3 Опр. по ч.т.д. №191/11 на ВКС, ТК, ІІ отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 647 гр. София, 12.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 191 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Н. А. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №16 от 24.01.2010г. по ч. гр. дело №15/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.12. 2010 г. на БОС по гр.д. № 2097/10 за прекратяване на производството по иска на частния жалбоподател с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ от ТЗ срещу ЗД [фирма]-гр. София. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т.1- 3 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение, въззивният съд е приел, че обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на родственици вследствие на виновно причинено ПТП , което се търси с иска срещу застрахователя, вече е присъдено на ищцата по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на вредите. Последното обстоятелство възпрепятства възможността ищците да предявят иск за обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” . Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС ТР №2/2010 от 06.06.2012 г. на ОСТК по тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК , съгласно което при уважен иск срещу деликвента с правно основание чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. С определение 0382/09.05.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване и е спряно производството по делото пред ВКС а основание чл.292 от ГПК. С оглед произнасянето по горното тълкувателно дело е отпадна причината за спиране на производството, а в предвид цитираното разрешение на обуславящия изхода на спора правен въпрос, обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него определение от 28.12. 2010 г. на БОС по гр.д. № 2097/10 за прекратяване на производството по иска на частния жалбоподател с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ от ТЗ срещу ЗД [фирма]-гр. София. Преписката по делото следва да се върне на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №16 от 24.01.2010г. по ч. гр. дело №15/2011г. на Бургаски апелативен съд, ведно с потвърденото с него определение от 28.12.2010 г. на БОС по гр.д. № 2097/10 за прекратяване на производството по иска на Н. А. Д. ЕГН: [ЕГН] с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ от ТЗ срещу ЗД [фирма]-гр. София. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.