1 Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 10 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Севдалин Мавров при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 595 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимите А. М., М. А. и С. М.. Атакува се решение № 26 от 06.02.12 год., постановено по ВНОХД № 399/11 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 62 от 11.11.11 год. по НОХД № 231/11 год. на Плевенския окръжен съд. Като касационни основания се визират нарушение на закона и процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията. Иска се алтернативно: да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; да се отменят решението и присъдата и да се оправдаят подсъдимите; да се измени въззивния акт, като се намалят наложените наказания. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитата на тримата подсъдими, които не се явяват, редовно призовани. Акцентира се на непълнотата на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила съдебното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимите А. М., С. М. и М. А. са признати за виновни в това, че на 30.07.10 год. в [населено място], област Плевен, в пункт за изкупуване на черни и зветни метали, собственост на фирма МХ [фирма] – [населено място], в съучастие като извършители, чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, при условията на повторност за М. и опасен рецидив за М. и А., отнели от владението на фирмата и И. И., като физическо лице, 37 кг. меден скрап /медна жица/ и мобилен телефон марка „Нокия” на обща стойност 332.50 лв. На осн. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК М. е осъден на ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, като е приведено на осн. чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение определеното му общо наказание лишаване от свобода от ШЕСТ месеца по групирани присъди по седем дела. На осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК М. е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. А. е осъден ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода по същата квалификация, но във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Тримата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по първоначалните им обвинения за грабеж на инкриминираните вещи. Съдът се е произнесъл по първоначалния режим за изтърпяване на наказанията, типа затворническо общежитие и направените по делото разноски. С атакувания съдебен акт присъдата е потвърдена. Жалбата е формална. В нея единствено е посочено, че е нарушен законът, тъй като същият е приложен неправилно, правната квалификация на деянието и изводите на въззивната инстанция за виновността на подсъдимите не кореспондират със събраните по делото доказателства. Обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Не е направен анализ на противоречията в доказателствения материал, довело до липса на мотиви. Въззивният съд не е обсъдил всички съществени доводи, имащи пряко отношение към законосъобразността и справедливостта на наложените наказания. Самата жалба не съдържа конкретни доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Не са визирани правни доводи, оборващи квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК за М., съответно по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл 29, ал. 1 НК за М. и А.. Не са посочени нарушения на процесуалните правила, свързани с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК или общите положения за доказване по чл. 107 НПК, довели до ограничаване на правата на подсъдимите. Не е отразено кои съществени доводи на защитата не са обсъдени от апелативния съд, нито в какво се изразяват противоречията в доказателствения материал, по които не е взето отношение. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е в невъзможност да реализира задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. По този начин формално се осъществява и упълномощената защита на подсъдимите, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия. Твърденията в жабата не могат да бъдат споделени. Апелативният съд, като инстанция по фактите, изцяло е изпълнила задълженията си по чл. 13 и 14 НПК. В пределите на своята компетентност е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Ръководейки се от закона, е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При това са спазени общите положения за събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени с необходимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност, което е отразено в решението на Великотърновския апелативен съд. Последният е обсъдил всички противоречия в доказателствения материал и защитните доводи, съдържащи се във въззивната жалба. В този смисъл стриктно е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. Във връзка с приетите за установени фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК за М. и по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл 29, ал. 1 НК за М. и А.. Наложените на тримата подсъдими наказания са определени в рамките на предвиденото в закона и отговарят на целите по чл. 36 НК. От защитата не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид или са останали недооценени. Ето защо, присъдата в санкционната й част, потвърдена от апелативната инстанция, не е явно несправедлива. Съгласно изложените съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивото решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 06.02.12 год., постановено по ВНОХД № 399/11 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................