1
Решение по т. д. № 977/2011 г., ВКС, Търговска колегия, І отделение Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София, 13.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова
и с участието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Райковска
т. д. № 977/2011 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от А. Х. В. от [населено място] чрез адвокат И. А. молба от 29.06.2011 година за отмяна на решение № 13 от 06.04.2011 г. по т. д. № 333/10 г. на ВКС, ТК, І отделение, с което по реда на чл. 290 и сл. ГПК е отменено решение № 1586/21.12.2009 г. по гр. д. № 793/2009 г. на Софийски апелативен съд и е отхвърлен предявеният от А. Х. В. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм.,/ вр. с чл. 254 ГПК /отм./ за признаване за установено между страните, че сумата 24 600 лв. не се дължи по запис на заповед от 07.06.2006 г.
Молителят, чрез процесуалния си пълномощник поддържа, че пред касационния съд са били депозирани писмени доказателства от представляващия [фирма], [населено място] - П. Б., които не са били на разположение на молителя и той не е могъл да ги представи пред инстанциите по съществото на спора и да установи обстоятелството, че е подписал записа на заповед в качеството му на пълномощник на търговското дружество. Молбата се поддържа в съдебно заседание от адв. А..
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт С. в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение е приел, че към момента на подписване на процесния запис на заповед - 07.06.2006 г. А. В. не е имал качеството на управител на търговско дружество [фирма], [населено място], и не е доказал упълномощаване към същия момент, нито е твърдял, че е действал като пълномощник. Съдът се е аргументирал, че при издаване на менителничен ефект без представителна власт не е налице висяща недействителност, записът на заповед е действителен, т. е. поражда обективираните в него права и задължения, като подписалият го като пълномощник, без да има това качество, се счита лично задължен /чл. 537 ТЗ, във вр. с чл. 462 ТЗ/.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС е приел, че искът с правно основание чл. 254 ГПК /отм./, предявен от А. Х. В. срещу [фирма] за недължимост на сумата 24600 лв. по записа на заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основанието за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната. Под нови обстоятелства законодателят разбира факти от действителността, които съставляват спрямо спорното правоотношение доказателствени или юридически факти. Тези факти трябва да са нови, да не са включени в доказателствения материал. А когато основанието за отмяна са нови обстоятелства, винаги се кумулира с нови писмени доказателства, които страната не е могла да представи по делото. Новите обстоятелства трябва да са съществували към деня на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, затова са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото.
Основание за отмяна по посочената разпоредба могат да бъдат, освен потвърдените с документ новооткрити обстоятелства, още и нови писмени доказателства относно факти, които са били твърдяни при висящността на делото, но поради липса на тези документи, не са могли да бъдат доказани.
В случая, молителят се позовава на представени от трето лице пред касационния съд писмени доказателства, от които ставало видно, че едноличният собственик на капитала на търговското дружество и негов представляващ го бил упълномощил да довърши започнати сделки и да извършва обичайните действия, но тъй като тези документи за първи път били представени в оригинал, т. е. били в издателя им - П. Б. /намиращ се в затвора/, то ищецът не знаел за тях, и поради това и не е могъл да ги представи пред инстанциите по съществото на спора.
Действително в кориците на т. д. № 333/2010 г.на Върховен касационен съд се съдържа на л. 31 молба вх. номер № 1313/15.02.2011 г.от П. А. Б., в качеството му на собственик на капитала и представляващ [фирма], придружена с документи означени като: “едноличен акт на собственика на капитала“ и ”пълномощно”/ л. 32 и л. 33/ и по отношение на тях касационният съд е приел, че не следва да бъдат приемани, като депозирани от трето лице и поради недопустимост за събиране на доказателства пред тази инстанция.
Поддържаното ново обстоятелство - узнаването за упълномощаване от страна на търговското дружество за подписване на записа на заповед от А. В. в качеството му на пълномощник, въз основа на за първи път представено в оригинал пълномощно, което се държало от издателя, който се намирал в затвора, не съставлява само по себе си ново обстоятелство, подкрепено от ново писмено доказателство. Молителят в качеството си на ищец е поддържал, че сумата по менителничния ефект не се дължи от него, тъй като записът на заповед е неистински, понеже подписът му бил “явно подправен”. Съдът е приел, че това твърдение е опровергано от приетата по делото почеркова експертиза, установяваща неговото авторство на подписа, като по този начин се е аргументирал, че отрицателният установителен иск се явява недоказан.
Ищецът не е въвел твърдения за това, че подписвайки записа на заповед е действал като пълномощник на търговеца, нито е посочил, че такива доказателства съществуват, но не се намират у него, а в трето за спора лице. Едва след допускане на касационно обжалване с определение № 745/09.11.2010 г. по въпроса за това кой е задължен при подписване на запис на заповед от лице без представителна власт – дружеството или лицето, действало от негово име, са били представени от трето лице документи, в това число пълномощно, изхождащо от представляващия търговското дружество П. Б. в полза на молителя. Този документ, макар и съдържащ наименование “пълномощно” не отговаря на изискванията на чл. 26 ТЗ, тъй като липсва нотариална заверка на подписа, нито съдържа изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения. Отделно от това, ако молителят е подписал записа на заповед в качеството си на пълномощник на дружеството, както се посочва в молбата за отмяна, то той е следвало да отбележи в записа на заповед, че действа като пълномощник - чл. 26, ал. 4 ТЗ, а не като управител на търговеца/ видно от положения печат до подписа/.
Нелогично и правно неиздържано е, да се подписва менителничен ефект като пълномощник на търговеца, без представителят да знае към момента на подписването това обстоятелство, и едва пред касационната инстанция да се “научава“ за издадено пълномощно, което се намирало у представляващия, който бил в затвора. Ако е било налице упълномощаване, то пълномощникът е следвало да знае за това, той е следвало да може да се легитимира като такъв, задължавайки търговеца, и срещу подписа си да посочи качеството, в което действа.
За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо отразеното в представения документ обстоятелство да е съществувало при гледането и решаването на делото, като пределният момент са устните състезания пред въззивната инстанция, т. е. преди постановяване на решението, но то да не е могло да бъде известно на молителя по причини, стоящи извън неговото поведение, като страна в процеса. Но дори и да би могло да се приеме, че “пълномощното” има характер на ново писмено доказателство, то същото не отговаря на изискванията на закона, нито съдържа достоверна информация за момента на изготвянето му.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата А. Х. В. от [населено място] чрез адвокат И. А. за отмяна на решение № 13 от 06.04.2011 г. по т. д. № 333/10 г. на ВКС, ТК, І отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |