О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122 гр. София, 05.10.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври, 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА С участието на прокурора от ВКП ДЖАМБАЗОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.950/17 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44 ал. 1 НПК. С разпореждане от 23.08.17 г., постановено по Н.А.Х.Д.5316/17 г., съдията – докладчик при РС-Пловдив е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и РС-София, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че местно компетентен е РС-София. В писменото си становище той отбелязва, че макар в наказателното постановление да не е посочено мястото на извършване на нарушението, последното се установява от протокола за осъществената от контролните органи проверка на автомивки в гр. С. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С наказателно постановление №23-001181/21.04.16 г., постановено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, със седалище София към ГД ИТ, на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение по чл. 63,ал.2 вр.ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Постановлението е атакувано с жалба на управителя на дружеството пред РС–София, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д. 11817/16 г. След проведени три съдебни заседания, почти един месец след като делото е било обявено за решаване, с определение от 03.08.2017г. съдът е отменил всички свои определения, постановени по хода на делото, както и разпорежданията на съдията-докладчик, и е прекратил съдебното производство, след което е изпратил същото на РС–Пловдив, приемайки негова компетентност. Според прекратителното определение, действията, които са се дължали от административнонаказаното лице, е следвало да се извършат в [населено място], където според трудовия договор, сключен между [фирма] и лицето Р. Д. П., последният е следвало да полага труд в автомивка П., находяща се в [населено място], [улица]. Основание за този извод е обстоятелството, че именно там е следвало да бъде допуснат до работа служителят П., след като му бъдат предоставени изискуемите документи по чл.63,ал. 1 КТ. Въз основа на това пред РС–Пловдив е образувано Н.А.Х.Д.5316/17 г. За да повдигне настоящия спор за подсъдност, съдията-докладчик от този съд е намерил, че независимо от посоченото в трудовия договор, че работодателят възлага на служителя да изпълнява трудовите си задължения в [фирма] в [населено място], [улица], в договора като място на работа е посочен обект – автомивка П., който съвпада с мястото на извършената от контролните органи проверка на обекти на дружеството, находящи се в [населено място]. Допълнително посочва, че съгласно чл. 36,ал. 3 НПК, при липса на възможност да се установи мястото, където е извършено нарушението, делото е подсъдно на съда, в чийто район е довършено административно-наказателното производство, а именно РС-София. Становището на ВКС е следното: Съгласно чл.59 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението. С оглед приетата фактология по атакуваното наказателно постановление, нарушението се изразява в бездействие на задълженото юридическо лице, което е допуснало работника до работа, без предварително да му е предоставило заверено копие от изискуемото по чл.63,ал.1 КТ уведомление от териториална дирекция на Национална дирекция по приходите, за сключения с него трудов договор. Когато се касае за административно нарушение, реализирано чрез бездействие, каквото е вмененото такова в конкретния случай, то се счита за извършено там, където се е дължало съответното правнорелевантно действие. Поначало всяка една ТД на НАП е компетентна за изпълнение на вмененото на работодателя задължение за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.3 КТ /Наредба 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,ал.5 КТ/. Единственото ограничение за това е времето на извършване на правнорелевантното действие- преди постъпване на работа. Видно от трудовия договор в конкретния казус, мястото на престиране на работната сила е автомивка в квартал П.-София, което съвпада и с мястото на извършената проверка от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“. Нещо повече, към датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение, наказаното юридическо лице е упражнявало дейността си и на територията на [населено място], поради което контролните органи по спазване на трудовото законодателство са органите при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София, за чиято компетентност не се спори между страните. Безспорно е, че процесното работно място, респективно обектът на контрол, е автомивка, находяща се в [населено място], а не в [населено място], както неправилно е посочил в определението си съдията от РС-София /гр. Пловдив е първоначалното седалище на дружеството, а не местонахождението на работното място на работника/. Всъщност, при всички случаи делото следва да бъде разгледано от обсъждания от върховната съдебна инстанция по наказателни дела съд в [населено място]. ВКС е последователен в становището си, че престъпването на местната подсъдност не представлява съществено процесуално нарушение и не е безусловен повод за отмяна на присъдата, както указват и разпоредбите на НПК. Съществено процесуално нарушение би било налице, само когато страна по делото е възразила и направеното искане за прекратяване на производството пред съда незаконосъобразно е било отхвърлено,каквито данни в случая няма. Процесуалната дейност на РС-София по прекратяване на административно-наказателното производство едва след оттегляне за вземане на съдебното решение е не само недопустима, но показва и непознаване на материалите по делото от страна на съдията-докладчик и съответно съда. Проверката относно местната подсъдност, с произтичащите от това последици, се преценява преди даване ход на делото, както е сторил съдията-докладчик /л.40 от Н.А.Х.Д. 11817/16 г. по описа на РС-София/. След оттегляне за произнасяне възможността за прекратяване на производството на това основание се преклудира. Разглеждането по същество на делото предполага произнасяне по жалбата единствено с оглед нейната основателност, при вече признатата й допустимост. Предвид казаното е очевидно, че местно компетентен да разгледа делото и да се произнесе по същество се явява РС–София. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Пловдив Н.А.Х.Д.5316/17 г., за образуване и разглеждане на РС-София. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС-Пловдив за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/