7 Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София,08 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Пенка Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 329 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по внохд № 130 / 2014 година на Бургаския окръжен съд, отменяване на постановеното по него решение № 90 от 26 август 2014 година, с което е изменена присъда № 6 от 17 януари 2014 година на Бургаския районен съд, постановена по нохд № 4428/2013 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Релевираното в искането основание за възобновяване на делото е по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд, като е преквалифицирал деянието на осъдения Д. А. Р. от престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК, не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен, защото инкриминираното деяние не разкрива характеристиките на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Затова се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на закона и осъждане на Р. по първоначално повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и изложени в негова подкрепа съображения. Осъденият Д. Р. участва лично и със защитника си адвокат К. от АК – [населено място], който изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и оставянето му без уважение. Идентично е заявеното от осъдения, в рамките на упражненото от него право на лична защита, наред с изразено съжаление за стореното. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. А. Р. за виновен в това, че на 06. 10. 2013 година, в [населено място], без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана), общо 11. 024 грама, на стойност 66. 14 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е осъдил на 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, като не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, предаден за съхранение и последващо унищожаване. Извършил е надлежно разпореждане с останалите веществени доказателства по делото и е присъдил направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на осъдения Р.. В производство, инициирано по жалба на осъдения, съдържаща искане за смекчаване на наказателно-правното му положение, е постановено атакуваното сега пред ВКС решение на въззивния съд, с което присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. Присъдата е в сила от датата на постановяване на въззивния съдебен акт – 26. 08. 2014 година. Не подлежи и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, касае съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е постъпило във въззивния съд на 11. 02. 2015 година, т. е. в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е неоснователно. Ангажираното основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, не е налице. Постановеният въззивен съдебен акт, в частта, с която е изменена правната квалификация на деянието и съответно наложеното за него наказание и която се оспорва пред ВКС, е правилен и законосъобразен. Налице е неправилност, свързана с липсата на обсъждане от страна на въззивния съд на хипотезата на чл. 78а от НК, която ще бъде обсъдена по-долу в решението. Единственият повод за оспорване с направеното искане на въззивния съдебен акт, е приетата с него квалификация на деянието като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, което е довело до преквалифицирането му по нормата на чл. 354а, ал. 5 от НК. Твърди се в искането, при неоспорена фактическа обстановка, че в случая не са налице характеристиките на маловажен случай, защото инкриминираното наркотично вещество е държано и намерено на две места – в автомобила и в дома на осъдения Р., защото в дома е намерена и електронна везна със следи от канабис, защото от намерения наркотик могат да бъдат изготвени значително количество цигари и защото тревната маса е с високо съдържание на активен компонент. Поради всичко това, деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. ВКС намира, че така изложените доводи не могат да бъдат споделени. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения за направения от него извод за „маловажност” на случая (с. 4 – 5 от решението), които се основават на фактите по делото, на правната доктрина и на установената съдебна практика. Известно е, че преценката за „маловажност” на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но не единствено, при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай, в искането за възобновяван на делото са посочени обстоятелства, които, според обвинителната власт, обосновават висока степен на обществена опасност на деянието и не позволяват дефинирането му като маловажен случай. Преди всичко, ВКС намира за неоснователно позоваването в искането на обстоятелствата, свързани с предмета на престъплението и начина на извършване на деянието. Не става ясно какъв точно довод се извежда от факта, че тревната маса е намерена в автомобила (три топчета, увити в полиетилен) и в дома на осъдения Р. (още три такива топчета). Ако се има предвид, че този начин на държане сочи евентуално на дейност с цел разпространение, то няма как да бъде обсъждано извън рамката на фактическото и на правното обвинение, повдигнато на осъдения. В противен случай, то не повлиява факта на несъмнено установеното количество наркотично вещество (11 грама марихуана), намерено у осъдения, което може да бъде преценено като относително неголямо, каквато оценка е направена от въззивния съд. По идентичен начин следва да бъде ценено и заявеното в искането обстоятелство, свързано с намерената в дома на осъдения Р. електронна везна. Количеството цигари, които е възможно да бъдат направени от намерената тревна маса, е посочено от експерта Б. (с. з. от 22. 10. 2013 година, протокол на л. 21 от нох дело) съвсем условно и при категоричната уговорка, че няма отчетени и дефинирани стойности за това. Независимо от тези констатации на експерта, става въпрос все за потребление в рамките на установеното количество и стойност на предмета на престъплението, които могат да бъдат преценени като сравнително ниски. От друга страна, вън от така изложените съображения остават редица други, установени по делото обстоятелства, като: Макар законът да не прави разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество, предмет на престъплението и да не третира по различен начин т. нар. „мека дрога”, видът на наркотичното вещество няма как да не бъде отчетен. Данните по делото сочат на предназначението му за лична на осъдения употреба, изведена не само от обективните данни по делото, а също и от обясненията на самия подсъдим (л. 77 от нох дело). А това несъмнено сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект – обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства във връзка с личността на дееца също дават основание за преценката за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, както е приел въззивният съд. Осъденият Р. е млад човек, близо до непълнолетието към момента на извършване на престъплението. Същият не е осъждан, няма данни за негови противообществени прояви в миналото. С цялото си поведение е съдействал за разкриване и установяване на престъплението, като сам е посочил местонахождението на наркотичното вещество в дома си. Изразеното от него съжаление за стореното в хода на цялото наказателно производство не може да бъде ценено като декларативно и формално, доколкото с действията и поведението си е позволил разкриване на действителната му оценка на извършеното, както я е заявил и пред разследващите органи и пред съда. Цялостното обсъждане на посочените обстоятелства е позволило извода, който въззивният съд е направил, за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние от обикновените случаи на престъпления от този вид (в тази насока вж. и р. № 329/2010 година на ВКС, ІІ НО, р. № 19/2008 година на ВКС, ІІ НО, р. № 34/2015 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 408/2012 година на ВКС, І НО, р. № 253/2015 година на ВКС, ІІІ НО и др.). Поради това, ВКС намира, че атакуваното въззивно решение не страда от заявените в искането за възобновяване на делото пороци, поради което искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави в рамките на извършената проверка, че при поначало правилното приложение на материалния закон, въззивният съд е допуснал нарушение, като не е обсъдил хипотезата на чл. 78а от НК, чието прилагане е задължително при наличие на предвидените предпоставки, а в случая те са налице: за престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК е предвидено наказание глоба, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да не са възстановени, престъплението е извън ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК. При тези данни по делото въззивният съд е следвало да обсъди приложението на института на освобождаване на осъдения Р. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което той не е сторил. Този недостатък на въззивния съдебен акт обаче няма как да бъде отстранен от ВКС в рамките на настоящето производство, инициирано от главния прокурор на РБ с искане за отмяна на атакуваното решение с оглед прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Извършваната от ВКС проверка, на която по принцип служебното начало е неприсъщо (освен в строго лимитираните случаи на т. нар. „абсолютни” нарушения на процесуалните правила), не допуска такова отклоняване от направеното искане, при това в посока на замяна на наказателната отговорност с административна такава. ВКС отразява констатациите си в тази насока единствено с оглед пълнота и изчерпателност на изложението. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на РБ за възобновяване на внохд № 130 / 2014 година по описа на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 90 от 26 август 2014 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.