Р Е Ш Е Н И Е № 525 София, 10.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 469 / 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Радослав С. С. против решение № 95 от 29.06.2010 г. по внохд №198/2009 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи , че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че съдът не е изяснил в кой момент е възникнала опасността на пътното платно, пренебрегната от подсъдимия. По този начин е ограничено неговото право на защита, тъй като е лишен от възможност да докаже невинността си. С тези основни аргументи се отправя искане въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Пред касационната инстанция и неговият защитник поддържат жалбата. Повереникът на частния обвинител оспорва нейната основателност. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Варненският окръжен съд с присъда № 30 от 01.03.2010 г. по нохд № 1033/2009 г. признал подсъдимия Радослав С. С. за виновен в това, че на 29.01.2007 г. около 17.00 часа в гр.Варна при управление на лек автомобил „Ф. Транзит” нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. Х., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.”б” вр. с чл. 343, ал.1 б.”в” от НК и чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложил наказание пробация, а на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Варненският апелативен съд с решение № 95 от 29.06.2010 г. по внохд № 198/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна . Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл.107, ал.2, 3 и 5,чл.153 и чл.314, ал.1 от НПК, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. От фактическа страна предходните инстанции установили следното: Подсъдимият се движел със скорост 77,48 км / ч по път с предимство и приближавал Т-образно кръстовище, обозначено с пътни знаци Б3 и Б2. По същото време пострадалият се приближавал по път без предимство, спрял на знака Б2 /”Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”/ и продължил напред с невисока скорост, при което навлязъл в платното за движение на подсъдимия без да му осигури предимство.Подсъдимият задействал спирачната система на 42 метра от мястото на удара , но поради високата скорост не успял да спре. В резултат на последвалия сблъсък пострадалият бил увреден и починал от раните си. Съдът отбелязал, че според допълнителната автотехническа експертиза инцидентът бил непреодолим както при избраната от подсъдимия скорост, така и при разрешената – 50 км/ч, ако за начален момент на възникване на опасността се възприеме навлизането на автомобила в платното на подсъдимия. Въпреки цитирането на тези данни основният по делото въпрос за момента на възникване на опасността за движението на управлявания от подсъдимия автомобил останал неизяснен в отклонение от принципа за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд / на стр. 28/ решил , че този проблем „не се поставя” , тъй като подсъдимият „ имал реална възможност да възприеме пострадалия от повече от 42 м и реагирал своевременно, като задействал спирачната система. Реагирайки по този начин той е възприел евентуалната опасност от това разстояние. Единствено неразрешената скорост му е попречила да избегне инцидента.Ако се беше движил с разрешената скорост от 50 км/ч той щеше да спре в рамките на 33,8 м. т.е на около 10 метра преди мястото на удара. Като не е сторил това е нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. В този смисъл е и константната практика на ВКС” Това разбиране е погрешно и неточно. При конфликт между превозно средство, ползващо се с предимство, и такова без предимство, кардинален е въпросът в кой момент последното се превръща в опасност за движението. Въззивният съд не е имал основание да игнорира неговия отговор, тъй като той е в основата на преценката за вината и отговорността на подсъдимия. От цитирания абзац на въззивното решение става ясно , че съдът е обвързал възникването на опасността с поведението на подсъдимия / който е задействал спирачната система/, а не с положението, скоростта и посоката на движение на автомобила на пострадалия. ВКС е имал възможността многократно да подчертае, че водач, който се движи по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства от едната или другата му страна при преминаване на кръстовище, защото останалите участници в движението са предупредени да не навлизат в пътя с предимство, когато по него се движи превозно средство. Началото на възникване на опасността за движение за водача с предимство е онзи момент , в който задълженият да даде предимство премине мястото за спиране и изчакване и предприеме навлизане в платното за движение. Придвижването на едно превозно средство по път без предимство не съставлява само по себе си начало на възникване на опасност, защото водачът по пътя с предимство очаква от него да преустанови движението си преди кръстовището. Вж. Решение № 1309 по н.д. № 1167/76 г. , ІІІ н.о.,решение № 248 по н.д.№227/77 г. І н.о., решение № 522 по н.д. № 441/83 г. ІІІ н.о.,решение № 21 по н.574/86 г. и др. Ето защо съдът е бил длъжен първо да отговори кога в конкретния случай е възникнала реално опасността за движение и след това да прецени дали управлението на подсъдимия с неразрешена скорост е в причинна връзка с невъзможността да се избегне произшествието. Едва тогава ще имат място разсъжденията за нарушаване на чл. 21,ал.1 от ЗДвП в контекста на инкриминираната дейност. Съдът е следвало да използва информацията от целия доказателствен материал без да пренебрегва част от експертните становища и да установи по несъмнен начин в кой момент автомобилът на пострадалия обективно / а не по преценка на подсъдимия/ е започнал да застрашава безопасността на движението по пътя с предимство. Избраният от апелативния съд доказателствен подход довел до формиране на вътрешното му убеждение в нарушение на системата от процесуални правила в НПК , гарантиращи установяването на обективната истина. Налице е касационното основание на чл. 348,ал.1, т.2 от НПК, което обуславя отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани посочените нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.4 и ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 95 от 29.06.2010 г. по внохд №198/2009 г. на Варненския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.