Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е
№ 150

гр. София, 23.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов
2. Милена Панева

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 357 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата К. А. К. против присъда № 4 от 16.02.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 440/2015 г.
С жалбата са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. В нея и представеното допълнение са развити пространни съображения в подкрепа на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Твърди се незаконен състав поради нарушение на изискването по чл. 258 НПК; липсата на изложение на приетите за установени фактически положения; непоследователни, хаотични и противоречиви мотиви, ограничили правото на защита; изопачаване на доказателствата, съдържащи се в свидетелски показания и избирателен подход при оценката на доказателствените материали, игнорирайки едни от тях за сметка на други; нарушение на правилата относно доказателствената тежест по чл. 103 НПК; необсъдени доводи и възражения относно правната квалификация на деянието по чл. 12, ал. 1 НК, по чл. 12, ал. 4 НК или чл. 119 НК и неправилно приложение на закона с възприетата по чл. 115 НК.
Направени са алтернативни искания - за отмяна на присъдата в обжалваната й част и оправдаване на подсъдимата, съответно и отхвърляне на гражданския иск или връщане на делото за ново разглеждане, както и за изменение на присъдата, като се преквалифицира деянието по чл. 119 НК и на основание чл. 12, ал. 4 НК не се наложи наказание.
В съдебно заседание защитниците (адв. В. и адв. К.) поддържат касационната жалба с подробната аргументация в писменото допълнение към нея.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С нова присъда № 4 от 16.02.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 440/2015 г. е отменена присъда № 91 от 9.10.2015 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 416/2015 г. в частта, с която подсъдимата е била осъдена за престъпление по чл. 119 НК. Подсъдимата К. А. К. е призната за виновна в това, на 12.09.2014 г. в [населено място] умишлено да е умъртвила М. С. К., поради което и на основание чл. 115 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимата е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК. Присъдата на първоинстанционния съд е изменена в гражданско-осъдителната й част, като е увеличен размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди от три хиляди и петстотин лева на двадесет хиляди лева. В тежест на подсъдимата К. са възложени разноските, направени във въззивното производство.
В останалата част присъдата на Варненския окръжен съд е потвърдена.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В нея и допълнението са развити множество оплаквания за нарушения на процесуалните правила, част от които спадат към категорията на т. нар. „абсолютни” процесуални нарушения – незаконен състав и липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК. Те следва да бъдат на първо място обсъдени, доколкото при основателност тяхна единствена и безусловна последица е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В подкрепа на оплакването за незаконен състав се твърди, че различни съдии са участвали в съдебните състави, допуснали доказателства и постановили новата присъда срещу подсъдимата К., с което е било нарушено изискването по чл. 258 НПК за неизменност на съдебния състав, приложим и във въззивното производство (чл. 317 НПК).
Доводът е неприемлив.
Изискването за неизменност на съдебния състав по чл. 258 НПК произтича от принципа за непосредственост по чл. 18 НПК, според който съдът (както прокурорът и разследващите органи) е длъжен да основава решението си върху доказателства, които е събрал и проверил лично, освен в случаите, предвидени като изключение. Затова съдебният състав, който е събрал и проверил доказателствата трябва да е същият, постановил съдебния акт, както е в конкретния случай. Участието на различни съдии в съдебните заседания, когато са били допускани доказателства не обуславя процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Съдебният състав, провел въззивното съдебно следствие и събирал доказателства, е съдебният състав, постановил присъдата срещу подсъдимата К., макар по допустимостта да са се произнасяли предходни съдебни състави.
Доводите обаче за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви, е основателно.
Въззивният съд е постановил нова присъда, поради което е бил длъжен да съблюдава стриктно разпоредбата на чл. 305 НПК, очертаваща процесуалните изисквания към нейната структура и съдържание. В съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите задължително следва да бъдат посочени установените по делото обстоятелства.
В случая въззивният съд накратко е изложил само обстоятелствата, които приел за безспорно установени, свързани с предходните взаимоотношения между пострадалия и подсъдимата (бивши съпрузи), както и фактологията, очертаваща скандал между тях в ранния следобед на 12.09.2014 г. Пресъздал е и фактически положения, приети за установени от първоинстанционният съд, с което била надхвърлена в полза на подсъдимата К. пестеливата рамка на обвинението. Пропуснал е обаче да изпълни собственото си процесуално задължение и да посочи какви точно са различните фактически положения, които сам приема по несъмнен начин за установени. Мотивите съдържат еднакво възможните според съда варианти, при които е могла да протече фактологията на престъпното деяние, осъществено от подсъдимата К. А. К.. При анализа на обясненията е достигал до противоречиви заключения.
Внимателното проучване разкрива, че Варненският апелативен съд е приел отсъствието на нападение от страна на пострадалия К. (категорично било установено обратното - л. 5 от мотивите), оценявайки като недостоверни обясненията на подсъдимата, че той държал в едната си ръка нож, а с другата ръка я хванал за косата и влачил до спалнята, където по същия начин я хвърлил на леглото и я затискал с тялото си преди подсъдимата да нанесе ударите с ножа, довели до смъртта му. Според въззивния съд обаче „дори преди този момент да е имало нападение срещу подсъдимата то вече е било преустановено, а дори пострадалият К. преди това да е държал нож, тя вече му го е била отнела“ ( л. 8 от мотивите). Посочил също, че дори да се приеме възможността порезната рана, констатирана по ръката на подсъдимата, да не е била получена при нанасяне на удар в тялото на пострадалия, а в резултат на самонараняване при отнемане на ножа, отнемането станало на различно място от мястото, на което било открито тялото на починалия К. (л. 7). Подсъдимата отнела ножа от пострадалия „или преди двамата да достигнат до леглото, с преместването им от терасата или го е взела в леглото..., след което веднага станала и се насочила в посока към терасата“ (л. 8). Отхвърляйки тезата, застъпена в обясненията за нападение от страна на пострадалия, съдът направил и „два възможни извода - пострадалият или изобщо не е държал ножа, или тя му го е отнела известно време преди да го намушка” (л. 13 от мотивите).
