2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 гр. София, 16.03.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 293/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Фондация „Ляскови“ със седалище в [населено място] срещу определение № 344 от 21.12.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 804/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е изменено определение № 292 от 12.11.2021 г. по в. ч. т. д. № 804/2021 г. в частта за разноските като е осъдено „Текстил груп“ ООД да заплати на Фондация „Ляскови“ разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 лв., намалено поради прекомерност от 3 000 лв. на 200 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за присъждане на разноските за въззивното производство в пълния претендиран размер от 3 000 лв. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода в определението, че предмет на въззивното производство са само разноските, дължими за производството пред първата инстанция, и че те формират релевантния за размера на адвокатското възнаграждение материален интерес. Поддържа, че разноските са следствие от разглеждането на делото и че определяща за материалния интерес е цената на иска - 117 838.38 лв., като адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - така, както е прието в определение № 129/24.02.2014 г. по ч. т. д. № 4335/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., и в други представени с частната жалба определения на ВКС. Ответникът по частната жалба „Текстил груп“ ООД със седалище в [населено място] оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 292 от 12.11.2021 г. по в. ч. т. д. № 804/2021 г. Апелативен съд - Пловдив е потвърдил определение от 12.07.2021 г. по т. д. № 84/2020 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено определение от 02.06.2021 г. за прекратяване на производството по предявен от „Текстил груп“ ООД против Фондация „Ляскови“ ООД иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ с цена 117 838.38 лв. в частта за разноските и е осъдил „Текстил груп“ ООД да заплати на Фондация „Ляскови“ разноски по чл.78, ал.4 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. В зависимост от изхода на производството въззивният съд е осъдил „Текстил груп“ ООД да заплати на Фондация „Ляскови“ разноски за адвокатско възнаграждение за развилото се по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК производство в размер на 3 000 лв. Сезиран с молба по чл.248 ГПК от „Текстил груп“ ООД, Апелативен съд - Пловдив е постановил обжалваното с частната жалба определение, с което е изменил определението си от 12.11.2021 г. като е осъдил дружеството - молител да заплати на Фондация „Ляскови“ разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК в размер на 200 лв., вместо присъдените с определението 3 000 лв. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е приел за основателно възражението на „Текстил груп“ ООД за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение от 3 000 лв. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото предметът на спора пред въззивната инстанция е концентриран само върху отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК, чийто размер е 4000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу частната жалба, с която е обжалвано първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, следва да се определи съобразно чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 170 лв. Предвид обстоятелството, че сумата 170 лв. е под предвидения в чл.11 от наредбата минимален размер за защита по частни жалби, и след преценка, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, въззивният съд е формирал извод, че дружеството - частен жалбоподател дължи на насрещната страна адвокатско възнаграждение в минималния размер от 200 лв. Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна. Производството пред въззивния съд е образувано по повод частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК и с оглед на това законосъобразно въззивният съд е приел, че спорът във въззивното производство се свежда единствено до размера на разноските по чл.78, ал.4 ГПК. С частната жалба на „Текстил груп“ ООД не е обжалвано определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, поради което доводът на частния жалбоподател, че цената на иска по чл.694 ТЗ е определяща за материалния интерес, който служи за база за изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу частната жалба, е неоснователен. След като въведеният с частната жалба спор касае само разноските за производството пред първата инстанция, приложима към размера на адвокатското възнаграждение за защита срещу жалбата е разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за изготвяне на частна жалба, а съответно и на отговор по частна жалба, когато жалбата не се разглежда в открито заседание, минималното възнаграждение е 200 лв. Частният жалбоподател е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението от 3 000 лв., присъдено с определението от 12.11.2021 г. Въззивният съд законосъобразно и обосновано е приел, че възражението е основателно, и като е изменил определението си, присъждайки разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. В подкрепа на доводите си за неправилност на обжалваното определение частният жалбоподател се е позовал на практика на ВКС, обективирана в определения по ч. т. д. № 1695/2020 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 7367/2014 г. на ІІІ г. о. и ч. т. д. № 4335/2013 г. Позоваването е неуместно, тъй като определенията по посочените дела са постановени при различна фактическа обстановка и формираната с тях практика е неотносима към разрешения с обжалваното определение спор за разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 344 от 21.12.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 804/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :