Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 468

гр. София, 22.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1356 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество „Бонония”, представлявано от адв. И. Б., срещу решение № 272 от 25.03.2021г. по в.гр.д. № 3269/2020г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, с което, след отмяна на решение № 6 от 27.03.2020г. по гр.д. № 247/2019г. на ОС Видин, е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 15.11.2016 г. между Ю. К. Й. - като купувач, и Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония" - като продавач, за закупуването на 21 510 дружествени дяла от капитала на „Бонония - Турист" ООД, ЕИК[ЕИК] при условие, че Ю. К. Й. заплати на Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония" цената на дяловете в размер на 197 526,33 лева в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е достигнал до извод за автентичност на представения от ищеца договор въз основа на две заключения на графологично-почеркови експертизи, които са явно необосновани и не е следвало да се кредитират като надеждни доказателства, че подписът е положен под договора от тогавашния председател на сдружението. Излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд във връзка с възражението на касатора за нищожност на договора поради липса на съгласие и липса в него на валидна уговорка относно единична и обща продажна цена, като сочи, че изобщо не е обсъждан въпросът може ли единична цена в размер на 9,183 лева да се счете за законосъобразно уговорена. Намира за немотивирани и незаконосъбразни изводите на въззивния съд, че задължението за сключване на окончателен договор можело да бъде изведено и от обсъжданията и взетите решения на тяхна основа в Протокол № 3 от 24.10.2016г. и Протокол № 4 от 18.12.2017г. на УС на сдружението, без да е посочено кои конкретни обсъждания и гласувания са обосновали този извод, както и за съществуването между страните на комплекс от отношения, уреждащи стопанската дейност на сдружението и на ищеца лично и чрез посочено търговско дружество. Твърди, че е незаконосъобразен и изводът на въззивния съд за приложимост на разрешенията на ТР № 3 от 15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС и към сдружение с нестопанска цел. В изложението си по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли /длъжен ли е/ въззивният съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните? Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията му във въззивната жалба за необоснованост на заключенията на графологично-почерковите експертизи и възражението му за нищожност на съдържащата се в договора уговорка за единична цена за дружествен дял в размер на 9.183 лева и по този начин се е произнесъл в противоречие с решение № 116 от 07.10.2020г. по гр.д. № 3896/2019г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 192 от 29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на ВКС, ГК, I г.о.
2. Налице ли е приложимост на правилата относно действителността на сделките, извършени от търговски дружества /в частност ООД/, и по отношение на действителността на сделките, извършени от ЮЛНЦ /в частност сдружения/? Отразява ли се липсата на волеобразуващо решение на компетентния волеобразуващ орган на ЮЛНЦ върху валидността на сключена от това лице сделка по същия начин, както липсата на волеобразуващо решение на компетентния волеобразуващ орган на търговец върху валидността на сключена от този търговец сделка? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 28 от 18.01.2019г. по т.д. № 2292/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът Ю. К. Й. не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че договорът от 15.11.2016 г., чието обявяване за окончателен се иска, е сключен между ищеца Ю. Й., ответника Сдружение Туристическо дружество "Бонония", „Бонония - Турист" ООД и „Универсал Ю“ ЕООД. В чл.1 от договора е посочено, че сдружението дава съгласие да продава дружествените си дялове - 54 450 бр. от капитала на „Бонония - Турист" ООД за сумата от 500 000 лв. или по 9,183 лв. за един дружествен дял и че се задължава да ги предостави на съдружника си Ю. Й., а последният, от своя страна, се задължава да изкупи срещу заплащане притежаваните от сдружението 54 450 дяла от капитала на „Бонония - Турист" ООД за сумата от 500 000 лв. или по 9,183 лева за един дружествен дял (чл. 2). В чл. 4 е договорено Ю. Й. да има право да придобива до 50% от всичките дялове в „Бонония - Турист" ООД на части, плащайки суми по банкова сметка на ТД „Бонония“ В., като останалите 50% от дяловете също може да изкупува на части, но решенията във фирмата се взимат с вишегласие. Уговорено е, че ТД „Бонония“ В. се задължава да прехвърли съответния брой дялове пропорционално на внесените суми след получаване на средствата от банковата си сметка, като за всяка операция се изготвят договори за покупко-продажба.
Въззивният съд е съобразил чл. 129, ал. 2 ТЗ в редакцията преди промяната с ДВ, бр. 105 от 2016 г. и чл. 19, ал. 1 ЗЗД и е приел, че писмената форма за действителност е спазена. Намерил е, че заключението на съдебно-графическата експертиза, изслушана от ОС Видин, е категорично, че подписът за Сдружение ТД „Бонония” е положен от посоченото в договора лице – Т. М., поради което е заключил, че договорът е автентичен. Посочил е, че по делото е представен оригинал на договора, с което е спазено изискването на чл. 183 ГПК. Изложил е съображения, че договорът е действителен, тъй като е изявена воля от председателя на сдружението и от ищеца и няма твърдения и доказателства за нейни пороци, като е добавил, че дори и възраженията на ответното сдружение за липса на съгласие/воля за сключването му да бяха основателни, не биха довели до извод за нищожност на договора, тъй като същият би могъл да породи задължението по чл. 23 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че договорът съдържа уговорки относно съществените условия: посочена е единичната цена на дружествения дял - 9,183 лева (чл. 1 и чл. 2), посочено е общото участие, до което ищецът може да придобива дялове – 50 % след плащане на сумите по банкова сметка на сдружението и останалите 50 % след решение на фирмата с вишегласие. Намерил е за неоснователен довода на ответното сдружение за липса на съществени елементи от сделката - конкретен брой дружествени дялове срещу заплащане на конкретна, точно определена продажна (единична и обща) цена. Изтъкнал е, че е посочена общата цена цифром и словом – 500 000 (петстотин хиляди) лева (чл. 1 чл. 2), посочена е единичната цена 9,183 лева, като грешката при изписване на числото словом девет цяло сто осемдесет и три хиляди, а не хилядни, е намерил за несъществена предвид смисъла, който произтича от целия договор. Счел е за неправилно тълкуването, според което общата цена от 500 000 лева не отговаря на ясно формирана и точно изразена воля на страните относно продажната цена, като е изложил съображения, че частното на 500 000 лева (делимо) и 54 450 дяла (делител) е 9,182736455463728 лв. – сума, която според съда страните са закръглили на 9,183 според математическите правила. Въззивният съд е съобразил и решение № 21 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2018 г., IV г. о., ГК, според което предварителният договор за продажба трябва да съдържа уговорки за вещта и цената, като е допустимо с договора да е обещано прехвърляне на повече от една вещ при общо посочена цена; когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко вещи при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се претендира обявяване на договора за окончателен не за всички, а само за част от вещите, цената на всеки отделен обект е установима и искът не може да бъде отхвърлен поради неопределяемост на цената на отделните обекти, а тази цена следва да се определи според съотношението между пазарната стойност на всички обекти, чиято продажба е обещана, в състоянието им към момента на сключване на договора, като полученият коефициент бъде отнесен към общо уговорената цена.
Въззивният съд е направил тълкуване на текстовете на чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от договора съвместно един с друг и е достигнал до извод, че страните са придали именно значението на предварителен договор на договора от 15.11.2016 г., тъй като тези текстове могат да се тълкуват като поемане на задължение за сключване на окончателен договор. Намерил е, че такова задължение може да бъде изведено и от обсъжданията и взетите решения на тяхна основа в Протокол №3/24.10.2016 г. и Протокол №4/18.12.2017 г. от заседание на УС на Туристическо дружество "Бонония". Приел е, че анализът на представените с исковата молба договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите, договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот вместо плащане, обективиран в нотариален акт на същата дата, и двете сделки със страни Ю. Й. и туристическото дружество, и договор от 15.11.2016 г., както и Протокол №3/25.10.2016 г. и Протокол №4/18.12.2017 г. от заседание на УС на Туристическо дружество "Бонония", дават основание да се приеме, че между страните по делото съществуват комплекс от правоотношения, уреждащи стопанската дейност както на сдружението, така и на ищеца лично и чрез представляваното от него „Универсал Ю“ ЕООД. Добавил е, че този извод се подкрепя и от приетото заключение на СТЕ, според което пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на сделката от 02.12.2016 г., към същата дата е 128 600 лева, а в нотариалния акт страните са се съгласили имотът да се прехвърли вместо плащане на задължение на „Универсал Ю“ ЕООД към Туристическо дружество "Бонония", което страните са заявили, че е 50 000 лева, като според въззивния съд това разминаване може да бъде обяснено именно с комплекса от правоотношения, предмет и на договора от 15.11.2016 г.
Въззивният съд е посочил, че съгласно Устава на сдружението Управителният съвет взема решения относно придобиването, управлението, стопанисването и разпореждането с имуществото на дружеството с мнозинство 2/3 от всички членове на управителния съвет. Приел е, че с решението, обективирано в Протокол 3 от 25.10.2016 г. от заседание на УС на Туристическо дружество "Бонония", Управителният съвет е да съгласие Ю. Й. да придобива дялове от фирмата по тяхната равностойност в деня на прехвърлянето (т. 1) и решението е подписано от всички членове на УС. На второ място е приел, че следва да се съобразят на разрешенията, дадени с ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК и Решение № 229 от 27.11.2018 г. по т. д. № 789/2017 г., I т. о., които са възприети във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица (мотиви към т. 1 на ТР). Посочил е, че в конкретния случай ищецът е трето лице по отношение на ответното сдружение, а наред с това, въпреки че ответникът не е търговец, той извършва търговска дейност като допълнителна дейност съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, за което свидетелства и фактът, че притежава дялове в търговско дружество. С оглед на това е приел, че поради наличието на принципното съгласие на УС на туристическото дружество ищецът да придобива дялове от търговското дружество по тяхната равностойност и поради приложението на ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК, договорът от 15.11.2016 г. обвързва сдружението.
По тези съображения въззивният съд е приел, че искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен съобразно искането на ищеца за 21 510 дяла при единична цена на дял 9.183 лева или общо 197 526,33 (сто деветдесет и седем хиляди петстотин двадесет и шест 0,33) лева, които ищецът следва да бъде осъден да заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил довода му за необоснованост на заключенията на графологично-почерковите експертизи и възражението му за нищожност на съдържащата се в договора уговорка за единична цена за дружествен дял в размер на 9.183 лева. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд, макар и лаконично, е приел, че заключението на експертизата следва да бъде кредитирано, тъй като съдържа категоричен извод, и следователно не е споделил довода за необоснованост на това заключение. Въззивният съд е обсъдил и възражението на касатора за липса на валидно уговорени единична и обща цена и е изложил съображения, че такива са налице. Следователно, макар да не формулирал изричен извод за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата на уговорените единична и обща цена, като е приел, че такива са ясно уговорени и е намерил за неоснователен довода на ответното сдружение за липса на съществени елементи от сделката, по същество е приел посочената клауза за валидна. От друга страна, произнасянето на въззивния съд във връзка с възражението за липса на уговорка относно съществен елемент на договора, какъвто е цената, е обосновано и с практиката на ВКС, че когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко вещи при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се претендира обявяване на договора за окончателен не за всички, а само за част от вещите, цената на всеки отделен обект е установима и искът не може да бъде отхвърлен поради неопределяемост на цената на отделните обекти. Поради това настоящият състав намира, че въззивният съд не се е отклонил от формираната практика по приложението на чл.236, ал.2 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос е неоснователно.
Вторият материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд, но по отношение на него не е налице противоречие с посоченото от касатора определение № 28 от 18.01.2019г. по т.д. № 2292/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. С това определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по въпроса дали е допустимо член на юридическо лице с нестопанска цел да встъпи като съищец в производство, образувано по иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ от друг член срещу решения на ОС на ЮЛНЦ. В определението не е обсъждан поставеният по настоящото дело въпрос, а развитите съображения относно съответното прилагане на разпоредби от ТЗ, уреждащи търговските дружества, са в конктекста на поставения за разглеждане по това дело процесуалноправен въпрос и поради това са неотносими към предмета на настоящото дело.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 25.03.2021г. по в.гр.д. № 3269/2020г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: