Р Е Ш Е Н И Е № 50135 Гр. София, 28.03.2023 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, II отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1056/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба на РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 38 от 27.01.2021 г., постановено по в.т.д.№ 2377/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ-ти състав, с което е потвърдено решение № 446 от 05.03.2020 г. по т.д.№ 791/2019 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав. С последното, по предявен иск от ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД срещу касатора и Д. А. П. /който не е подал касационна жалба срещу въззивното решение и спрямо когото същото е влязло в законна сила/ и при участието на синдика на ответното дружество - в открито производство по несъстоятелност в хода на процеса, съгласно чл.637 ал.3 т.1 ТЗ, е прието за установено, на основание чл.422 ал.1 вр. чл.124 ГПК, че двамата ответници солидарно дължат на ищеца сумата от 221 125 евро въз основа на запис на заповед от 10.08.2018 г. с падеж – 15.09.2018 г., издаден от РХ КОМОДИТИС ЕООД и авалиран от Д. А. П., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Решението в съответната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 предл. 2 ГПК, за извършване проверка относно допустимостта на постановения съдебен акт. В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост, материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се същото да бъде отменено и производството по делото да бъде прекратено или върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Касаторът излага подробни съображения относно недопустимостта на обжалваното решение, включително поради факта, че вземането на кредитора по каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, вече е прието в производството по несъстоятелност на РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/, поради което за ищеца липсва интерес от повторното му признаване, в противен случай същият би се обогатил неоснователно. Изложени са и доводи за неотносимост и неприложимост на практиката на ВКС, цитирана от въззивния съд, съгласно която воденето на паралелни процеси по каузалното правоотношение и по записа на заповед е допустимо. Насрещната страна - ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД, с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Синдикът на РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/ В. И. Г. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК. За да се произнесе по същество, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: По спора за допустимостта на иска /при данни, че по каузалното правоотношение, част от което е било обезпечено със записа на заповед от 10.08.2018 г., е било заведено МАД № 6/2018 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП; че с решение от 25.06.2019 г. по т.д.н. № 2175/2018 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 15.10.2019 г. същият е обявен в несъстоятелност; че съдът по несъстоятелността се е произнесъл по реда на чл.692 ТЗ, като вземането по каузалното правоотношение е включено в списъка с приети вземания, а вземането по записа на заповед стои в списъка с неприети такива/, съставът на въззивния съд е намерил за приложима практиката на ВКС, според която принципно е допустимо уважаване на менителничната и каузалната претенция при условие, че няма плащане /погасяване на дълга/, като за връзката между менителничен и каузален дълг е от значение, дали към момента на постановяване на съдебния акт съществува каузалното задължение, което се обезпечава с ценната книга. Съдебното предявяване и приемане на вземането по каузалното правоотношение не е равнозначно на реализирането му, поради което е ирелевантно за изхода на спора по менителничния иск. В случай, че след даване ход на устните състезания при постановено влязло в сила решение по чл.422 ГПК, с което се установява вземането по записа на заповед, настъпи погасяване /пълно или частично/ на обезпеченото с него каузално вземане, защитата на длъжника – издател е посредством оспорване на вземането по менителничния ефект по реда на чл.439 ГПК. При преценката за наличието на наведените с касационната жалба пороци, настоящият съдебен състав на първо място съобрази следните осъществени факти, от значение за предмета на спора пред касационната инстанция, извън посочените от въззивния съд, а именно, че решението по т.д.н.№ 2175/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, V-ти състав № 1158 от 25.06.2019 г., с което е открито производство по несъстоятелност на РХ КОМОДИТИС ЕООД, е влязло в законна сила, както и че МАД № 6/2018 г. на АС при БТТП е прекратено, на основание чл.637 ал.2 ТЗ, доколкото вземането на ищеца ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД е окончателно прието в производството по несъстоятелност и липсва правен интерес от воденето на арбитражното дело. Безспорно е установена и обезпечителната функция на записа на заповед, предмет на исковата претенция по чл.422 ГПК вр. чл.637 ТЗ, спрямо изпълнението на задължения на РХ КОМОДИТИС ЕООД към ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД по рамков договор за покупко-продажба на българска пшеница № 400-454-Р от 13.04.2018 г. и анекси № 2-А от 18.05.2018 г. и № 2-В от 06.08.2018 г., във връзка със задължението по фактура № [ЕГН] от 10.08.2018 г. на стойност 221 125 евро – цена на 1 450 метрични тона пшеница. Вземането по тази фактура е предявено по реда на чл.685 ТЗ пред съда по несъстоятелността на РХ КОМОДИТИС ЕООД, като е било претендирано на различни правни основания, в условия на евентуалност. С определение по чл.692 ТЗ от 26.08.2020 г. същото е включено в списъка на приетите вземания на ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД като равностойност на непредадената стока по договора за покупко-продажба на зърно, чиято цена е била заплатена, т.е. е уважена главната претенция на кредитора за реално изпълнение на задължението на РХ КОМОДИТИС ЕООД, превърната в парична, на основание разпоредбата на чл.617 ал.2 ТЗ. При тези обстоятелства съдът намира, че практиката, основана на решение № 231/25.03.2010 г. по т.д.№ 226/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и доразвита впоследствие, надлежно цитирана и споделена от решаващия съдебен състав на АС – София в обжалваното решение, не е в пълна степен относима за случая, когато спрямо длъжника – издател на записа на заповед е открито производство по несъстоятелност. Посочената практика намира приложение в хипотези на индивидуално принудително изпълнение, в което, при плащане на задължението по едното правоотношение /без значение каузалното или обезпечителното менителнично/, е предвиден процесуален ред на защита на длъжника (чл.439 ГПК), който би довел до отпадане на задължението, поради погасяване, и по второто правоотношение. Подобна защита не може да бъде реализирана в производството по универсално принудително изпълнение срещу несъстоятелния длъжник, доколкото, след стабилизиране на списъците на приетите вземания, поради липса на предявен иск по реда и при условията на чл.694 ТЗ или поради влязло в сила съдебно решение по такъв иск, спорове относно съществуването на същите, включително с оглед новонастъпили обстоятелства, са недопустими. Производството по несъстоятелност има специфики – за да бъдат удовлетворени, вземанията на кредитора на първо място трябва да са включени в одобрените списъци на приетите вземания. При уважаване на иска по чл.637 ТЗ – с установително действие спрямо длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, и двете вземания на ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД (по каузалното и по менителничното отношение ) биха попаднали в един и същи ред – този по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ, и съответно в една сметка за разпределение. Поради това не би било възможно едното вземане да се удовлетвори преди другото, респективно погасяването му да бъде противопоставено и съобразено като погасяване на второто. При одобряване на сметката за разпределение не могат да се правят възражения по същество срещу съществуването на вземанията, включително и такива за неоснователно обогатяване. Следователно не само длъжникът, но и кредиторите на несъстоятелността не биха могли да осъществят никаква защита срещу реализацията и на двете вземания, която ще бъде извършена едновременно и ще има увреждащ за останалите кредитори ефект. Следващата особеност на производството по несъстоятелност е, че след като вземането по каузалното правоотношение е окончателно прието, същото или ще бъде удовлетворено чрез плащане, или, макар и неудовлетворено, ще бъде погасено при прекратяване на производството по несъстоятелност. Горното води до извода, че в производството по несъстоятелност не може кумулативно да се приеме /респ. да се установи по реда на чл.637 ТЗ/ вземане по запис на заповед с обезпечителен характер срещу длъжника - издател, при наличието на вече прието и стабилизирано вземане по обезпеченото каузално правоотношение. Ето защо с оглед релевираните от касатора оплаквания съдът намира, че въззивното решение в атакуваната му част е допустимо, с оглед установените общи и специални за производството по несъстоятелност процесуални предпоставки, но неправилно по същество. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 38 от 27.01.2021 г. по в.т.д.№ 2377/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 446 от 05.03.2020 г. по т.д.№ 791/2019 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, постановено спрямо длъжника РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД, предявен срещу РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/, при участието на синдика на ответното дружество, съгласно чл.637 ал.3 т.1 ТЗ, да се приеме за установено, на основание чл.422 ал.1 вр. чл.124 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 221 125 евро въз основа на запис на заповед от 10.08.2018 г. с падеж – 15.09.2018 г., издаден от РХ КОМОДИТИС ЕООД, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: