4 Р Е Ш Е Н И Е № 58 СОФИЯ, 13.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 февруари 2012 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 408/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 606 от 09.11.2009 г.по гр.д. № 91/09 г. на Софийски окръжен съд е оставено в сила решение № 254 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 97/07 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Б. Ш. против Й. В. Ш. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване, че в плана на [населено място] от 1977 г. е допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между парцел ІХ-235 в кв. 33, собственост на ищцата, и парцел VІІІ- 232,233 в кв. 33, собственост на ответника, с което допуснато навлизане в имота на ищцата с 1 м по протежение на цялата на цялата регулационна линия. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. Б. Ш.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът по касация Й. В. Ш. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените от жалбоподателката оплаквания, намира следното: От фактическа страна по делото е установено, че сега действуващият план на [населено място] е одобрен през 1977 г. По силата на нотариален акт № 19, т.ІБ, дело № 48/2000 г. и наследяване от Б. П. Ш. ищцата се легитимира като един от съсобствениците на УПИ ІХ-235 в кв. 33 по този план, с площ от 607 кв.м. Ответникът е собственик на дворно място пл.№ 233, за което заедно с имот пл.№ 232 е образуван съсобствен по регулация парцел VІІІ. От заключенията на изслушаните по делото съдебно- технически експертизи е установено, че предходният регулационен план на селото е бил одобрен през 1931 г. По този план имотът на ищцата е съставлявал парцел ІІІ- 193, а този на ответника - парцел ІV- 194. Твърдението на ищцата е било, че по плана от 1931 г. регулационната граница между двата имота, която съвпада с имотната граница, е минавала по северната фасада на построената в парцел ІV сграда, докато по сега действуващия план е заснета на 1 м северно в нейния имот. За изясняване на делото на делото от фактическа страна пред първата инстанция е изслушано заключение на единична съдебно- техническа експертиза, според което няма несъответствие между регулационната граница между двата имота по плана от 1931 г и от 1977 г. Несъответствието между двата плана е в заснемането на сградата в стар парцел ІV, чието местоположение в плана от 1931 г. било посочено грешно. Пред въззивната инстанция е назначена разширена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че е налице несъответствие на регулационната граница между двата парцела, отразена в плана от 1931 г. и в плана от 1977 г. Въззивният съд е възприел заключението на единичната съдебно- техническа експертиза, въз основа на което е направил крайния извод, че регулационната линия и по двата плана е на едно и също място, следователно не е налице грешка при изготвяне на кадастралната основа на плана на [населено място] от 1977 г. и искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е неоснователен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, свързан с преценката на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал.1 ГПК/ отм./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Според константната съдебна практика обаче, към която ВКС последователно се придържа, когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. В случая това не е сторено. По делото са били изслушани две съдебно- технически експертизи, които са дали коренно противоположни заключения. Според едноличната експертиза, регулационната / и имотната/ граница между парцели VІІІ и ІХ по плановете от 1931 г. и 1997 г. съвпада, а несъответствието е в заснемането на сградата в парцел VІІІ, която в плана от 1931 г. била отразена непосредствено до регулационната граница, докато в плана от 1977 г. била заснета на около 1 м навътре в парцела на ответника. Според тройната съдебно - техническа експертиза, подписано с обособено мнение от едно от вещите лица, регулационната граница по плана от 1977 г. не съответствува на тази в плана от 1931 г. И двете заключения, макар и придружени с графичен материал, не са обосновани с посочване на конкретни обективни данни за двата процесни имота - площ, лице, съвпадане или несъвпадане на регулационните им граници със съдени парцели и пр. по двата плана. Въззивният съд е основал решението си на заключението на едноличната съдебно- техническа експертиза, без да изложи съображения защо възприема същото за обективно и достоверно. Като е процедирал по този начин, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което води и до необоснованост на постановеното решение и това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, предвид диаметралната противоположност и необоснованост на заключенията и на двете експертизи, би било уместно въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК като изиска от същите или други вещи лица, след като извършат допълнителни изследвания относно лицето, площта и границите на двата имота по плановете от 1931 г. и 1977 г., да дадат заключение дали с плана от 1977 г. е изместена имотната граница между тях. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 606 от 09.11.2009 г.по гр.д. № 91/09 г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: