Р Е Ш Е Н И Е №141 Гр. София, 25 септември 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 676/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на адв. К. К., защитник на осъдения А. Р. Д. за възобновяване на н. о. х. д. № 4452/2009 год. по описа на Районен съд – Бургас. Изложени са доводи както за наличието на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, така и за тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че осъденият не е знаел за образуването на съдебното производство и за постановената присъда, тъй като живее и работи в Република Гърция, откъдето не е призован, още повече, че по делото са били налични данни, че по същото време той е задържан в затвора в гр. Лариса. Изтъква се, че след предявяване на разследването внасянето на обвинителен акт в съда е забавено неоправдано, поради което Д. се прибрал при близките си в Гърция. Поддържа се, че като е разгледал и решил делото в негово отсъствие съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Наред с това се поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо и съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК само защото производството по делото е протекло в отсъствие на подсъдимия. Направено е искане наказателното производство да бъде възобновено, присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание защитникът поддържа искането по изложените в него съображения, като отправя искане в случай, че не бъде възприета тезата му за наличие на предпоставките по чл. 423 от НПК, делото да бъде изпратено на Бургаския апелативен съд за произнасяне по доводите му по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Осъденият А. Д. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли съда да отмени присъдата и да възобнови наказателното производство, тъй като не е бил уведомен за делото срещу него. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като с привличането му в качеството на обвиняем осъденият е бил уведомен за наличието на наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: По искането за възобновяване с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК: В посочената му част искането е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е постъпил в местата за лишаване от свобода на територията на Република България въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на 13. 04. 2017 год., а искането за възобновяване е депозирано на 05. 06. 2017 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 06. 07. 2010 год., постановена по н. о. х. д. № 4452/2009 год. Районният съд – Бургас е признал А. Р. Д. за виновен в това, че на 16. 03. 2009 год. по пътя [населено място] – [населено място] управлявал МПС – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, поради което и на основание чл. 343 В, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с присъда по н. о. х. д. № 3150/2006 год. на Бургаския районен съд, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. Процесуалното развитие на делото е следното: Наказателното производство е образувано на 02. 04. 2009 год. След щателно издирване, при което е установено местонахождението на А. Д., на 14.09. 2009 год. същият е привлечен в качеството на обвиняем в негово присъствие и в присъствието на упълномощения му защитник. На същата дата осъденият е разпитан във връзка с повдигнатото му обвинение и непосредствено след това са му предявени материалите, събрани в хода на досъдебното производство. Нито в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, нито в протоколите за разпит и за предявяване на разследването осъденият е заявил, че живее и работи извън страната. И в трите процесуални документа като адрес за призоваване фигурира единствено този в [населено място], [община]. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда съдията-докладчик го е насрочил в открито съдебно заседание на 09. 02. 2010 год. и е разпоредил на Д. да бъде връчен препис от обвинителния акт. Призовката е върната в цялост със забележка, че по данни на съседка лицето живее в Гърция от около една година. Това обстоятелство е наложило отлагане на делото и обявяване на осъдения за общодържавно издирване, като същевременно съдът е изискал информация за наличието на постоянен и настоящ адрес в страната, както и справки за задграничните пътувания на Д. и за евентуалното му пребиваване в затворите и следствените арести на страната. В отговор на така направените запитвания компетентните държавни органи са уведомили съдебния състав, че постоянният и настоящият адрес на осъдения съвпадат с известния по делото; че няма данни Д. да се задържа в местата за лишаване от свобода, както и че същият е напуснал страната на 19. 09. 2009 год. и не е регистрирано завръщането му. В следващите три съдебни заседания – на 30. 03. 2010 год., на 04. 05. 2010 год. и на 08. 06. 2010 год. ход на делото отново не е даден поради неоткриване на подсъдимия, като призовките от известния по делото адрес неизменно са се връщали придружени с докладна записка от районния инспектор на [населено място], съгласно която Д. живее и работи в Гърция на неизвестен адрес, за последните няколко години се е прибирал само два пъти в България, а близките му също са в чужбина, поради което е невъзможно да бъде уведомен за датата на съдебното заседание и да му бъде връчен препис от обвинителния акт. Непроменени са останали и обстоятелствата, касаещи задграничните му пътувания и евентуалното му местонахождение в затворите и арестите на страната. В съдебно заседание на 06. 07. 2010 год., след като за пореден път призовката е върната в цялост ведно с докладна записка, че лицето пребивава в Гърция на неизвестен адрес и за неустановен период от време, съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Изводите му за наличие на изискванията на цитираната разпоредба са основани и върху информацията от ГД „Изпълнение на наказанията“ и Национална следствена служба – звено „Информация и анализ“, че Д. не е задържан за изпълнение на присъда или с мярка за неотклонение задържане под стража, както и на отговора от ОД на МВР – Бургас, че осъденият не се е завръщал в страната след отпътуването му за Гърция на 19. 09. 2009 год. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 22. 07. 2010 год. По време на съдебното производство и най-вече в съдебното заседание на 06. 07. 2010 год., в което са събрани всички гласни и писмени доказателства и е постановена присъдата, осъденият е бил защитаван и представляван от упълномощен защитник – адв. З. К.. През 2012 год., две години след влизане на присъдата в сила, по делото е постъпила информация, че към м. февруари 2012 год. Д. изтърпява наказание лишаване от свобода в гр. Лариса, Република Гърция. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовните съдебни инстанции, дава основание за извод, че не са налице законовите предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съдебната практика на върховната съдебна инстанция неизменно приема, че за основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. Този принципен извод не се променя от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е претърпяла изменение след разглеждане на делото и постановяване на присъдата (ДВ, бр. 93/2011 год.), доколкото същото е чисто редакционно и няма за последица стесняване приложното поле на извънредния способ за проверка на влезлите в сила присъди. И към 2010 год. тя е предвиждала две отделни и независими едно от друго основания искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Първото от тях е свързано с неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителна причина при положение, че е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, а второто – с укриване на осъденото лице независимо от фазата на наказателния процес, в който е станало това и без оглед дали са изпълнени изискванията на чл. 254, ал. 4 от НПК (в този смисъл Р. № 237/2011 год. на ІІІ н. о., Р. № 152/2011 год. на ІІІ н. о., Р. № 258/2010 год. на ІІІ н. о.). В коментирания казус осъденият безспорно е бил наясно, че срещу него се води наказателно производство след като лично е участвал в досъдебното производство, бил е привлечен като обвиняем, изразил е становище по обвинението, участвал е в действия по разследването и е декларирал желанието си делото да приключи със споразумение. В същото време посочването на адрес, на който Д. не пребивава и на който не живеят негови близки, които могат да го уведомят за датата на съдебното заседание следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК. Същата правна оценка следва да получи и обстоятелството, че осъденият е напуснал страната само пет дни след като присъствено е привлечен като обвиняем без за това да бъде информиран разследващият орган. При това положение, както вече беше отбелязано по-горе, е без значение, че на Д. не е връчен препис от обвинителния акт и той не е уведомен за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията му съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Едновременно с това са били предприети всички необходими действия за установяване местонахождението на Д. и едва след като първоинстанционният съд се е убедил, че той е извън страната и местоживеенето му не може да бъде установено, делото е било разгледано в негово отсъствие при стриктно спазване изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а правото му на защита е било гарантирано посредством участието на упълномощения му защитник. Що се отнася до пребиваването му в затвора в гр. Лариса, първоинстанционният съд не е разполагал с информация, че осъденият е задържан в чужбина и не е имал основание за призоваването му посредством съдебна поръчка, тъй като наличните по делото документи са последващи разглеждането на делото и постановяването на присъдата и касаят началото на 2012 год. В искането не са изложени доводи за наличие на основанията по чл. 423, ал. 5 от НПК, а внимателният прочит на ЕЗА, въз основа на която е предаден осъденият, показва, че издалият я прокурор препраща към Глава тридесет и трета, като цитира изрично единствено разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК, която сама по себе си не представлява гаранция за възобновяване на наказателното производство. Предвид тези съображения искането за възобновяване на наказателното производство основание чл. 423 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК: Алтернативното искане на осъдения касае размера на наложеното му наказание. То намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и тъй като актът, чиято проверка се иска, попада в приложното поле на чл. 424, ал. 1 от НПК, ВКС не е компетентен да се произнесе по него. Ето защо делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Бургас за преценка на допустимостта и основателността на искането в тази му част. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423 от НПК на осъдения А. Р. Д. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 4452/2009 год. по описа на Районен съд – Бургас и за отмяна на постановената по него присъда. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Бургас за произнасяне по искането на осъдения А. Р. Д. с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.