Р Е Ш Е Н И Е № 977/09 София, 14.01.2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на  09 декември две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                АЛБЕНА БОНЕВА при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 298/2009   година и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд,тричленен състав н 4-то гр.отд. с определение № 1* от 19.08.2009г по настоящето гр.д. № 298/2009г на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2008г по гр.д. № 2287/2008г в частта в която е било оставено в сила решението на Асеновградския районен съд от 02.06.2008готхвърлящо исковете предявени от М. М. Р. срещу „Л” А. гр. Л. над 8 020 лева до 55 000 лева и над 2 707.97 лева до 3 000 лева. В касационната жалба се твърди,че в тази част решението било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на ъззивното решение в частта в която е допуснато касационното обжалване,прие следното: Материалноправният въпрос имащ съществено значение за изхода на спора по настоящето дело е бил въпросът за приложението на чл.201 ал.2 КТ и за това дали е била налице т.н. „груба небрежност” от страна на пострадалия при трудовата злополука , работник, за да се намали следващото му се обезщетение със 60 %, а след това с 50 %. Пловдивският окръжен съд е приел,че е налице „груба небрежност”,без да вземе предвид всички събрани по делото доказателства. Крайните си изводи решаващият съд е извел от преписката на НОИ, установяваща трудовата злополука,без да обсъди в цялост свидетелските показания на Й. Б. по време на злополуката работещ като багерист-товарач на товаръчни машини и на Д. М. , който бил втория машинист на композицията от 17 вагони. Двамата свидетели се установили,че поради износен „маказ”-стрелка за разклонение на железопътните линии,- често машините за извозване на рудата –пълни или празни-дерайлирали и че била постоянна практиката да се поставят отново на релсите чрез управление извън тях с „пръчка” и да се придърпват с машина. Свидетелят Д. Й. е заявил: ”Точно на маказа стана инцидента при самото дърпане. Там постоянно си падат машини, вагони. Два дена след инцидента, беше сменен маказа.... Като падна локомотива трябваше са се вдигне с крик. Но няма крикове.”Другият свидетел Й като е обяснявал механизма на станалата злополука-как машината е дерайлирала ,как нейният машинист ищецът М. М. Р. бил отвън и с т.н. пръчка се опитал да я върне след падането на релсите /..”Когато машината пада,това означава че излиза от релсите.... Машината прескочи релсовия път и падна върху крака му. М. беше отстрани на машината,но машината подскочи и падна този път върху крака му…. М. се опита да я вкара в релсите на самоход. Самата машина като се върне и стъпи на релсовия път,се качва.” ,заявил:л:По принцип винаги така правим..” Такова обобщение е направил и вещото лице инж. А: „Основната причина в случая е неспазването на чл.294. Независимо че е наложено от практиката” По делото е било безспорно,че на 18.04.2006 г работниците от втората смяна в рудник „Джурково” на „Л” А. гр. Л.,са били на работа и предприетите действия за повдигане и поставяне 10- тонния локомотив върху железните релси, са били в интерес на работата. При така изяснената фактическа обстановка, неправилно въззивният съд е приел,че пострадалият работник е проявил груба небрежност и че следващото му се обезщетение трябвало да се намали с 50 %. Въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Така с решение № 1* от 17.7.1995г по гр.д. №3522/94г Върховният съд,тричленен състав на 4-то гр.отд. е приел,че щом като пострадалият работник е предприел действията в интерес на работата, не е имало груба небрежност и че неправилните действия в подобни случаи се отчитат като обикновена небрежност. С Р № 1* от 10.11.1993г по гр.д. № 86/93г ВС 4 Г. О. е посочено че „Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче, мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ,а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна,като елемент от неговото виновно действие” „Ако не е налице груба небрежност,а обикновена такава,тогава предприятието ще отговора изцяло без каквото и да е намаляване на отговорността за разлика от увреждането по чл.45 и сл. ЗЗД,където допринасянето в каквато и да е степен е основание за намаляване на следващото се общо обезщетение по силата на чл.51 ЗЗД” е посочено в Р № 690 от 14.11.1988г по гр.д. № 657/88г на ВС, 4 Г. О. В по-новата практика на ВКС-Определение № 360 от 8.04.2009г по гр.д. № 488/2009г 4. Г. О Върховният касационен съд приема,че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд,не може да се приема,че злополуката се дължи на груба небрежност. А с Определение № 191 от 02.12.2008г по гр.д. № 3349/2008г на ВКС, 5-то гр.отд.е прието, че при обичайна практика,нарушаваща изискванията за безопасна работа,пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност,защото не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Върховният касационен съд счита,че настоящият случай е именно такъв-пострадалият М. М. Р. не е проявил груба небрежност при извършване на горните действия,при които е пострадало и ходилото на десни му крак. От събраните по делото доказателства е установено,че, работодателят не е осигурил крикове в локомотивите на железопътните композиции,нито пък е организирал своевременното им доставяне извън приключване на нормалното работно време до 17 часа. При така установената практика на ВС и на ВКС и приетото от Пловдивския окръжен съд,че с поведението си пострадалият работник е проявил груба небрежност, настоящият състав на Върховния касационен съд приема,че е правилна практиката на останалите състави на ВС и на ВКС. Приема,че „Отговорността по чл.200 КТ... е с много по-широк аспект от тази по чл.49 ЗЗД и че Грубата небрежност макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат не винаги е налице,защото и не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Приема,че щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко необходимо за нея в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага „грубата небрежност” тогава, когато има трудова злополука . Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,обезщетението им не следва да се намалява. По делото е установено,че на 18.04.2006г ищецът М е претърпял трудова злополука при която е пострадал десният му крак-дясното ходило. Получил е открито размазване на всички пръсти и преден ходилен отдел на десен крак. Според вещото лице д-р И, 1 / 3 от плантарната /ходилната/ кожа била отлепена и висяла на тънка кожена ивица. По спешност била извършена операция като били ампутирани всички пръсти и реплантация на кожата от долната част на ходилото към гърба на ходилото. Раната зараснала трудно с частични некрози, отлепената кожа също некротизирала. При прегледа след около 2 години-на 17.04.2008г лекарят констатирал че кожата била с бледожълтеникав цвят,силно опъната и болезнена при опипване и натиск. При ходене ищецът стъпвал на пета и щадял предната част на ходилото,което му създавало неудобство при ходене,лесна уморяемост и болки, които се засилвали през зимата. Изтънената и болезнена кожа в областта на ампутационния чукан,била подложена на риск,тъй като при ходене и травма,можело да се получи инфекция с всички свързани с нея усложнения в това число и с нова ампутация на по-високо ниво. Ищецът търпял всеки ден дискомфорт, търпял болка и страдания не само свързани с ходене но и в покой. При това положение Върховният касационен съд като взе предвид фактът,че ищецът М е пострадал на 40 годишна възраст,че имал 56 % загуба на трудоспособност,че живее без пръсти на дясното ходило и че изпитва болка и страдания както от самото увреждане,така и от психологическата травма за своята непълноценност и угрозата от нова оперативна намеса на крака,счита че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 25 000 лева. От тях се приспадат 4 480 лева получена от застрахователя „ХДИ” и остатъка от 20 520 лева следва да се присъдят. по настоящето дело. От тях 8 020 лева са присъдени от Пловдивския окръжен съд и в тази част решението е влязло в сила . Следователно,с настоящето решение ВКС следва да присъди допълнително сумата 12 5000 лева-обезщетение за претърпяни от трудовата злополука неимуществени вреди и в пълен размер следва да уважи претенцията за претърпяни имуществени вреди-общо 3 000 лева от които са присъдени 2 707.97 лева,което означава че следва да се присъдят допълнително още 292.-3 лева. Върховният касационен съд на основание гореизложеното Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2008г по гр.д. № 2287/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Асеновградския районен съд от 02.06.2008г по гр.д. № 1212/2007г,отхвърлящо исковете,предявени от М. М. Р. срещу „Л” А. гр. Л. над 8 020 лева до 12 500 лева и над 2 707.97 лева до 3 000 лева и в тази част постановява: ОСЪЖДА „Л” А. гр. Л. да заплати на М. М. Р. от с. Е. обл. Разградска с ЕГН ********** допълнително сумата 12 792.03 /дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и два / лева,представляващи обезщетение за претърпяни от трудова злополука неимуществени-12 500 лева и имуществени 292.03 лева,вреди / заедно с присъдените от Пловдивския окръжен съд 10 727.97 лева общо 23 520 лева/,заедно със законната лихва считано от 18.04.2006г до окончателното им изплащане и в полза на държавата такса в размер на 541.68 / петстотин четиридесет и едно 0.68 / лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта в която искът за разликата над 20 5200 лева до 55 000 лева за претърпяни неимуществени вреди,е отхвърлен. Решението в частта в която искът за претърпяни имуществени вреди в размер на 2 000 лева е отхвърлен, като необжалвано ,е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: