Р Е Ш Е Н И Е № 316 С. 07.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1646/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 544 от 02.05.2011г., постановено по настоящото дело № 1646/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ В отд., от 27.05.2010г. по в.гр.д. № 316/2009., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 49 с-в, от 21.07.2008г. по гр.д. № 31552/2007г., с което са отхвърлени предявените от З. С. против [фирма] [населено място] искове по чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 2 ЗЗД за заплащане на направени от ищцата разноски с цел запазване на наетия имот, на обща стойност 3 140,25 лв. Ответникът по касация [фирма] [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт А. К. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос може ли държателят да претендира стойността на извършени в нает имот /ремонти/ подобрения с цел привеждането му в състояние, годно за ползване по предназначение, съобразно правилата на неоснователното обогатяване. С решение № 120/01.07.2009г. по т.д. № 21/2009г. ІІ т.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е даден положителен отговор на въпроса може ли при прекратяване на наемното правоотношение да се претендира стойността на разходи за подобрения съобразно правилата на неоснователното обогатяване, за извършени разходи за привеждане на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение, когато страните не са уговорили заплащане от страна на наемателя на тези разходи. Прието е, че извършването на ремонти за привеждане на жилището в състояние, годно за обитаване по предназначение, не може да се квалифицира като „текущи ремонти”, нито като повреди, появили се по време ползването на имота, за които приложима е ал. 2 на чл. 231 ЗЗД. По поставения въпрос въззивният съд е приел, че извършеният от ищцата ремонт на наетото жилище не е свързан със запазване съществуването на имота, поради опасност от погиване или значително влошаване на състоянието му. Приел е, че претенцията на жалбоподателката е свързана с ремонт, наложил се поради наводнение през 2004г., но от събраните по делото доказателства се установява извършването не на необходими разноски, а на подобрения. Съгласно т. 2, б. „е” от подписания между страните договор за наем, наемателят се е задължил да не прави изменения и подобрения в наетия имот без писмено съгласие на наемодателя. Ако такива се направят, наемодателят не дължи обезщетение. Съдът е приел, че жалбоподателката е извършила именно такъв вид строително-монтажни работи, тъй като с тях не е целяла да запази от погиване жилището, а е предприела ремонт поради обещание да го закупи. По делото няма доказателства и не се твърди, че наемодателят е дал писмено съгласие за извършването им, поради което не се дължи претендираното обезщетение. Касационната жалба е частично основателна поради следните съображения: От фактическа страна е установено, че наетото жилище е предадено на жалбоподателката в изключително лошо състояние /св. К., св. М./ - имало е счупени стъкла на прозорците, вратите били без брави, не е имало фасонки, ел. ключове и батерии, а ел. инсталацията не е била пригодена за ползване на електроуреди за отопление, въпреки, че над 8-ми етаж не е имало централно /парно/ отопление. Това е наложило извършването на ремонт за привеждането на жилището в състояние, годно за обитаване по предназначение – подмяна на счупени стъкла, на ел. инсталацията и на част от водопроводната инсталация, подмяна на тапети. Видно от заповед № 53/11.12.1995г. наемодателят Национален спортен комплекс „Д.” е наредил домакинката на хотел „Д.” да направи опис на предоставения под наем на З. Ч. апартамент, но такъв опис не е направен. При това положение и в съответствие с приетото становище в посоченото по-горе решение на ВКС следва да се приеме, че тези разходи могат да се претендират от наемателя съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Макар и наемателят да е знаел за тях, описаните повреди са опасни за здравето, поради което е налице хипотезата на чл. 230, ал. 3 ЗЗД. Освен това установено е, че поради голямо наводнение през 2004г. /св. А./ се е наложила смяна на дограма, раздута от наводнението, смяна на подовата настилка с подмяна на паркет и поставяне на теракот, смяна на тапети, за което ищцата е уведомила наемодателя и е поискала извършване на опис и оценка на щетите видно от писмо вх. № 1/08.02.2006г., но отново поради бездействие на наемодателя извършеният ремонт е бил за сметка на наемателя. Чл. 231, ал. 2 ЗЗД дава право на наемателя да извърши сам за сметка на наемодателя поправки, които са необходими за поддържане годността на вещта и които наемодателят не е извършил, въпреки, че е бил поканен. Тези вреди също са в тежест на наемодателя. Изложеното налага извода, че наемодателят Национален спортен комплекс „Д.” не е изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД да предаде вещта в състояние, което да отговаря на ползването, за което е наета, а по време действието на наемния договор не е отстранил повреди, възникнали от стихийно бедствие, които са за негова сметка съгласно чл. 231, ал. 2 ЗЗД. В наемния договор не е уговорено нещо друго, поради което наемодателят дължи стойността на разходите за поправка на тези повреди, които не са подобрения по смисъла на т. 2, б. „е” от договора за наем, а разходи за поправка на повреди и привеждане на жилището в състояние, годно за обитаване според съвременните стандарти за опазване здравето на обитателите на жилищни сгради. Като е приел противното въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество от ВКС. По изложените по-горе съображения ВКС намира, че на основание чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 2 ЗЗД искът следва да бъде уважен за общата сума от 3083,40 лв. съобразно заключението на вещото лице, за извършената подмяна на прозорци, врати, тапети, подова настилка и подмяна на водомери. За разликата до пълния предявен размер 3140,25 лв. искът следва да се отхвърли. На ищцата следва да се присъдят и разноските по делото съобразно уважената част на иска, в размер на 658,66 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 20.12.2007г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ В отд., от 27.05.2010г. по в.гр.д. № 316/2009., и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд, 49 с-в, от 21.07.2008г. по гр.д. № 31552/2007г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от З. С. против [фирма] [населено място] искове по чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 2 ЗЗД за заплащане на направени от ищцата разноски с цел запазване на наетия имот за сумата 3083,40 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на З. С. Ч., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата 3083,40 лв. обезщетение за направени разноски за запазване на наетия имот в [населено място], [улица], хотел „Д.” 2, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2007г., както и 658,66лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния размер. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: