1 Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 3 февруари 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 706/09 година. Производството е образувано по искането на осъдения Ф. А. М. за възобновяване на внохд № 357/09 год. на Шуменски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 119 от 23.10.2009 год., с което изменена присъда № 195 от 21.05.2009 год. по нохд № 427/07 год., като осъденият бъде признат за невинен по предявеното му обвинение, или делото се върне за ново разглеждане на досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения от инстанциите по фактите. Искането изготвено от адвокат Т. е с оплакване за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението.Основно се оспорва авторството и съставомерността на деянието, като се подлагат на нов анализ доказателствата по делото.Излага се версията на подсъдимия за събитията станали на инкриминираната дата с извода, че липсват доказателства на намерение за съвкупление.Въззивната инстанция не е подложила на собствен анализ доказателствата по делото.Не са обсъдени противоречията на малолетните свидетелки.Не е допуснат по искане на защитата разпит на полицейски служител, който е снел обясненията на пострадалата и други свидетели по делото.Прави се искане за оправдаване на осъдения М., или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, което се поддържа от защитата в съдебно заседание. Частната обвинителка В. Е. редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С присъда № 195 от 21.05.2009 год. по нохд № 427/07 год., Новопазарски районен съд е признал подсъдимия Ф. А. М. за виновен в извършено престъпление по чл.152 ал.1, т.2, вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим.Това наказание е групирано с наказанието по присъда по нохд № 107/2008 год. на Новопазарски районен съд, като е определено да изтърпи по-тежкото в размер на три години лишаване от свобода. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието по присъдата и това по съвкупност е намалено на две години лишаване от свобода.В останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в сила. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция фактически изводи за обективната и субективна страна на престъплението, не съответстват на доказателствата по делото и се твърди, че при установяване на фактическия състав съда е проявил избирателен подход и без необходимите за това доказателства.По същество се оспорват кредитираните от съда доказателства.В тази връзка, както многократно е отбелязвано в решенията, касационната инстанция не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт, като и да приема и прави изводи за други фактически положения на основата на събраните доказателства.Касационният състав само контролира приложението на материалния закон на основата на приетите от въззивната инстанция фактически положения и има правомощието да извърши проверка относно спазването на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл.14 ПНК. За да потвърди осъдителната присъда, съдът се е позовал не само на подробните, логични и без противоречиви показания на пострадалата В. Е., но и на останалите свидетели по делото които установяват факти от предмета на доказване по чл.102 НПК.Пострадалата и непълнолетните свидетелки категорично за разпознали осъдения, установен е начина на проникване и напускане на стаята, упражненото насилие и предприетите действия за осъществяване на полов акт.Те напълно се подкрепят и от извършения след деянието медицински преглед, при който са установени наранявания, които според експертното заключение, по своя вид, давност и местоположение съответстват да са получени на описания от пострадалата начин и интензитет на приложената от осъдения сила. В изпълнение на задълженията по чл.339 ал.2 НПК, въззивният съд подробно е обсъдил всички възражения на защитата на л.4 и л.5 абз.1 от мотивите на решението, които са идентични с тези изложени и в искането.Като не е установил основания за съмнение в достоверността на показанията на малолетните свидетелки, съдът правилно е дал вяра на същите.В тази насока по оценката на събраните по делото доказателства, не само поотделно но и във взаимната им връзка, са изложени съображения на съда по същество, с което е обективирано изискването на разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК.Голословно е твърдението за отказ на съда да допусне ново гласно доказателство, направено от защитата.При прочит на протоколите от съдебни заседания и пред двете инстанции не се установи да е правено такова искане. Направените изводи се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон, преценявани поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.Вътрешното убеждение на съда по въпросите за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия е изградено при спазване разпоредбите на чл.14 НПК.При установените факти материалния закон е приложен правилно, защото деянието е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК. Поради липса на други доводи и възражения, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, ВКС приема, че постановеното решението е правилно и законосъобразно.Искането за възобновяване на делото е неоснователно, защото не са налице посочени в чл.422 ал.1, т.5 НПК, вр.с чл.348 ал.1, т.1 и 2 НПК основания, които да водят до неговото отменяване. По изложени съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Ф. А. М. за възобновяване на внохд № 357 по описа за 2009 год. на Шуменски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 119 от 23.10.2009 год., с което е потвърдена присъда № 195 от 21.05.2009 год. по нохд № 427/2007 год. на Районен съд-гр.Нови пазар, /като е намалено само наказанието/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: