Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София , 23 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря и М. Петрова с участието на прокурора Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 938/19 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Д. Я. чрез адв. А. А. –Т. – негов защитник и по жалба на адв. Г. Ю. – повереник на В. Б. С. срещу решение №279/1.07.2019 г. на Апелативен съд – София по внохд № 595/19 г. В жалбата на адв. А. – Т. е релевирано касационно основание явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Направено е искане за изменение на решението, намаляване размера на наложеното наказание и прилагане на института на условното осъждане. В жалбата на повереника на частната обвинителка С. -адв. Ю. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, каквото е предявено и за увеличаване размера на наказанието на седем години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС адв. Ю. поддържа касационната жалба с наведените в нея доводи. Основното възражение е за неправилно приложение на материалния закон, довело до оправдаването на подс.Я. по по- тежкото обвинение по чл. 343, ал. 3 от НК. Настоява за увеличаване на наказанието, тъй като деянието е извършено при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които не са били съобразени от САС. Частната обвинителка поддържа становището на повереника си. В съдебното заседание пред ВКС адв. А.- Т. изразява съгласие с приетите за установени факти и дадената им от съдилища правна оценка. Поддържа оплакването си несправедливост на наказанието, като счита, че отмяната на чл. 66 от НК не е съобразена с индивидуалната превенция и личността на подс. Я.. Подсъдимият Я. в последната си дума заявява, че съжалява искрено за случилото се и моли за снизхождение. ВКС- Първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Жалбите на подсъдимия и частната обвинителка- депозирани чрез процесуалните им представители са неоснователни. С присъда № 1187 от 12.03.2019 г. по нохд № 280/19 г. Благоевградският Окръжен съд е признал подсъдимия С. Д. Я. за виновен в това, че на 8.03.2016 г. в [населено място] по [улица]при управление на МПС -лек автомобил .... с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В вр.чл. 342, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, и подс. Я. е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3 от НК – за това да е извършил деянието след употреба на наркотични вещества. Осъден е на основание чл. 343Г от НК от право да управлява МПС за срок от четири години. Осъден е да заплати направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на 3 804,40 лв. , пред ОС в размер на 1046,31 лв. и 5 лв. държавна такса. Съдът е постановил връщане на иззетите МПС на собствениците им и унищожаване на останалите веществени доказателства . Срещу присъдата в САС са подадени протест на прокурор от ОП-Благоевград и жалба от частната обвинителка чрез процесуалния и представител- адв. Ю.. С решение № 279 от 1.07.2019 г. САС е изменил присъдата като е увеличил наложеното на подс. Я. наказание от три години на четири години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал.1 т. 3 от ЗИНЗС е определил общ режим на изтърпяването му.Отменил е приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е потвърдил присъдата в останалата и част. По жалбата на частната обвинителка С. по чл. 348,ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК В нея релевираното оплакване по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е аргументирано с доводи за материалната незаконосъобразност на постановения акт, като на практика наведени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствения материал, чието предназначение е обосноваване на правната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3 от НК. В основата на всички съображения защитата е вложила разбирането си за неправилното оправдаване на подс. Я. по квалифицирания състав, които настоящият съдебен състав счете за неоснователни. При осъществяване на аналитичната си дейност контролираната инстанция не е допуснала отклонения в заложения в чл. 13 и чл. 14 от НПК стандарт и е формирала вътрешното си убеждение по фактите след всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства при спазване на процесуалния закон и правилата на формалната логика. Обсъдила е с нужното внимание събраните доказателствени материали, които е оценила съобразно тяхното действително съдържание, без да е допуснала превратна или тенденциозна оценка. Не е налице игнориране на заключението на назначената химическа експертиза, която установява наличие на следи от метаболит в урината на подс. Я.. Последното нито сочи на това, че подсъдимият е управлявал МПС след като е употребил наркотично вещество, нито, че е бил под въздействието му, както настоява частната обвинителка чрез повереника си. Съдебният състав е обсъдил с нужното внимание протоколите от назначените ФХЕ и Химическа експертиза, съпоставил ги е с приложеното писмено доказателствено средство - протокола за претърсване и изземване в квартирата на подсъдимия, при което е намерено наркотично вещество, с показанията на свидетелите- негови колеги и съквартирант, с който се намирал на инкриминираната дата и в чиято кръв е намерено също наркотично вещество и е защитил позицията си за невъзможност наличните доказателства поотделно или в съвкупност да обосноват обвинителната теза с нужния интензитет за постановяване на осъдителна присъда по отношение на елемента от състава на престъплението „след употреба на наркотично вещество“. Основното възражение на частната обвинителка, на което касационната инстанция следва да отдели внимание се отнася до застъпеното от нея разбиране, че установяването на употребата на наркотично вещество преди управлението на МПС е възможно въз основа на заключението на ФХЕ, съгласно която в „пробата от кръв“ са открити следи от неактивен метаболит. Позицията на повереника по този въпрос почива на неправилен прочит на материалната норма и на некоректно позоваване на част от доказателствените материали. Това е така, защото : Върху пробата от кръв е назначено химическо изследване само с оглед концентрацията на алкохол в кръвта, констатирало отсъствието на етилов алкохол. Кръвната проба не е изследвана с оглед наличие на наркотично вещество в нея. Веществото „неактивен метаболит“ е извлечено в резултат от проведено изследване на „проба от урина“ на подсъдимия, взета няколко часа след извършване на деянието в 12,29 ч. По мнението на ВКС разясняването на въпроса относно меродавния резултат е с решаващо значение за изводите - доказана ли е употребата на наркотично вещество, както и какъв вид изследване от проба на кръв, на слюнка или на урина следва да се счете за максимално прецизно, с оглед критерия непосредствено или най- близко до извършване на деянието. В съдебната практика за установяване на „пияното състояние“ по научен метод е възприет количествен критерий от 0,5 промила алкохол в кръвта, като по отношение употребата на наркотични вещества, законодателят не е въвел количествен и качествен критерий. С оглед спазване на принципа на законоустановеност на престъплението и изискването наказателните норми да се тълкуват буквално /стеснително/ следва да се сподели разбирането, че за обективната съставомерност на деянието е без значение по какъв начин и дали употребата на наркотично вещество се е отразила на поведението на водача и дали е повлияла способността му да шофира МПС. Необходимо е обаче с максимална прецизност да се установи времето на употребата на наркотично вещество, до деянието. Законът не поставя изискването установяването на наркотичното вещество да стане по надлежен ред, предвиден в Наредба № 30/2001 г., както това се отнася за установяване на употребата на алкохол при хипотезата на чл. 343б, ал. 1 от НК, нито се иска да се определи процента на активния компонент на самото вещество и неговата концентрация в организма и за това настоящият съдебен състав принципно се съгласява с повереника на частната обвинителка, че установяването на употребата на наркотично вещество е възможно с всички предвидени в НПК средства и способи. В конкретния случай, тя не е доказана и с основание подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3 от НК. Следите от неактивен метаболит, който не представлява активно вещество и не притежава психоактивно действие, присъщо на наркотичното вещество, според разясненията на експертите са само биомаркер за употреба на наркотично вещество в човешкия организъм. Установеното в пробата от урина на подс. Я. вещество индикира, че той е употребил наркотично вещество, без да може да посочи колко време най- близко до извършване на изследването е станало това. Това се дължи на факта, че неметаболизиралото наркотично вещество тетрахидроканабинол присъства за кратко време в кръвта - 2-4 часа след употребата на наркотичното вещество и с времето започва да се излъчва постепенно, като метаболизира до неактивен компонент, който се транспортира чрез кръвта и се излъчва чрез урината. Периодът на излъчването му може да достигне 5 - 7 дни при инцидентна употреба и 10-14 дни при системна употреба на наркотични вещества. За да се определи в по-тесен интервал времето на употреба спрямо момента на изследването, вещите лица са разяснили в съдебното заседание, че е необходимо да бъде извършено изследване на кръвната проба, а не на проба от урина. Проба от кръв от подсъдимия е взета в 9,45 ч приблизително час след деянието, но е изследвана само с оглед наличие на етилов алкохол. Органите на ДП са пропуснали тя да бъде използвана за извършване на изследване с оглед употребата на наркотично вещество, тъй като такава експертиза не е била своевременно назначена. Възможност за извършване на ново изследване не е налице към настоящия момент, тъй като съгласно Наредба № 30/2001 г. /действала към датата на деянието/ взетите кръвните проби се съхраняват три месеца след вземането им. По тази причина, само въз основа на извършеното изследване на проба от урина, при която е доказан неактивен метаболит, не може да се определи времето на прием наркотичното вещество. Употребата не е доказана от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите и писменото доказателствено средство – протокол за претърсване и изземване на намерените в квартирата на подсъдимия наркотични вещества, в която живее заедно с други лица, като в тази насока изложените от контролираната съдебна инстанция съображения /на л. 12/ се споделят напълно. Отделно от това, за да е съставомерно деянието, веществото следва да притежава специфични характеристики, определящи го като наркотично и те са дефинирани в параграф 1, т. 11 от ЗКНВП, а именно: „наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3,ал. 2,т. 1,2,3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм“. Излъченото в урината на подсъдимия вещество не притежава характеристики на наркотично,и то не може да влияе върху реакциите на човека, тъй като не е активно действащо, твърдят вещите лица. На следващо място, обсъждането на възражението относно необходимостта да бъде установено въздействието на наркотичното вещество над способността на подсъдимия да управлява МПС не е необходимо, тъй като към момента на деянието в организма на подсъдимия не е доказано да е открито такова вещество , а само следи, че в неустановен отдалечен период от време той е употребил вещество съдържащо тетрахидронакабинол. По принцип верен е извода, че законодателят не се интересува от това обстоятелство и за това не е необходимо съдът да изследва причинно следствената връзка между допуснатото нарушение на правилата по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат. /в този см. ППлВС № 1/83 г. т. 4. В, Р. № 494 /16 г. по к. д. № 606/15 г. на 1 НО, Р. №483/15 г. по к. д. № 1488/15 г., 1 НО и др. /. Освен това, и на още едно основание следва да се приеме, че обвинението по чл. 343, ал. 3 от НК е недоказано, тъй като от наличието на метаболит в урината на подсъдимия не може да се установи с категоричност произхода му – дали се касае за наркотично вещество или е употребен продукт, който легално се разпространява в магазинната мрежа, въз основа на надлежни сертификати на компетентни органи, напр.– CBD /канабидиол/, който не е психоактивно вещество, но може да се отчита от тестовете като ТХС тетрахидроканабинол, който е психоактивно вещество от марихуана. Поради изложеното до тук, настоящият съдебен състав изцяло сподели решаващите изводи на предходните съдебни състави ценили резултата от проба на урина, за да приемат, че най- рано пет дни преди деянието и най- късно 14 дни преди него, подсъдимият вероятно е употребил наркотично вещество и че към момента на деянието не е доказано да е употребил наркотично вещество, тъй като излъченото чрез урината не е активно вещество. По тези съображения касационната инстанция прецени, че решението на САС в тази му част не страда от заявения от жалбоподателя порок и следва да остане в сила. По жалбите на подс. Я. и частната обвинителка, с които е релевирано касационно основание - явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“- по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В жалбата на подс. Я. е направено искане за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а на частната обвинителка за увеличаване на размера на наказанието от четири години на седем години лишаване от свобода. Според настоящия съдебен състав не е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. При правилно установена фактическа обстановка, въззивната инстанция е изменила присъдата и е увеличила размера на определеното от Окръжния съд наказание от три на четири години лишаване от свобода, като е постановила ефективното му изтърпяване, не само поради наличието на материалните предпоставки за това, с оглед размера му, но и с оглед постигане целите на чл. 36 от НК. Изложените съображения на защитата срещу въззивния съдебен акт в тази част са неоснователни и не налагат корекция, насочена към смекчаване на санкцията, тъй като при индивидуализиране на наказанието САС е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства. Отделно от това, пред касационната инстанция не са изложени нови, които да не са били поставени на вниманието на предходната съдебна инстанция и които да не са били взети предвид от нея при определяне на наказанието. Отчетена е младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че деянието е инцидентна проява в живота му, добрите характеристични данни, които обаче не дават основание да се приеме изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Основанията послужили на въззивната инстанция за увеличаване на размера на наказанието се споделят и от настоящия съдебен състав, който не може да подмине без внимание обстоятелството, че подсъдимият е нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП с фрапиращи стойности, тъй като е управлявал МПС в населено място със скорост от 115 км. ч., при разрешена такава от 50 км. ч., което е аргумент в подкрепа на становището, че за поправянето му е наложително определянето на по- тежка санкция, каквато е наложила контролираната инстанция. Без да поставя под съмнение разбирането, че приложението на чл. 66 от НК не се изключва за нито една категория престъпления в това число и при ПТП със смъртен резултат и че това е въпрос, при който на преден план следва да се постави личността на подсъдимия и специалната цел на закона- неговото поправяне, то в конкретния случай, с оглед необходимостта от увеличаване на размер на наказанието от три на четири години, обсъждането на този въпрос на практика е лишен от смисъл. Не може да се сподели становището на защитата, че САС е придал по- голяма тежест на генералната превенция, пред тази, да се превъзпита подсъдимия, тъй като определеното наказание е изцяло съобразено с преследвания от закон ефект, отчитайки негативния отзвук в обществото, с оглед нарасналия ръст на престъпления от този вид, довели до отнемането на човешки живот от една страна и с оглед възможността чрез него да се постигне превъзпитанието на подсъдимия. Лишени от основание са съображенията на поверника на частната обвинителка, че определеното наказание е снизходително и не е в състояние да изпълни целите на закона, тъй като съдът е пренебрегнал изключителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В светлината на разискваната проблематика и с оглед данните за личността на подсъдимия, който е неосъждан, с добри характеристични данни и с трудови навици, ВКС не съзря необходимост от изтърпяването на още по-строго наказание. Освен изложените от САС съображения, в жалбата на повереника не са изтъкнати нови, необсъдени от предходните съдебни състави, които да налагат извод за относителна тежест на негативната оценка за личността на дееца, която да не непозволява поправянето му с вече определеното наказание и която да налага увеличаването му. Определеното наказание е балансирано и адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което жалбите срещу съдебния акт в тази му част са неоснователни и не налагат намесата на касационната инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- Първо Наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279 1.07.2019 г по внохд № 595/19 г. по описа на САС. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.