Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * липса на основания за отмяна на присъдата * липса на малозначителност

Р Е Ш Е Н И Е
№380
гр. София, 26 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ
със секретар Марияна Петрова
при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 997 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. И. Д., чрез защитника му адв.А. К. против въззивна присъда № 2/28.01.2015 г. постановена по внохд № 3/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд.
В жалбата се поддържа наличието на две от касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила е посочено, че обжалваният съдебен акт е издаден при неправилна оценка на доказателствата, като превратното им тълкуване се е отразило на формирането на вътрешното убеждение на съда. Според защитника направеният анализ на доказателствата от въззивния съд не почива на правилата на формалната логика, а за част от приетите за установени обстоятелства липсват доказателствени източници. Неправилната оценка на гласните доказателства е следствие на преимуществено ценените показания на осъдения свидетел Г., като изцяло е отречена достоверността на обясненията на подсъдимите. Следствие на визираните процесуални нарушения се е стигнало и до нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна правна квалификация на извършеното деяние и неприлагането на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.215 от НК или в отказа на апелативната инстанция да приеме, че деянието поради явно незначителната му обществена опасност не е престъпно по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Според защитника въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК допълнително е утежнил обществената опасност на деянието и на деец, като е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства големия брой квалифициращи признаци. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативния съд.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, въпреки предоставената им от съда възможност, не се явяват, като от последния са постъпили „допълнителни доводи” към касационната жалба.
Представителят на ВКП счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на атакувания съдебен акт, като военно-апелативният съд не е допуснал претендираните процесуални нарушения и правилно е приложил закона.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
След отменителното решение № 596/15.05.2014 г. по н.д. 1885/2013 г. на ВКС, второ н.о. и въпреки дадените в него задължителни указания за стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото, ВАпС с решение № 22/08.09.2014 г. е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото на Военен съд - Сливен. С последвалата присъда № 11/18.11.2014 г. по нохд № 82/2014 г. третият по ред първоинстанционнен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК и е оправдал и тримата подсъдими, включително и настоящият касатор Д., по така повдигнатото им обвинение по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 от НК.
Въз основа на постъпил протест е образувано внохд № 3/2015 г. по описа на ВАпС. С постановената присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимите И. Б., Б. Г. и жалбоподателят К. Д. са признати за виновни в това, че на 22.02.2012 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители по между си и с осъдения Г. Г., след предварителен сговор в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС и на техническо средство, са отнели чужда движима вещ – акумулаторна батерия „И.” на стойност 57,50 лв. от владението на И. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК всеки един от тримата е осъден на по три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.53 ал.1 б. „А” от НК е постановено отнемането на автомобила на Д. – „М. К.”. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от тях е осъден да заплати по 17,42 лв..
Следва да се отбележи, че съдебното производство е продължилото повече от три години като делото е разгледано три пъти от първоинстанционен военен съд, отделно от това е одобрено споразумение постигнато между ВОП - В. и Г. Г., чрез назначения му служебен защитник и четири пъти от ВАпС. Процесуалното развитие на делото в съдебната фаза, с оглед вида на повдигнатото обвинение и предмета на вмененото във вина престъпление, по никакъв начин не би могло да се приеме, най-меко казано, че представлява атестат за проявен професионализъм при разглеждането и решаването му.
По същество твърденията в жалбата, както и конкретизацията на същата в депозираните писмени „допълнителни доводи” се свеждат до допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и липсата на отговор на направените от защитата възражения. Поддържа се тезата, че по делото не е дадена правилна оценка на противоречивите от една страна показания на свидетеля Г. Г., за когото производството по делото е приключило с одобрено от съда споразумение и обясненията на останалите трима подсъдими, между които е и касаторът Д.. Следва да се посочи, че така изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те се позовават на неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В случая въззивният съд законосъобразно е интерпретирал всички доказателствени източници, включително и показанията на полицейските служители – свидетелите Д. и А., като следствие доказателствена съвкупност и направеният анализ е установено по безспорен начин авторството на всеки от подсъдимите, включително и на Д. и осъществените конкретни действия на всеки един от четиримата. Следва да се отбележи, че до този извод са достигнали и всички предходни съдебни състави, като разликата в решенията им се дължи единствено с оглед наличието или липсата на приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. В този смисъл не почиват на обективните данни по делото твърденията на защитата за опороченост на въззивния съдебен акт, тъй като той не съдържал анализ на доказателствата и не давал отговор на направените възражения. Ето защо твърденията в касационната жалба, че не е изяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани.
При приетите за установени фактически положения правната квалификация на деянието е правилна. След преценка на всички доказателства по делото, включително и обясненията на подсъдимия, обосновано съдът е приел, че касаторът се е сговорил предварително с останалите трима да извършат кражбата, като неговата основна задача се е състояла да придвижи със собствения си автомобил от и до местопрестъплението четиримата съучастници и отнетото имущество. Възражението на подсъдимия, че не бил участвал в кражбата, а извършил само вещно укривателство, е обсъдено от въззивната инстанция и правилно отхвърлено като неоснователно. От обективна страна е безспорно установено, че след като Г. Г. е прекъснал владението на пострадалия върху акумулатора - предмет на кражбата, подсъдимият Д., съвместно с другите двама съучастници – И. Б. и Б. Г. е участвал във втората фаза на изпълнителното деяние - установяването на фактическата власт върху вече отнетата вещ. Субективната страна на престъплението е също налице. Твърдението на защитника, че подсъдимият не е знаел за кражбата, се опровергава от доказателствата по делото - установено е, че след спирането на управлявания от Д. лек автомобил за рутинна проверка от полицейските служители, той не е възразил на казаното от Б. Г., че акумулаторът е негов и има намерение да го даде на Б.. В този смисъл възражението на подсъдимия, че не бил участвал в кражбата, а извършил само вещно укривателство, след като е обсъдено от въззивната инстанция, правилно отхвърлено като неоснователно
Неоснователно е и искането на защитника на подсъдимия за приложение на чл.9 ал.2 от НК предвид явната незначителност на обществената опасност на деянието, което е правено пред всички предходни инстанции и е получило обоснован с доказателствата и закона отговор. Обстоятелствата, на които се основава искането – ниската стойност на инкриминираната вещ, нейното възстановяване, младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието и необремененото му съдебно минало, макар и обективно верни, не правят деянието малозначително и поради това непрестъпно. В случая следва да се има предвид, че деянието е осъществено при четири квалифициращи го признака – след предварителен сговор от четири лица в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС и на техническо средство. Така наведените от защитата доводи имат отношение само към индивидуализацията на наказанието, което е сторено от въззивната инстанция, като на Д. е определено и наложено наказание в абсолютния минимален, предвиден в закона размер от три месеца, като същото при наличието на изискуемите от чл.66 ал.1 от НК предпоставки е и отложено за изпълнение. Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице неправилно приложение на материалния закон с отказа на въззивния съд да приложи чл.9 ал.2 от НК, поради което искането за оправдаване на подсъдимия не следва да бъде уважено.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК съдът
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2/28.01.2015 г. постановена по внохд № 3/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: