2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171 гр. София, 17.03.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№3588 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Света А.“ [населено място] против решение № 260056/23.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 44/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдено решението на районен съд, постановено в този смисъл. Съдът е приел, че отпускът, визиран в чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) е платен отпуск за отглеждане на дете до навършването на две годишна възраст, като редът и условията за ползването му, както и процедурата по разрешаването му са регламентирани в чл.46 от Наредбата за работното време и отпуските (накратко Наредбата). Прието е, че съгласно същата наредба работодателят няма възможност да прекрати ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ със заповед по своя инициатива. Посочено е, че прекратяващите отпуските по чл. 164, ал. 1 от КТ факти са изчерпателно регламентирани в нормата на чл. 46, в т.ч. и с писмено заявление до предприятието, в което работят. По смисъла на уредбата предприятието следва да се разбира като работодателят, който в случая е самата детска градина, а не кметът. В този случай волеизявлението на ищцата до него, заявено на електронната поща, е съдържало само намерение за разговор в подобен смисъл, но не и изрично такова за прекратяване на отпуска й за отглеждане на дете до 2 г. Молбата за прекъсване на ползването на отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ, депозирана с вх. № от 10.04.2020 г. от ищцата до Кмета на [община] , е изпратена на детската градина и получена там на 13.04.2020г. Със Заявление от 16.04.2020 г., получено с вх. № 3-2003-2 от 21.04.2020 г. тя е оттеглена, като в този период няма данни за издадена заповед, по силата на която ищцата да заеме длъжността си. Действително на нея е положена резолюция „Да“, но липсва отбелязана дата, нито пък е ясно дали това съгласие е достигнало до ищцата. Прекъсването на ползването на отпуска не може да стане без съгласието на работодателя, по едностранно изявление на работника (чл.175 ал.2 КТ). Именно заради това и доколкото по делото липсва насрещен акт (писмено съгласие) на работодателя, обективиращ съгласието му за прекратяване на отпуска, работникът – в случая ищцата, не е бил длъжен да се яви на работа и неявяването му е правомерно. Предвид изложеното, съдът е приел, че не е било налице и основанието на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първи правен въпрос, поставен от касатора е, необходимо ли е издаването на изрична писмена заповед за прекъсване на отпуска по чл.164 КТ или е достатъчно ясното и недвусмислено съгласие на страните, изразено писмено. Съдът е приел, че липсва писмено съгласие от страна на работодателя за прекъсването на отпуската на работника, приемайки, че липсва насрещен акт (писмено съгласие) на работодателя, обективиращ съгласието му за прекратяване на отпуска. Поради това съдът не е отрекъл възможността да е достатъчно ясното и недвусмислено съгласие на страните, изразено писмено, като така поставения правен въпрос е неотносим към настоящото производство, доколкото съдът не се е произнесъл в насоката, в който е поставен въпроса. При липсата на писмено съгласие за прекъсване на отпуска, поставения правен въпрос до кого следва да бъде адресирано волеизявлението за прекъсване на отпуска е неотносим, доколокото решаващите изводи на съда друго, за да приеме исковете за основателни, а именно – писмено съгласие на работодателя за прекъсването на отпуска. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на обжалването. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1430 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260056/23.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 44/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. ОСЪЖДА Детска градина „Света А.“ [населено място] да заплати на Д. К. М. сумата 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.