Отсъствието на точно и ясно посочени в мотивите факти безусловно е ограничило правото на защита на подсъдимата К.. Затова защитниците основателно твърдят, че мотивите на новата присъда не могат да бъдат разбрани, което затруднява до степен на невъзможност да се упражни правото на обжалване. Допуснатото нарушение не позволява и ефективна касационна проверка доколко законът е приложен правилно и правната квалификация на деянието отговоря на приетите за установени по делото факти. По същата линия следва да бъде възприето и оплакването, че мотивите на Варненския апелативен съд не предоставят дължимия отговор на въпросите - имало ли е нападение и нападателят бил ли е въоръжен с нож, въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимата К..
Доводът, че Варненският апелативен съд е оценявал обясненията в противоречие с презумпцията за невиновност, закрепена на конституционно равнище (чл. 31 от Конституцията) и в чл. 16 НПК също намира потвърждение. Една от основните последици от приложението на презумпцията за невиновност е уредена в разпоредбата на чл. 103 НПК, според която подсъдимият няма задължението да дава достоверни обяснения и да доказва възраженията си.
Обясненията на подсъдимата К., че е била нападната, съдът е отхвърлил, защото не открил доказателства, които да ги подкрепят. Приел е за недостоверни нейните твърдения, че пострадалият я хванал за косата, започнал да я търкаля по земята, при което тя паднала на колене, после я завлякъл в спалнята, хвърлил я на леглото и започнал да я бие, изтъквайки съображението, че по делото не било констатирано такова нараняване, което да свидетелства за непосредствено нападение, застрашаващо живота й (нараняванията в коленните стави не били ожулвания, характерни за влачене, а кръвонасядания с незначителни размери). Не е отдал доверие и на изявленията, че пострадалият я държал и влачел по пода за косата, така че били останали косми в ръката му, тъй като „косми не били отбелязани нито в ръката на пострадалия, нито изобщо на местопроизшествието, включително по дрехите му“. Намерил за доказателствено неподкрепено и заявеното, че през цялото време тя била притискана от тялото на пострадалия към леглото. Аргументирайки се по този начин, Варненският апелативен съд е отхвърлил обясненията като недостоверни, защото подсъдимата не е успяла да докаже възраженията си. Обясненията могат да бъдат отхвърлени само когато са били опровергани от други, достоверни доказателствени източници.
Варненският апелативен съд е оценявал обясненията на подсъдимата К. за осъществено нападение на пострадалия, основавайки се и на предположения, в т.ч. с житейски характер. Съображенията, че нападението се изключвало поради отсъствието на шумове, „без характерни крясъци и викове от една нападната и бита жена, които също щяха да бъдат чути при отворената врата на терасата” от съседите, не почиват на обективни доказателства.
Оплакването, че въззивният съд е изопачил фактите, извлечени от показанията на св. К. и св. К. не може да бъде проверено. В мотивите конкретни свидетелски показания въобще не са коментирани. Използвано е обобщението за налични по делото „показания на съседи”, а поименно е отбелязан св. Б. Ю. – полицейски служител, на чиито показания първоинстанционният съд единствено се бил основавал при изясняване на фактически обстоятелства по делото, поради което е бил подложен на критика. Варненският апелативен съд обаче не е дал собствена оценка за достоверност или недостоверност и на неговите показания. Пренебрегнал е и възможността да ги използва, ако ги счита за достоверни, при проверката на обясненията на подсъдимата К.. Ето защо, основателен е и доводът на защитниците за едностранчив подход при преценка на доказателствата - мотивите не предоставят нужното потвърждение, че вътрешното убеждение на съда по същество е било изградено след обективен, всестранен и пълен анализ и оценка на съвкупния доказателствен материал по делото в съответствие с принципното изискване по чл. 14 НПК.
Отсъствието на ясни, точни и изчерпателни мотиви, позволяващи да се проследи пътят, по който въззивният съд е вървял при формиране на вътрешното си убеждение е равнозначно на липса на мотиви и представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Негова безусловна последица е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Това прави излишно да се излагат съображения във връзка с останалите доводи, навеждани от защитниците, част от тях и за необоснованост, която не е касационно основание. Те следва да бъдат внимателно обсъдени при новото разглеждане на делото от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 4 от 16.02.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 440/2015 г. в частта, с която е отменена присъда № 91 от 9.10.2015 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 416/2015 г. и подсъдимата К. А. К. е осъдена за престъпление по чл. 115 НК, за което е наложено наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и в частта, с която присъдата на първоинстанционния съд е изменена в гражданско-осъдителната й част и размерът на обезщетението за неимуществени вреди е увеличен на сумата от двадесет хиляди лева.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд.
Оставя в сила присъдата в останалата й част
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: