Р Е Ш Е Н И Е № 290 София , 04.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 965/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби от защитниците на подсъдимите Б. Р. Б. и К. Г. К., подадени от защитниците им адвокат П. и адвокат Ю., против решение № 219 от 31.05.2016 г. по внохд № 872/2015 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на адвокат П. се сочи, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и потвърдената присъда почива на предположения. Обосновава се теза, че съдът се е позовал на доказателства, които са събрани в нарушение на НПК. Жалбоподателят споделя усещането си, че доказателствата са интерпретирани едностранчиво и избирателно. Акцентира върху неправилност на извода, че подсъдимият е укрил инкриминирания наркотик, тъй като мястото на намирането му е достъпно за много хора. Адвокат П. оспорва като незаконосъобразен и извода на съда, че откритият наркотик е държан с цел разпространение. Явната несправедливост на наложеното наказание жалбоподателят свързва както с липса на съставомерно по повдигнатото обвинение поведение на подсъдимия, така и с несъответствие между определената санкция от една страна и обстоятелствата по делото и имотното състояние на наказания, от друга. В заключение с жалбата се отправя искане за отмяна на обжалвания акт и оправдаване на Б. Б. или, алтернативно – за намаляване на наказанието му. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат така изложеното становище. В жалбата на адвокат Ю. също се релевират касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК. Генерално се заявява, че прокурорът не е доказал по безспорен и категоричен начин вината на К. за държане на наркотично вещество, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Изброяват се съществени нарушения при извършване на огледи, претърсвания и изземвания в постройките, в които са намерени инкриминираните вещи. Оспорва се и оперативната информация, ползвана от съдебните състави. Касаторът се позовава и на явна несправедливост на наложеното наказание, което намира за несъответно на целите на закона поради завишения размер на санкцията лишаване от свобода и ефективното й изтърпяване. In fine и в пледоарията пред третата инстанция настоява за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – за намаляване тежестта на приложения обем наказателна принуда. Подсъдимият К. изцяло се присъединява към позицията на защитника си. Прокурорът изразява мнение за неоснователност и на двете жалби. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Благоевград с присъда № 1508 от 06.04.2015 г. по нохд № 378/2013 г. признал · подсъдимия К. Г. К. за виновен в това, че на 24.10.2010 г., в дома си, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество / марихуана / на обща стойност 85 710 лева с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр.1 , пр. 4 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 57 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 5 000 лева. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 24.10.2010 г. в дома си държал огнестрелно оръжие – полуавтоматична пушка и преработен в боен сигнално-газов пистолет, както и боеприпаси в голямо количество, поради което и на основание чл. 339, ал.2 вр. с ал.1 и чл. 54 от НК бил наказан с лишаване от свобода за срок от три години. По силата на чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия К. наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, търпимо в затворническо общежитие от открит тип при общ режим, и глоба в размер на 5 000 лева. · подсъдимия Б. Р. Б. за виновен в това, че на 24.07.2010 г., в прилежаща постройка към дома си, държал високорисково наркотично вещество /марихуана / на обща стойност 4 380 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 57, ал.2 от НК му наложил наказание една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Първостепенният съдебен състав признал за невинни подсъдимите П. Ш., И. З., Р. Ш. и К. К. за отглеждане на 92 броя растения от вида на конопа и ги оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 354в, ал. 1,вр.с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК. Софийският апелативен съд с решение № 219 от 31.05.2016 г. по внохд № 872/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Жалбите срещу така постановения въззивен акт са основателни, макар част от изложените в тях доводи да са несподелими. Аргументите на касаторите съвпадат до голяма степен, което позволява съвместното им разглеждане от касационната инстанция. Тук е мястото да се отбележи, че адвокатите на подсъдимите акцентират върху фактическата необоснованост на решението с основно оплакване, че доказателствата по делото не подкрепят заключение за авторството на инкриминираните деяния. Тъй като необосноваността не е касационно основание тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани в процедурата по глава двадесет и трета от НПК. В жалбите обаче се навеждат и съображения за нарушени процесуални правила при събиране, проверка и анализ на доказателствените средства , които са допустими и частично основателни. Въззивната инстанция е боравила с ограничен кръг доказателствени източници, сред които е отличила с особено внимание веществените доказателствени средства /ВДС/, получени чрез специални разузнавателни средства /СРС/ - звукозапис от 25.07.2010 г. на оперативна беседа, проведена от полицейски служители със задържания К. К.. На стр.78 /гърба/ от досието на въззивното дело може да се прочете, че свидетелските показания на полицейските служители Ю., Б., К. и В., с които се възпроизвежда самопризнание на подсъдимия К., направено по време на тази „извънпроцесуална беседа” са недопустими. Съдът се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека – делото Titarenko v. Ukraine , no 31720/02, и изглежда да се е съобразил с неговата т.87, според която всеки разговор между задържано лице, заподозряно в извършване на престъпление, и полицейски служители трябва да се разглежда като официален контакт, предпоставящ защита на правата на разпитвания. Заслужава да се отбележи, че в конкретния случай отсъствието на адвокат и на разяснения относно последиците от самопризнание напълно са опорочили доказателственото значение на беседата. Поради това правилно предходните инстанции са отказали да включат съдържанието й в доказателствената съвкупност чрез разпит на беседвалите със задържаното лице полицай. Обратното представлява заобикаляне на закона, тъй като биха се инкорпорирали данни, получени чрез извънпроцесуални способи. На фона на тази позиция изненадващо въззивният съд /както прочее и предходната съдебна инстанция / намерил за допустимо същите данни да се приобщят чрез друг доказателствен способ - СРС и с различно доказателствено средство – ВДС. За настоящия съдебен състав е непостижима логиката на това процесуално решение. Вън от съмнение е, че независимо от приложения способ за събиране на доказателства - разпит на свидетели или СРС, правнозначимата информация произхожда от обясненията на задържания К. . Нейното отразяване във ВДС чрез звукозапис не я легитимира като процесуалнодопустим източник на доказателства поради същите причини, с които са изключени свидетелските показания на полицейските служители. Въззивният съд е повторил допуснатото от първата инстанция нарушение на чл.13, ал.2 от НПК, като е ценил протоколите, обективиращи ВДС от беседата на 25.07.2010 г. Това тежко нарушаване на процесуалния стандарт, охраняващ справедливостта на наказателния процес, би било санирано от оправдаването на К. по част от обвинението, в подкрепа на която са коментирани обсъжданите ВДС, ако те не бяха залегнали и в доказателствената база на осъждането на подсъдимия за незаконно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси. На стр.79 от въззивното решение, коментирайки авторството на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, съдът изрично се е позовал на информацията, получена чрез оперативната беседа от 25.07.2010 г. Веднага след това допуснал още едно процесуално нарушение, като отбелязал, че „същите обстоятелства подсъдимият / К. / преповтаря и в обясненията си, дадени в съдебното производство”. Това твърдение е озадачаващо, тъй като К. не е разпитван от въззивния съд, а и пред първата инстанция /вж. протоколите от съдебните заседания на окръжния съд на 16.02.2013 г. и на 06.04.2015 г. / е отказал да дава обяснения. В последната си дума пред първата инстанция К. категорично отрекъл да е извършил престъпленията по обвинението. Ето защо за касационната инстанция остава неясно с кои обяснения на подсъдимия въззивният съд е свързал фактически изводи за съставомерното му поведение . Съществено отклонение от процесуалните правила на чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК настоящият състав съзира и в мотивите на проверяваното решение относно подсъдимия Б.. На стр.80 са изброени схематично доказателства, съдържащи се в писмена декларация на подсъдимия относно обитаването на имота , в който са намерени наркотиците, както и в показанията на свидетелите К., Е. Д., С. Д., В. и К.. Съдържащите се в тях данни са противопоставени на обясненията на подсъдимия Б. и в съчетание с информацията от протокол за претърсване и изземване са оценени като доказващи по несъмнен начин авторството на деянието. Съдът е боравил с косвени доказателствата, което изисква много по-прецизен и детайлен анализ на доказателствените средства и доказателствата от този, който въззивната инстанция е изложила. Косвените доказателства, както е добре известно от последователната съдебна практика и правната доктрина, могат да послужат за база осъдителна присъда - самостоятелно или в съчетание с преки доказателства. Във всички случаи съдът дължи задълбочена оценка на тяхната достоверност и на установените факти, за да установи дали между тях съществува неразривна връзка, водеща до единствен възможен и необорим извод относно основния факт на доказване. Въззивният съд е пренебрегнал това задължение. Той се е ограничил с отделни цитати, които не е поставил в логическа конструкция със степен на убедителност по стандарта на чл. 303, ал.2 от НПК. Без коментар са останали процесуалната допустимост на писмената декларация от подсъдимия относно факти, които не е потвърдил в обясненията си пред съда, както и въпросът за съдържателната стойност на показанията на полицейските служители В. и К.. Според въззивния съд в тях се съдържа ценима за установяване на обективната истина оперативната информация, че „повече от година преди осъществената на 24.07.2010 г. операция” Б. държал в дома си канабис. Така използваните от въззивния съд косвени доказателства, получени от разпита на свидетелите В. и К., не само имат производен характер, но и се базират на напълно неустановими в рамките на наказателното производство източници, което поставя още по-високи изисквания към съдебната проверка на тяхната достоверност и значение в процеса на доказване. Останалите оплаквания на касаторите за съществени процесуални нарушения са неоснователни. Твърдението на защитника на подсъдимия Б. за избирателно и превратно обсъждане на доказателствата, мотивирано единствено с усещане за толериране на обвинението , не подлежи на рационален анализ, тъй като борави с емоционални категории без процесуална стойност в контекста на касационния контрол. Не могат да бъдат споделени и изводите за опорочаване на проведения оглед, претърсване и изземване . При извършване на тези процесуалноследствени действия са присъствали поемни лица, които съдът е разпитал като свидетели. Защитата силно надценява ролята на поемните лица и прави опит да третира показанията им като доказателствено средство за събраните доказателства, като ги противопоставя на съдържанието на изготвените протоколи. Поемните лица присъстват при извършване на определените в закона следствени действия, за да осигурят и удостоверят тяхната законосъобразност, но не заместват и не поемат функцията на разследващия орган и на техническите сътрудници. В настоящия случай чрез разпита на свидетелките – поемни лица К. и Д. е установено, че на посочените в протокола място, дата и час е проведено претърсване в описаните сгради и помещения и са иззети описаните количества наркотично вещество. От поемните лица не се изисква и не се очаква да участват непосредствено в действията на разследващите и да съхранят спомен за детайлите, но това не изключва процесуалната стойност на съставените протоколи като доказателствено средство. Обобщено, касационната проверка намира, че вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на правилата по чл. 13 и чл. 14 от НПК, което формира касационното основание на чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Поради тази причина и базираната върху него констатация за съставомерност на инкриминираните деяния по повдигнатите обвинения е относима към нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от второстепенния съд предвид широките му правомощия като инстанция по фактите, за да се отстранят посочените нарушения. При този изход на делото третата инстанция не би могла да коментира и да удовлетвори претенциите за оправдаване на подсъдимите или смекчаване на наказанията им, тъй като естеството на касационната проверка не допуска нови изводи по фактите. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 219 от 31.05.2016 г. по внохд № 872/2015 г. на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.