Р Е Ш Е Н И Е № 153 град София, 08.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 368/2013 год. Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Образувано е по искане/заявление/ на осъдения Б. Д. И. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 17.10.2012 год. постановено по НЧД № 5851/2012 год. на Пловдивския районен съд. В искането основанията за възобновяване не са конкретиризари, като се твърди, че извършената комулация подлежи на всеобхватна и задълбочена проверка от Върховния касационен съд, но по същество се изразява несъгласие с определените режим и място за изтърпяване на общото наказание. В съдебно заседание осъденият и служебно назначения му защитник поддържат искането, като излагат съображение за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е определен първоначалният режим за изтърпяване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение от 12.10.2012 год. постановено по НЧД № 5851/2012 год. Пловдивският районен съд е групирал наказанията на осъдения Б. Д. И. по присъдите по НОХ дело № 947/2003 год. на ПОС и НОХ дело № 1947/2003 год. на ПРС, като му е определил общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и му е зачел времето, през което частично е изтърпял наказанието по присъдата по НОХ дело № 947/2003 год. Определението не е обжалвано и е вляло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото осъденият е легитимиран да поиска проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила определение, с което са групирани наказанията му, направено е в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по този ред. Разгледано по същество е неоснователно. Начинът, по който осъденият е упражнил правото си да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила протоколно определение, навежда на извод, че по същество не се оспорва извършеното групиране в частта, с която е определен размера на общото наказание, което следва да изтърпи, а се изразява несъгласие единствено с първоначалните режим и затворническото заведение, в което да бъде изтърпяно. В този смисъл е изложеното в искането /заявление/ и развито в съдебно заседание съображение, че не е съгласен с определения строг режим на “доизтърпяване на остатъка от определената комулация”. Такова нарушение по делото не е допуснато. В производството по определяне на общо наказание по няколко влязли в сила присъди по реда на чл. 23-25 от НК съдът проверява дали са налице материалноправните предпоставки за извършване на групирането. Законодателят е определил необходимите условия, при наличието на които е длъжен да определи общо наказание и неговия размер. По начало за определяне на общо наказание е необходимо да са извършени две или по-вече престъпления, преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях. В конкретния случай мотивирано съдът е приел, че са налице изискванията на закона за определяне на общо наказание, защото двете деяния са извършени в условията на съвкупност. Размерът на определеното за изтърпяване общо наказание от 20 години лишаване от свобода е законосъобразно определен, защото наказание в такъв размер му е наложено с присъдата по НОХ дело № 947/2003 год., включена в групирането. В производството за групиране на наказанията съдът определя първоначалния режим и място, където да бъде настанен осъдения за изтърпяване на общото наказание като се ръководи от разпоредбите на специалния Закон за изтърпяване на наказанията и задържането под стража, а там те са поставени в зависимост от съдебното минало на дееца, размера на наказанието и характера на престъплението, за което е осъждането. Съгласно неговите разпоредби / чл. 59/ в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на наказание лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Останалите осъдени се настаняват в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и им се определя първоначален строг режим. Групирането на наказанията е извършено в съответствие с тези изисквания. В това производство съдът не решава въпроса за изтърпяване на остатъка от наказанията, ако части от тях по включените в съвкупността осъждания, са изтърпяни, в какъвто смисъл е довода на осъдения. Фактът, че е изтърпял една част от общо определеното наказание, което е отчетено при групирането, като това време му е зачетено, не е достатъчен да се приеме, че при комулацията съдът му е определил остатък от наказанието в размер на неизтърпяната част и за него са допустими други режим и затворническо заведение. Този довод е поддържан от осъдения пред решаващия съд и е получил отговор съобразен с разпоредбите на закона. Законодателят е регламентирал специален ред и условия, при които те могат да бъдат променяни в процеса на изтърпяване на наказанието. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение на Пловдивския районен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Б. Д. И. от гр.Пловдив, в момента в затвора гр.София, за възобновяване производството по ЧНД № 5851/2012 год. и отмяна на постановеното по делото протоколно определение от 17.10.2012 год., с което са групирани наказанията наложени му с присъдите по НОХ дело № 947/2003 год. на Пловдивския окръжен съд и НОХ дело № 1947/2003 год. на Пловдивския районен съд и е определено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: