2 Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 08.06.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 692/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.2 от ГПК за отмяна на влязло в сила въззивно решение поради установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетел. Съдът е сезиран с молба от Ц. В. Х., наследник на Ж. А. И.. Молителят твърди, че предявеният от Ж. И. иск по гр.д 451/2011г. на Районен съд- [населено място] по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД за обявяване за нищожен като привиден договор за покупко- продажба на недвижими имот, сключен на 16.10.2006г. между Ж. И. и ответниците по делото Н. Б. и М. П. е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила въззивно решение на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д. 87/2012г.. Според молителя въззивното решение е било основано на свидетелските показания на свидетеля Н. Д., които по- късно били признати за неистински със споразумение, одобрено на основание чл. 382 НПК от РС- Левски по НОХД №455/2016г., по силата на което свидетелят Д. се признава за виновен за лъжесвидетелстване- престъпление по чл. 290, ал.1 НК. Въз основа на изложеното молителят е поискал отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, Плевенски окръжен съд е приел, че искът за прогласяване на нищожност на сделката за покупко- продажба на процесния недвижим имот поради привидност е неоснователен, тъй като плащането на цената по договора била установена със свидетелските показания на свидетелите Н. Д. и М. П., т.е. волеизявлението в договора за покупко- продажба не е било опровергано, а свидетелските показания били допустими поради начало на писмено доказателство, каквото представлявал предварителния договор между същите страни и за същия имот, сключен през 2006г., с който се уговаря учредяването на право на строеж срещу задължение за извършване на строеж на многоетажна жилищна сграда. Молбата за отмяна на това влязло в сила въззивно решение е подадена в срок и също така е основателна. Видно е, че влязлото в сила съдебно решение на Плевенски окръжен съд е основано на свидетелските показания на св. Н. Д., а тези свидетелски показания са били признати за неистински със споразумение одобрено на основание чл. 382 НПК от РС- Левски по НОХД №455/2016г., по силата на което свидетелят Д. се признава за виновен за престъпление по чл. 290, ал.1 НК за това, че в съдебно заседание на 07.11.2011г. по гр.д 451/2011г. на Районен съд- [населено място] като свидетел устно и съзнателно е потвърдил неистина, заявявайки, че на 15.10.2006г. в [населено място] бряг е присъствал на предаване на сумата от 60000лв. от Н. Б. и М. П., дадена на Ж. И. в дома и, като в действителност не е присъствал на такова събитие. Налице са предпоставките на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като влязлото в сила въззивно решение е основано на свидетелски показания, които по- късно са признати за неистински по надлежния съдебен ред. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК решение № 223/ 23.05.2012г., постановено по в.гр.д. 87/2012г. на Плевенски окръжен съд и и ВРЪЩА делото за разглеждане на друг състав на Плевенски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: