Р Е Ш Е Н И Е № 91 София,05.11.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1040/2019 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пирдопинвест“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 39 от 04.01.2019 г. по т. д. № 4441/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т. д. № 2159/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, [населено място] иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 81 090 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба вследствие едностранно разваляне по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД на сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-21-Д-72/28.11.2014г. поради безполезност на изпълнението. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с чл. 272, чл. 269 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора, решаващият състав е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към неговите мотиви, без да изложи свои самостоятелни мотиви по заявените във въззивната жалба оплаквания и без да подложи събраните доказателства на самостоятелен анализ. Релевира оплакване и във връзка с отказа на въззивната инстанция да допусне поисканата допълнителна експертиза с твърдението, че същата е необходима и неоснователно не е допусната от първостепенния съд. Предвид извършеното от решаващия въззивен състав цялостно препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в касационната жалба са изложени подробни съображения и за неговата неправилност. С определение № 121 от 28.02.2020 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си, когато с него препраща към първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК; 3. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Ответникът по касация – Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 11.04.2019 г. и в проведеното на 23.09.2020 г. съдебно заседание. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди обжалваното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Пирдопинвест“ ЕООД, [населено място] срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, [населено място] искове по чл. 88, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от него правни изводи като правилни и съобразени с фактите по делото. Като неоснователно решаващият състав е преценил оплакването на въззивника-ищец срещу извода на първата инстанция, че за него не е възникнало правото да развали процесния договор поради безполезност на изпълнението предвид допусната от ответника-възложител забава за изпълнение на задълженията му по чл. 7 и чл. 8 от договора. Приел е, че доколкото в тези разпоредби не е предвиден срок за изпълнение на установените в тях задължения, длъжникът би изпаднал в забава, след като бъде поканен от кредитора, каквато покана да предприеме действия за изпълнение на договора ищецът е отправил до ответника с писмо, връчено му на 28.04.2017 г. И тъй като, в отговор на тази покана, на 17.05.2017 г. ответникът-възложител е предприел съответното действие, изразяващо се в покана до изпълнителя да участва при откриване на строителната площадка на 22.05.2017 г., въззивният съд е направил извод, че същият не е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по чл. 7 и чл. 8 от договора и следователно за ищеца-изпълнител по договора не се е породило правото да развали договора на това основание и съответно да претендира обезщетение за обезвреда като последица от неизпълнението му. С оглед обстоятелството, че не е установена забава на възложителя, като ирелевантни за спора въззивният съд е счел всички останали доводи във въззивната жалба във връзка със заложената в договора печалба към датата на неговото сключване, с безполезността от неизпълнението и др. Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно. Съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд и изготвя собствени мотиви. Тези указания не само са запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс /2007 г./, но са доразвити и в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция; Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. От цитираната задължителна съдебна практика произтича изводът, че въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, следва да обсъди и да се произнесе по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора по чл. 267 ГПК доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора. Въведената с чл. 272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционното решение в случай на потвърждаването му като правилно не освобождава въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, т. е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. В този смисъл е и последователната практика на ВКС по приложението на чл. 272 ГПК, формирана по реда на чл. 290 ГПК – посочена от касатора (цитирана в определението по чл. 288 ГПК) и служебно известна на настоящия състав (решение № 136 от 02.10.2014 г. по т. д. № 4309/2013 г. на I т. о.; решение № 186 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г. на IV г. о.; решение № 102 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1055/2016 г. на II г. о.; решение № 13 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4287/2015 г. на IV г. о.; решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о.; решение № 134 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 2604.2018 г. на I г. о.; решение № 163 от 06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019г. на II т. о. и др.). Обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 269, чл. 272 и чл. 236, ал. 2 ГПК и практиката по приложението им, цитирана по-горе. Нарушението се изразява в това, че решаващият състав е изложил само формални мотиви, които се изчерпват с препращане изцяло към мотивите на първоинстанционния акт и с декларативния извод, че първостепенният съд правилно е приел липса на забава от страна на възложителя при изпълнение на задълженията по чл. 7 и чл. 8 от процесния договор, доколкото в тези клаузи не е уговорен конкретен срок и затова за ищеца не е възникнало правото да развали договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезността му. Мотивите на въззивното решение изобщо не съдържат произнасяне по релевираните във въззивната жалба многобройни оплаквания и доводи и по заявените от насрещната страна възражения. Не е обсъден и събраният по делото значителен по обем доказателствен материал, в т. ч. и доказателствата, пряко касаещи направения извод, че ответникът-възложител по процесния договор за извършване на СМР не е в забава, а именно – множеството разменени между страните писма, за едно от които се твърди, че съдържа изрична покана до ответника за стартиране на строителството (писмото от 09.12.2015 г.), предшестваща поканата с писмото от 28.04.2017 г. и поставяща ответника в забава. Освен това, решаващият състав не е изложил съображения и по останалите релевантни за спора въпроси – относно предпоставките за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и за наличието или липсата на претърпени от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи, респ. за техния размер. Независимо от преценката му, че за ищеца не е възникнало правото да развали договора, тъй като ответникът не е изпаднал в забава, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе и по посочените въпроси, доколкото същите са част от предмета на спора. Произнасянето по всички релевантни за спора въпроси е необходимо и с оглед касационното разглеждане на делото, тъй като произнасянето по тях за първи път от Върховен касационен съд би лишило страните от една инстанция, което е недопустимо. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция за произнасяне по заявените във въззивната жалба конкретни оплаквания и обсъждане на всички релевантни факти и доказателства. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 и ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 39 от 04.01.2019 г. по т. д. № 4441/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т. д. № 2159/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав за отхвърляне на предявения от „Пирдопинвест“ ЕООД, [населено място] срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, [населено място] иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 81 090 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: