Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 26 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 15 февруари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2320 / 2012 година Производството е по Глава 33-та от НПК. В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение от 19. 10. 2012 год., постановено по НОХД № 3403 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон, довело до нарушение на процесуалните правила, поради и което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от стадия на досъдебното производство. Осъденият А. А. Г. изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 19. 10. 2012 год., постановено по НОХД № 3403 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас, било одобрено споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК, между прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас и осъденият А. А. Г., вследствие на което, последния бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 5 от НК /? л. 31-ви/, му било наложено наказание „пробация” при следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно, за срок от една година. Релевираното в искането оплакване, за допуснато нарушение на материалния закон, а оттам и на процесуалните правила е основателно, поради и което следва да бъде уважено. Това е така поради следните съображения: Действително от материалите по делото може да бъде направен извод, че както към момента на инкриминираното деяние, така и към момента на постановяване на атакуваното по реда на възобновяването определение, осъденият Г. е имал длъжност „старши специалист – горски стражар „ПСГ””, като за да изпълнява задълженията си е следвало да носи оръжие и е притежавал разрешение за това. При това положение, е следвало да бъдат събрани необходимите доказателства, дали осъдения попада в кръга лица визирани в разпоредбата на чл. 142, ал. 2, т. 6, пр.1 от НК, тъй като това обстоятелство рефлектира върху правната квалификация на престъплението в чието извършване Г. е бил признат за виновен. Възможната правна квалификация на деянието по чл. 144, ал. 3, пр. 2 от НК обуславя и промяна в подсъдността, защото съгласно разпоредбата на чл. 411а, ал. 2 от НПК, компетентен да се произнесе по повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 2 от НК е специализираният наказателен съд. Горното, не е било констатирано от съда, одобрил с атакуваното определение постигнатото между страните по делото споразумение, въпреки, че същия се е бил запознал както с твърдяните факти изложени в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, така и с материалите по досъдебното производство, разкриващи междувпрочем противоречия в доказателствената съвкупност, изискваща внимателен и обстоен анализ/ вж. по-подробно в р. № 4 от 16. 05. 2002 год. по н.д. № 615 / 2001 год. на І-во н.о. на ВКС/. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното определение за постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, обстоятелство, което налага отмяна на постановения акт по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд, от стадия на „съдебното заседание”. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение от 19. 10. 2012 год., постановено по НОХД № 3403 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, от стадия на „съдебното заседание”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.