Р Е Ш Е Н И Е № 389/2014 г. гр. София, 13.05.2015 г. Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдията Василка Илиева гр.дело № 6626/2013 г., Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 1018 /31.07.2014 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Д. П. М. и Т. А. М., подадена чрез пълномощника им адв. М.Д., против въззивно решение № 1409/08.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4683/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 7238/04.11.2012 г. по гр.д. № 11404/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 15 с-в, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените искове. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе , съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос кога първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, което обуславя правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в множеството решения по чл. 290 ГПК /№ 398/25.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г., ІV г.о.; № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г., ІV г.о.; № 124/24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г., ІV г.о.; № 226/03.08.2011 г. по гр.д. № 1470/2010 г., III г.о.; № 329/20.12.2011 г. по гр.д. № 1789/2010 г., III г.о. и редица други/, както и с дадените в т. 1 и т. 9 от ППВС № 1/10.11.85 г.; т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, и ТР № 2/29.02.2012 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за съдилищата. В същите е прието, че основанието на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК /чл. 209, ал. 1 ГПК/отм.// е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Позоваването се прави чрез искане, формулирано в исковата молба и съдът следи то да е съответно на обстоятелствата, на които се основава, но нито правомощието на въззивния съд да даде на свой ред квалификация на иска, нито задължението му да следи за допустимост на решенията, обжалвани пред него, обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания, каквито ищецът не е заявил и не поддържа. Когато визираното по-горе нарушение липсва не са налице предпоставките на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, тъй като се касае за въпрос на дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, което във всички случаи обуславя правилността на обжалваното решението, и по който въпрос въззивният съд следва да се произнесе по същество с въззивното си решение. По касационните основания: В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност, материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора. Ответната страна А. З. Б., действащ чрез законния си представител и негова майка В. В. Т., и двамата представлявани от особеният представител адв. П.А., са представили писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, с който оспорват допустимостта и основателността на подадената касационната жалба, поради което молят тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл не по предявените искове – главни такива с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 12.05.2009 г., сключен във формата на нот.акт № 169/2009 г., и евентуални такива с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена, а по искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на процесния договор поради измама, и евентуални такива с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Поради това е обезсилил обжалваното решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав по предявените искове. Въведените с исковата молба обстоятелства, на които ищцовата страна основава исковете си са, че се е уговорил с ответниците да им прехвърли процесния имот срещу посочената продажна цена, която е следвало да бъде заплатена преди нотариалното изповядване на сделката. Пред нотариуса обаче, купувачът е заявил, че за да е сигурен в прехвърлянето на собствеността, сумата ще бъде преведена веднага след изповядването на сделката. При прочитането на нотариалния акт продавачът е възразил, че цената не е платена, но всички са го уверили, че това винаги се записва така и няма никакво значение. След това купувачът е отказал да заплати продажната цена до вписване на нотариалния акт в Агенцията по вписванията, а и след това без предлог въпреки, че владението върху имота му е било предадено още в деня на изповядване на сделката. Твърди се, че ответникът още при воденето на предварителните преговори много добре е знаел, че е въвел купувача в заблуждение относно това, че ще заплати продажната цена, но не е заплатил същата и към момента на подаване на исковата молба. В същото време продавачът няма интерес от получаване на плащането с такова голямо закъснение, поради което интересът му е да си върне имота. Претендира се унищожаване на договора за покупко-продажба поради измама от страна на купувача, която единствено го е мотивирала да сключи договора, а при условията на евентуалност – в случай, че исковата претенция бъде отхвърлена, се претендира разваляне на договора поради пълното неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена от купувача. С молба-уточнение от 31.01.2011 г. ищецът е посочил, че купувачът го е въвел в заблуждение, че цената по договора ще бъде заплатена след оформяне на сделката по нотариален ред и вписването й в Агенцията по вписванията, поради което изявлението му в нотариалния акт, че цената е платена, е опорочено. С нова молба-уточнение от 22.03.2012 г. ищецът е посочил, че ответникът го е въвел в заблуждение при формиране на съгласието за сключване на договора, което е било причина за сключването на същия, както и, че се иска унищожаване на договора поради измама. С последваща молба-уточнение от 06.08.2012 г. са въведени нови фактически твърдения, които не са били въвеждани до този момент и които са свързани с уговорки между страните, касаещи обстоятелството, че сумата по договора по същество представлява заем, който продавачът е следвало да получи от купувача. За обезпечението на договора за заем последният е поискал прехвърляне на процесния имот. Наведено е твърдение, че продавачът е подписал договора считайки, че така си гарантира получаването на искания от него заем, без да е налице желание за действително прехвърляне на имота, която ситуация и уверенията на купувача са го въвели в заблуждение относно последиците от подписването на договора. Независимо от това отново е посочено, че се претендира унищожаване на договора поради измама във формиране на съгласието за сключване на договора. В съдебно заседание на 05.10.2012 г. първоинстанционният съд е допуснал уточнение на исковата молба съобразно молбата от 06.08.2012 г. По този начин, под формата на уточнение, по същество СГС е допуснал изменение на основанието на главно предявения иск, по реда на чл. 214 ГПК. Така обаче, с оглед новонаведените от ищеца твърдения, се е достигнало до нередовност на исковата молба, тъй като е възникнало противоречие между обстоятелствената и петитумната части на същата. В обстоятелствената част на исковата молба /с оглед направеното уточнение с молбата от 06.08.2012 г./ са наведени твърдения по същество за нищожност на атакуваната сделка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД, докато в петитума на същата изрично е заявено, че се претендира унищожаване на процесната сделка поради измама. Независимо от наличието на така посочената нередовност на исковата молба, СГС не е отстранил същата, а се е произнесъл по главно предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС /намерила отражение в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК/, въззивният съд е оставил без движение подадената искова молба с указания за отстраняване посоченото по-горе противоречие между обстоятелствената и петитумната й части. В изпълнение на същите, с молба-уточнение от 15.05.2013 г., ищецът е посочил, че с оглед заявените в исковата молба фактически твърдения поддържа петитум за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД, като по този начин окончателно са отстранени нередовностите на исковата молба. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., приема, че въззивният съд правилно и в съответствие с процесуалния закон е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което е обезсилил обжалваното решене и е върнал делото обратно на същия съд за ново разглеждане по предявения главен иск. Това е така, тъй като решаващият съд се е произнесъл извън определения от ищеца предмет на делото и обхвата на търсената от него с иска защита, т.е. той се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Поради това първоинстанционният съд се е произнесъл по иск на непредявено от ищеца основание. Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК, въззивното решение следва да се остави в сила. Настоящата касационна инстанция намира за необходимо да обърне внимание, че при новото разглеждане на делото от СГС, същото следва да започне от стадия на извършване от съда на доклад на делото, с визираното в чл. 146, ал. 1 ГПК задължение, както и с даване на указания на страните по реда на ал. 2 на същия член. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1409/08.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4683/2012 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: