                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                         Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 14 декември, две хиляди и девета година, в състав:                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                      ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев            Биляна Чочева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 614/2009 година.     Производството е по чл. 423 НПК.     С молбата си от 12.10.2009 г., осъденият И. М. Ц., понастоящем в затвора гр. П., е направил искане за възобновяване на наказателното производството, по нохд № 685/2000 г., на Разложкия районен съд, отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Като основание се сочи неправилно приложение на института, на задочното осъждане и се изтъкват съображения за незаконосъобразност при приложението му.   В съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез служебният си защитник поддържа искането.     Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е просрочено, поради което не следва да бъде разглеждано по същество.     Върховният касационен съд, след като обсъди искането, наведените доводи и данните по делото, за да се произнесе взе в пред вид следното:     С присъда № 149/18.03.2002 г., Разложкият районен съд, е признал подс. И. М. Ц. за виновен в това, че на 02/03.05.1997 г., в гр. Я., при условията на повторност, отнел чужди движими вещи на стойност 1 964.50 лв., от владението на М. С. О. от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, при “общ” първоначален режим. Оправдал го е по обвинението по чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 НК, уважил е предявеният граждански иск за 1 964.50 лв. със законната лихва, присъдил е държавна такса и направените разноски.     Върховният касационен съд счита, искането на осъдения И. Ц. , за възобновяване на производството по делото, на основание чл. 423 НПК, за неоснователно.     В посоченият текст, са посочени две кумулативни основания при наличието на които, може да бъде допуснато възобновяване на наказателното производство. Разпоредбите на чл. 423, ал. 1 НПК сочат, че искането на задочно осъдения трябва, да бъде направено в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда и да не е участвал в наказателното производство срещу него.     От данните по делото, не може да бъде установено точно, кога осъденият Ц. е узнал за постановената и влязла в сила присъда. За това съставът на Върховния касационен съд приема, че молбата за възобновяване на наказателното дело е подадена в срок.     От друга страна обаче, осъденият е знаел и участвал в наказателното производство водено срещу него, за извършено престъпление от общ характер. Това знание се установява по безспорен начин от приложените на л. 7 и 23 от досъдебното производство протоколи за разпит като „уличен”, с които е уведомен за започващото наказателно преследване по посочения текст от НК и в които е признал за извършеното деяние. Взета му е била и мярка за неотклонение – „парична гаранция” в размер на 100 лв.” В последствие осъденият Ц. се е укрил – напуснал посоченият от него адрес - /в саморъчните обяснения и посочените протоколи за разпит/, а в последствие и пределите на страната, поради което е бил обявен за общонационално издирване – тлгр. 3657/11.04.2001 г. В последствие делото законосъобразно е било разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК /стар/ - на 25.02.2002 г. и 18.03.2002 г., като му е бил назначен служебен защитник.     С оглед на тези безспорни данни, осъденият Ц. , не може да се позовава на неучастие във воденото срещу него наказателно производство, а неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, се дължи единствено на неговото виновно поведение – укриване от съдебните органи, от което той не може да черпи права.     В тази връзка следва да се отбележи, че за извършено престъпление в Гърция, осъденият е бил задържан за изтърпяване на наказанието, на 01.08.2003 г. – удостоверение от 18.02.2009 г., на М-во на правосъдието на Република Гърция, учреждение за задържане, т. е. около година и половина след влизане в сила на присъдата на Разложкия районен съд, поради което същото не може да се приеме като извинителна причина за неявяването му пред Българските съдебни органи.   Ето защо, Върховният касационен съд счита, че не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 НПК, за възобновяване на наказателното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И. М. Ц., понастоящем в затвора гр. П., за възобновяване на наказателното производство, по нохд № 685/2000 г., на Разложкия районен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: