15 Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 30.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 14 май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1796 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. С. Г., чрез адв. Д. П. срещу решение № 171/17.01.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5778/11.07.2016 г. по гр.дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от М. М.-П. и Г. Б. Х-П. против С. С. Г. за сумата от 115 000 лв., претендирана на основание чл.240,ал.1 ЗЗД – реално изпълнение на договорно задължение, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за сумата 34 669.37 лв. за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 115 000 лв., претендирана като получена на отпаднало основание на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, както и в частта, с която М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. са осъдени да заплатят разноски на С. С. Г. за сумата над 334.79 лв. и вместо това е осъден С. С. Г. да заплати на М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. сумата 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума получена по договор за заем от 25.05.2009 г. с рег. № 3742 на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, както и сумата от 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата 5950.58 лв. разноски пред двете съдебни инстанции. С решение от 02.03.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. Софийски апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 171/17.01.2017 г. по посоченото гражданско дело, в частта, с която С. С. Г. е осъден да заплати разноски по делото на М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. като вместо изписаното „както и самата 5950.58 лв. разноски направени пред двете съдебни инстанции се чете както и сумата от 8943.98 лв. разноски направени пред двете съдебни инстанции”. Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваните части по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя при възражение на кредитора, че извършеното от длъжника плащане не е по спорното заемно правоотношение, а по други съществуващи еднородни правоотношения между страните, както е в процесния случай той следва да установи наличието на такива. Тогава, само при установени няколко еднородни задължения от заемополучателя към заемодателя направеното от него плащане ще се цени при условията на чл.76 ЗЗД. Поддържа, че при няколко еднородни задължения в разписката трябва да се посочи по кое от тях е извършено изпълнението, което е задължение на кредитора. Ако не го стори и между страните съществува спор кой дълг е погасен чрез плащане, отношенията се уреждат по правилата на чл.76 ЗЗД. Твърди, че е спазил правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД, и е заявил изрично още с отговорът на исковата молба, а в последствие и в хода на производството, че всички разписки, получени от ищеца и приложени по делото са за извършени плащания по процесния договор за заем с рег. /№/, че от приложените по делото разписки се установява, че върнатите от жалбоподателя суми са общо за 135 400 лв., много повече от претендираните от ищеца 115 000 лв. Поддържа, че претендираната договорна неустойка за периода 16.10.2010 г. до 16.12.2010 г. следва да се отхвърли изцяло като погасена по давност. Сочи, че след като е погасена главницата по договора за заем не следва да се дължат и лихви за забава в размер на 34 669.37 лв. Искането е да се отмени решението на въззивния съд и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД се отхвърлят изцяло, като неоснователни. Ответниците по касационната жалба М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат, че решението на въззивния съд е валидно, правилно и обосновано. Според ответниците по касационната жалба в тежест и задължение на длъжника е според чл.76,ал.1 ЗЗД да заяви кое от задълженията си погасява, а не това да е задължение на кредитора. Поддържат, че ответникът-длъжник не е направил искане за установяване по съответния ред на това кое от няколкото му задължения към ищците е най-обременително, че едва с подаването на касационната жалба се обосновават такива доводи. Считат, че при липса събрани доказателства в тази насока, поради първоначално отричане на дадени факти от длъжника и бездействие от негова страна изявлението му в качеството на жалбоподател пред ВКС са неоснователни и необосновани и следва да бъдат оставени без уважение. С определение № 75/29.01.2018 г. по гр.дело № 1796/2017 г. на ВКС, IV г.о. е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решение № 171/17.01.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5778/11.07.2016 г. по гр.дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от М. М.-П. и Г. Б. Х-П. против С. С. Г. за сумата от 115 000 лв., претендирана на основание чл.240,ал.1 ЗЗД – реално изпълнение на договорно задължение, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за сумата 34 669.37 лв. за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 115 000 лв., претендирана като получена на отпаднало основание на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, както и в частта, с която М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. са осъдени да заплатят разноски на С. С. Г. за сумата над 334.79 лв. и вместо това е осъден С. С. Г. да заплати на М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. сумата 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума получена по договор за заем от 25.05.2009 г. с рег. № 3742 на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, както и сумата от 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата 5950.58 лв. разноски пред двете съдебни инстанции, както и на решение от 02.03.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. Софийски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 171/17.01.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. на САС, в частта, с която С. С. Г. е осъден да заплати разноски по делото на М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. като „вместо изписаното както и самата 5950.58 лв. разноски направени пред двете съдебни инстанции” се чете: както и сумата от 8943.98 лв. разноски направени пред двете съдебни инстанции. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1.разписката, издадена от кредитора за частично погасяване на дълг, удостоверява ли плащане по установено задължение, когато има твърдение за наличие и на друго еднородно вземане на кредитора от същия длъжник и как се разпределя тежестта на доказване на релевантните факти по договор за заем, 2. каква е последицата от липсата на отбелязване по чл.77,ал.3 ЗЗД. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 5778/11.07.2016 г. по гр.дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявени от М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. главен иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 46 500 лв. договорна неустойка за периода от 16.10.2010 г. до 16.12.2010 г. като погасен по давност и евентуален иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД над сумата 34 669.37 лв. до 46 500 лв., като неоснователен и недоказан. В обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен главен иск с правно основание чл. 240, ал.1 и евентуален иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено, че страните – ищците М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. от една страна и ответникът С. С. Г. от друга страна са обвързани от облигационно отношение, породено от сключен договор за заем за потребление. Прието е, че съдържанието на правоотношението е установено от представения в заверен препис договор за заем от 25.05.2009г, с номер по регистъра на нотариус /№/, от който договор ищците извеждат своите процесни права. Приел е, че според представения договор ищците са предали на заемателите 150 000лв, която заемателите се задължават да върнат до 30.09.2010г, като задължението за връщане е солидарно за всички заематели, измежду които е и ответникът С. Г.. Страните са договорили, че връщането на заемната сума може да се извърши от който и да е заемател, на части или еднократно, че при просрочие на задължението на заемателите да върнат в срок заемната сума, същите дължат обезщетение за забава в размер на О. +10пункта, а след 15-ия ден на забавата заемателите дължат неустойка в размер на 750лв за всеки ден забава. Въззивният съд е приел, че по делото са доказани фактите, за които носят доказателствена тежест ищците - доказано е постигането на съгласие за сключването на договор за заем, предаването на заемната сума от 150 000лв, доказано е настъпването на падежа на задължението на заемателите за връщане на заемната сума. Според съда доколкото в договора е постигнато съгласие, че всеки от заемателите отговаря за цялото задължение по договора, следва, че е право на ищците – заемодатели да изберат дали да търсят заемната сума само от един от заемателите, или от всички тях и в какъв размер. Приел е, че по делото е доказано съществуването на заемно правоотношение между страните, предаването на заемната суми и за ищците е породено правото да търсят връщане на заетата сума. Приел е също, че договореният окончателен срок за изплащане на заетата сума е настъпил и по делото е установено, че ответникът е погасил чрез плащане заетата по договора сума 35 000лв, за която сума исковата претенция е оттеглена. Прието е, че за сумата от 115 000 лв. ищците установяват, че са я предоставили в заем на ответника по договор за заем от 25.05.2009г, с номер по регистъра на нотариус /№/, че в тежест на ответника е да докаже своето възражение, че е погасил чрез заплащане посочената сума. Според съда от представените по делото разписки за плащане на суми от ответника на ищеца Г. Х-П. не може да се направи извод, че плащанията са именно по процесния договор за заем с рег. № 3742. Посочил е, че след като твърди плащания по процесния договор ответникът следва да докаже по категоричен начин, че плащанията, които е извършил са именно по този договор, че съдържанието на разписките, на които ответникът се позовава, не позволява да се направи този извод. Приел е, че при яснота на страните, че от датата 25.05.2009г имат възникнали повече от едно заемно правоотношение, е следвало в защита на своите интереси ответникът да поиска по-точна индивидуализация на погасените вземания в разписките, че при липса на такава същият е в невъзможност в рамките на настоящия процес да докаже, че плащанията с представените разписки погасяват именно задължения по процесния договор с рег. № 3742. Посочил е, че недоказаният факт в гражданския процес се възприема като ненастъпил факт, поради което при недоказването на възражението на ответника, че е погасил задълженията си именно по процесния договор към ищците е изведен извод, че такова погасяване не е направено, че вземането на ищците съществува и възражението е неоснователно. Въззивният съд е приел, че ответникът е направил и възражение за прихващане на задължението, което има към ищците по договор за заем с рег. № 3742/ процесното/ с твърдяно свое вземане в размер на 100 000лв., породено от договор за заем от същата дата 25.05.2009г и с рег. № 3743 по регистъра на нотариус /№/. Прието е за установено от представения в заверен препис договор за заем с рег. № 3743, че ответникът С. Г., заедно с трети лица е поел задължение в срок от 15 дни да предаде на настоящите ищци сумата от 100 000лв. в заем, като предаването на заемната сума ще се удостовери с разписка. Прието е също, че по делото липсват доказателства за предаване на заемната сума в собственост на заемателите – настоящи ищци, поради което, с оглед реалния характер на договора за заем, съдът е направил извод, че същият не е породил действие и не обвързва страните. Посочил е, че договор за заем с рег. № 3743 не е породил задължение на настоящите ищци да заплатят – върнат на ответника заемна сума в размер на 100 000лв. С оглед на посоченото е прието, че не е установено страните да си дължат взаимно суми пари, така че същите да подлежат на компенсиране до размера на по- малката сума - чл.103 от ЗЗД, че възражението за прихващане е неоснователно. При тези съображения е формиран извод, че исковата претенция за заплащане на сума, дължима се от ответника като заемна сума в размер на 115 000лв е доказана по размер и основание и искът следва да бъде уважен изцяло. Съдът е приел, че ищците претендират заплащане на мораторна неустойка за забавеното изпълнение на задължението на ответника за връщане на заемната сума, като претенцията е за периода от 16.10.2010г до 16.12.2010г., че исковата претенция е отхвърлена като погасена по давност. Посочил е, че против тези изводи няма развити въззивни доводи във въззивната жалба, поради което обжалването е бланкетно. Приел е, че решението в посочената част не е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби, че същото е правилно и на осн. чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на СГС в посочената част. В отхвърлената част на иска за присъждане на мораторна неустойка въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Прието е, че поради отхвърлянето на иска за заплащане на мораторна неустойка и настъпването на предвиденото процесуално условие, съдът дължи произнасяне по предявения под евентуалност иск по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за периода от 05.02.2012г до 05.02.2015г/ датата на предявяване на ИМ пред съда/. Приел е, че задължението на ответника да върне заемната сума е с изрично договорен падеж / чл.3.1 от договора/ - 30.09.2010г , поради което на осн. чл. 84,ал.1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава и без да получи покана за това. Посочил е, че считано от 01.10.2010г. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение на своето задължение за връщане на заемната сума в размер на законната лихва - чл.86 от ЗЗД. Съдът е приел, че ищците претендират заплащане на обезщетение от по-късен период 05.02.2010г, което е тяхно право. Приел е също, че изчислен по реда на чл. 162 от ГПК чрез лихвен калкулатор размера на законната лихва върху главница от 115 000лв за периода от 05.02.2012г до 05.02.2015г възлиза на сумата от 35 267.43лв., че предявеният иск е с по-малък размер, поради което същият е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен. При тези съображения съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 115 000лв, претендирана на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД – за реално изпълнение на договорно задължение, както и в частта с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за сумата от 34 669.37лв за периода от 05.02.2012г до 05.02.2015г , на осн. чл.86 от ЗЗД и тези искове следва да бъдат уважени. Прието е, че решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 115 000лв претендирана като получена на отпаднало основание, на осн. чл.55,ал.1, пр.3 от ЗЗД, като по този иск е посочил, че въззивната инстанция не дължи произнасяне, поради несбъдване на процесуалното условие, при което е предявен евентуалния иск. В частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на договорна неустойка за периода от 16.10.2010 г. до 16.12.2010 г. първоинстанционното решение е потвърдено. В същата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По правните въпроси: С решение № 150/25.06.2012 г. по гр.дело № 574/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума. Ответникът установява възраженията си срещу това вземане, като последните могат да бъдат както абсолютни, касаещи формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, така и лични, свързани с конкретните отношения длъжник- кредитор, каквито са например твърденията, че задължението е погасено. Съдебният състав е приел, че при твърдение за извършено плащане, заемополучателят следва да го установи, което включва и елементите, определящи изпълнението като точно. Прието е, че при възражение на кредитора, че извършеното от длъжника плащане не е по спорното заемно правоотношение, а по други съществуващи еднородни правоотношения между страните, той следва да установи наличието на такива. Тогава, само при установени няколко еднородни задължения от заемополучателя към заемодателя, направеното от него плащане ще се цени при условията на чл. 76 ЗЗД. Разписката по чл. 77 ЗЗД се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи още и като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. При няколко еднородни задължения, в разписката трябва да се посочи по кое от тях е извършено изпълнението, което е задължение на кредитора. Ако не го стори и между страните съществува спор кой дълг е погасен чрез плащане, отношенията се уреждат по правилата на чл. 76 ЗЗД. Съгласно чл. 77, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, върху кредитора лежи и задължението да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника. В случай, че кредиторът не извърши отбелязване или не даде разписка, това не прави неточно изпълнението на длъжника, нито променя доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, посочени по-горе. Ако е установено, че длъжникът има множество еднородни задължения към същия кредитор, при спор за кое е направено частично плащане, отново следва да се приложат разпоредбите на чл. 76 ЗЗД – платена е част по най-обременителното задължение; ако всички са еднакво обременителни – платено е по най-старото, а ако са възникнали и едновременно – погасяват се съразмерно. Според съдебния състав, когато е установено наличието на повече еднородни задължения, което е в тежест на страната, черпеща изгодни за себе си правни последици от това и само при спор кое от тях се погасява с плащане, изпълнението се преценява по правилата на чл. 76 ЗЗД. При установено само едно задължение за престиране на пари, плащането от длъжника на цялата или на част от сумата, доказва погасяване именно на този дълг, независимо дали кредиторът е направил изрично отбелязване по чл. 77, ал. 3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС. Като взема предвид разрешението на поставените въпроси съдът намира, че въззивното решение в обжалваните части е валидно, допустимо и по същество е отчасти неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че при яснота на страните, че от датата 25.05.2009 г. имат възникнали повече от едно заемно правоотношение е следвало в защита на своите интереси ответникът да поиска по-точна индивидуализация на погасените вземания в разписките, че при липса на такава същият е в невъзможност в рамките на делото да докаже, че плащанията с представените разписки погасяват именно задължения по процесния договор с рег. № 3742. По основателността на касационната жалба. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото сключили договор за паричен заем на 25.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите с рег. /№/ на нотариус Б. Т., рег. /№/ на НК. Въз основа на сключения договор ищците М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. като заемодатели предоставили на И. К. С., М. М. Г. и ответникът С. С. Г. – последните трима като заематели сумата от 150 000 лв. – т.1.1. Според т.2.1 на договора подписването му замества издаването на разписка от заемателите на заемодателите, удостоверяваща предаването на заемната сума. Между страните по договора бил уговорен срок за връщане на заемната сума – до 30.09.2010 г., като задължението за връщане на сумата е солидарно за всички заематели – т.3.1. Според т.3.2 страните договорили, че връщането на заемната сума може да се извърши от който и да е от заемателите – заедно и/или поотделно, на части или еднократно в брой на заемодателите, като плащането ще се извърши в [населено място] на адрес [населено място], [улица]. Връщането на заемната сума ще се удостовери от заемодателите с издаване в полза на заемателите на разписка, написана и подписана лично от тях. Съгласно т.10.1 от договора за заем заемателите се задължили да обезпечат вземането на заемодателите, чрез вписване в тяхна полза на договорна ипотека върху недвижимите имоти, находящи се в масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер, офисен етаж, пет жилищни етажа и две подпокривни нива с административен адрес [населено място], [улица], а именно: надземен мотогараж № 55, надземен мотогараж № 56, надземен мотогараж № 57, надземен гараж № 58, надземен гараж № 59. Страните по договора за заем постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението от заемателите да върнат заетата сума в уговорения срок същите солидарно дължат на заемодателите обезщетение за забава в размер на О. + 10 пункта, изчислено върху размера на заемната сума. Ако забавата на заемателите продължи повече от 15 календарни дни заемателите дължат солидарно на заемодателите неустойка в размер на 750 лв. за всеки ден от забавата– т.11. По делото е представен от ответника и приет от съда заверен препис на договор за паричен заем от 25.05.2009 г.с нот. заверка на подписите рег. /№/ на нотариус Б. Т., рег. /№/ на НК. Страни по този договор са И. К. С., М. М. Г. и ответника С. С. Г. – тримата заемодатели и М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. заематели. Според т.1.1 от договора страните постигнали съгласие, че в срок до петнадесет работни дни, считано от подписването на договора заемодателите ще предадат на заемателите в заем сумата от 100 000 лева. Уговорен е срок за връщане на заемната сума от заемателите – до 15.10.2010 г. Според т.11.3 от договора при неизпълнение от заемателите на задължението да върнат заемната сума в уговорения срок същите солидарно дължат на заемодателите обезщетение за забава в размер на О. + 10 пункта, изчислявано върху размера на заемната сума. При забава на заемателите продължила повече от 15 календарни дни, същите солидарно дължат на заемодателите неустойка в размер на 500 лв. за всеки ден от забавата – т.11.4. От приложения по делото и представен от ищеца заверен препис на договор за паричен заем от 25.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. /№/ на нотариус Б. Т. с рег. /№/ на НК се установява, че заемодателите М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. предали на заемателите И. К. С., М. М. Г. и ответника С. С. Г. в заем сумата 100 000 лева. Според т.1.1 от договора страните декларирали, че към датата на подписването му заемодателите са предали на заемателите в заем сумата 100 000 лева и подписването на договора замества издаването на разписка от заемодателите, удостоверяваща предаването на заемната сума. Страните уговорили срок за връщане на заемната сума – до 15 работни дни, считано от датата на подписване на договора пред Нотариус, като задължението за връщане на заемната сума е солидарно за заемателите – т.3.1. Според т.11.1 от договора за заем страните уговорили при неизпълнение от заемателите на задължението да върнат заемната сума в срок същите дължат солидарно на заемодателите обезщетение за забава в размер на О.+10 пункта върху размера на заемната сума, а при забава на заемателите повече от 15 календарни дни същите солидарно дължат на заемодателите неустойка в размер на 500 лева за всеки ден на забавата. В подкрепа на становището на ответника, че заемната сума е изплатена по делото са приложени разписки както следва: от 18.09.2009 г. за сумата 5000 лева, получена от Г. Б. Х-П., предадена от И. К. С., от 21.10.2009 г. за сумата 15 000 лева, получена от Г. Х-П. и предадена от С. С. Г., от 03.11.2009 г. за сумата 5000 лева, получена от Г. Б. Х-П. и предадена от С. С. Г., от 10.11.2009 г. за сумата 5000 лева, получена от Г. Б. Х-П. и предадена от С. С. Г., от 27.11.2009 г. за сумата 5000 лева, получена от Г. Б. Х-П. и предадена от И. К. С., от 27.11.2009 г. за сумата 46 000 лева, получена от Г. Б. Х-П. и предадена от С. С. Г., от 19.07.2010 г.за 10 000 лв., предадена от С. Г. на Г. Х-П., от 29.07.2010 г. за сумата 6000 лева предадени от С. С. на Г. Б., от 06.08.2010 г. за сумата 1340 лева получени от Г. Х-П. от С. С., от 11.08.2010 г. за сумата 1500 лв., получена от Г. Х-П. и предадена от С. С., от 31.09.2010 г. за сумата 2000 лева получена от Г. П. от С. С., от 14.10.2010 г. за сумата 4000 лева, получени от Г. Х-П., предадена от С. С., от 02.11.2010 г. за сумата 25000 лева, получена от Г. Х-П., предадена от С. С., от 22.12.2010 г. за сумата 4500 лева, предадени от С. С. на Г. Х-П., от които 3000 лева по банков път и 1500 лева в брой. Във всяка от разписките, с изключение на последната от 22.12.2010 г. за сумата 4500 лв., е отразено отбелязване, че сумата е предадена, като част заем по договор за заем от 25.05.2009 г. Ищците М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. са признали по делото, че извършените плащания на суми от ответника С. С. Г. и от И. К. С. – страна по договора за заем – заемополучател и трето неучастващо по делото лице са плащания по договора за заем за сумата 150 000 лв. с нот.заверка на подписите с рег. /№/ и са какво следва: сумата от 5000 лв., изплатена с разписка от 18.09.2009 г., сумата 15000 лв., изплатена с разписка от 21.10.2009 г., сумата от 5000 лв., изплатена с разписка от 03.11.2009 г., сумата от 5000 лв., изплатена с разписка от 10.11.2009 г. и сумата 5000 лв., изплатена с разписка от 27.11.2009 г. – общо 35000 лв. С оглед на това признание ищците са поискали изменение на иска с правно основание чл.240 ЗЗД по размер от 150 000 лв. на 115000 лв. и на евентуалния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД. Първоинстанционният съд е допуснал това изменение на посочените искове. Твърденията на ищците са, че между страните е сключен и договор за заем за сумата 100 000 лв. с нотариална заверка на подписите рег. № 3737, и че всички останали плащания освен с посочените разписки над общата сума от 35 000 лв. са по този договор за заем. Както се отбеляза договорът е приложен като доказателство по делото. Становището на ответника по предявения иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД е, че не дължи претендираната сума по сключения договор с рег. /№/ по регистъра на нотариус с рег. /№/ на НК, тъй като е върнал сумата и е представил разписки за върнати суми, приети като доказателства по делото и посочени по-горе. Като взема предвид така установените факти съдът намира, че между страните е сключен валиден договор за заем на сумата 150 000 лв. на 25.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. /№/ по регистъра на нотариус с рег. /№/ на НК. Установи се по делото, че в изпълнение на сключения договор ищците М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П., като заемодатели реално са предали на заемателите, един от които е ответникът С. С. Г. сумата 150 000 лв. Според сключения договор за заем заемополучателите поели задължението солидарно да върнат заемната сума. С оглед постигнатото съгласие всеки от заемателите да отговаря за цялото задължение по договора ищците са избрали да претендират заемната сума само от ответника. Установи се също, че ответникът С. Г. и заемателя И. К. С. – трето неучастващо по делото лице върнали сумата 35 000 лв. на ищците, дължими по договора за заем за сумата 150 000 лв. с нот.заверка на подписите с рег. /№/. От събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото – ищците М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П., като заемодатели и И. К. С., М. М. Г. и ответникът С. С. Г. като заематели е сключен валидно и договор за заем за сумата 100 000 лв. на 25.05.2009 г. с нот.заверка на подписите рег./ №/ по регистъра на нотариус с рег. /№/ на НК. Въз основа на този договор ищците реално предали на заемателите сумата 100 000 лв. на заем с уговорен срок за връщане 15 работни дни, считано от датата на нотариалната заверка на подписите. Задължението за връщане на заемната сума е солидарно от заемателите, един от които е ответникът – т.3.1 от договора. С оглед на посоченото съдът намира, че в случая е установено наличието на две еднородни задължения за ответника, произтичащи от договори за заем, сключени на 25.05.2009 г. – единият с рег. /№/ на нотариалната заверка за сумата 150 000 лв. и вторият с рег./№/ за сумата 100 000 лв. със заемодатели – ищците и заематели – И. К. С., М. М. Г. – трети, неучастващи по делото лица и ответникът С. С. Г.. При тези две еднородни задължения във всяка от разписките за изплатена сума следва да се посочи по кое от тях е извършено изпълнението и това е задължение на кредитора – в случая на ищците. Видно от отбелязването върху всяка от разписките, приложени по делото в същите не е отразено от кредиторите-ищци по кой от двата договора за заем от 25.09.2009 г. е извършено плащането – дали по този за сумата 150 000 лв. с рег. /№/или по този за сумата 100 000 лв. с рег. /№/. Ищците са признали, че плащането е по договора за заем на сумата 150 000 лв. с разписки от 18.09.2009 г., 21.10.2009 г., 03.11.2009 т., 10.11.2009 г. и 27.11.2009 г. за сумата в общ размер от 35 000 лв. С оглед на това признание и събраните по делото доказателства съдът приема, че по сключения договор за заем за сумата 150 000 лв. е върната общо сумата 35000 лв. и същата не е предмет на главния иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД. Установи се по делото, че ищците, като кредитори не са посочили ясно и точно в разписките по кое от посочените еднородни задължения е извършено плащането с разписките с дати от 27.11.2009 г. за 46000 лв. и всички останали след тази дата. Ответникът С. Г. не е доказал към момента на плащането/връщането/ на всяка от сумите да е заявил изрично кое от еднородните задължения погасява. Освен това между страните е налице спор кой дълг е погасен чрез частичните плащания. С оглед на това съдът намира, че отношенията се уреждат по правилата на чл.76 ЗЗД – платена е част по най-обременителното задължение. В настоящият случай най-обременителното задължение е това по сключения договор за заем от 25.05.2009 г. за сумата 150 000 лв. с рег. /№/ на нотариалната заверка. Този извод съдът направи, като взе предвид размера на сумите, предмет на всеки от двата договора за заем от 25.05.2009 г.– с рег. /№/ на нотариалната заверка на подписите и рег. /№/ на нотариалната заверка, срока за връщане на всяка от сумите, уговорения размер дължими неустойки. С оглед на посоченото се налага извод, че ответникът е изплатил/върнал/ по сключения договор за заем с рег. /№/ общата сума от 100 340 лв., като най-късното частично плащане е на 22.12.2010 г. В тази сума не е включена общата сума от 35000 лв., изплатена с разписки от 18.09.2009 г., от 21.10.2009 г., от 03.11.2009 г., от 10.11.2009 г. и от 27.11.2009 г. По договора за заем с рег. /№/ остава неиздължена сумата от 14 660 лв., в който размер искът с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи. В останалата част до пълния размер на сумата 115 000 лв. искът следва да се отхвърли, поради плащане. Ответникът е направил възражение за прихващане на задължението, което има към ищците по договор за заем с рег. /№/ със свое вземане от 100 000 лв., произтичащо от договор за заем от 25.05.2009 г. с рег. № 3743. Видно от приложения препис от договор за заем с рег. /№/ на нотариалната заверка на подписите ответникът С. Г. и трети лица, неучастващи по делото поел задължение в срок от 15 дни да предаде на ищците сумата 100 000 лв. в заем. Постигнато е съгласие между страните по договора предаването на заемната сума да се удостовери с разписка. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен и последната не поражда правни последици. В случая не са представени доказателства, от които да се установи реално предаване на сумата 100 000 лв. от заемодателите, един от които е ответникът С. Г. на ищците – заематели. След като заемната сума не е предадена реално на заемателите фактическият състав на договора за заем с рег. /№/ не е осъществен – т.е. договорът не е сключен и не поражда права и задължения за страните. Следователно ищците нямат задължение, което да произтича от договор за паричен заем от 25.05.2009 г. с рег. /№/ да върнат на ответника заемна сума от 100 000 лв. С оглед на посоченото не се установяват предпоставките на чл.103,ал.1 ЗЗД – страните да си дължат взаимно суми пари, които да подлежат на компенсиране до размер на по-малката от сумите. Възражението на ответника-жалбоподател за прихващане е неоснователно. По предявения евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г., когато е подадена исковата молба. Ищците са предявили главен иск за заплащане на мораторна неустойка 46 500 лв. за забавено изпълнение на задължението на ответника за връщане на заемната сума за периода от 16.10.2010 г. до 16.12.2010 г. С въззивното решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която този иск е отхвърлен, като погасен по давност. В тази част въззивнто решение не е обжалвано и е влязло в сила. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по предявения евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Съгласно сключения договор за паричен заем от 25.05.2009 г. с рег. /№/ на нотариус с рег. /№/ – т.3.1 ответникът С. Г. е поел задължението да върне заемната сума в срок до 30.09.2009 г. Установи се по делото, че до изтичане на този срок ответникът не е върнал сумата 14 660 лв. Останалата част от заемната сума до 150 000 лв. е върната на ищците заемодатели. На основание чл.84,ал.1 ЗЗД ответникът е в забава с изтичане срока на договора и без да е получил покана за изпълнение. За периода от време от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. законната лихва върху главницата от 14 660 лв. е в размер 4495.85 лева, изчислена на основание чл.162 ГПК от съда чрез лихвен калкулатор. Предявеният иск е основателен за сумата 4495.85 лв. и в този размер следва да се уважи. В останалата част искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Съдът намира, че не следва да се произнася по предявения евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за сумата 115 000 лв., претендирана като получена от ответника на отпаднало основание, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие при което е предявен искът. Съдът се произнесе по основателността на главния иск с правно основание чл.240 ЗЗД, като прие по мотиви, изложени по-горе, че същият е частично основателен. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта с която е отменено решение от 11.07.2016 г. по гр.дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. против С. С. Г. над сумата 14660 лв., претендирана на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение над сумата 4495.85 лв. за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 115 000 лв., претендирана, като получена на отпаднало основание на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, както и в частта, с която М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. са осъдени да заплатят разноски на С. С. Г. за сумата над 334.79 лв. и вместо отменената част е осъден С. С. Г. да заплати на ищците сумата над 14 660 лв. до 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума, получена по договор за заем от 25.05.2009 г. с рег. /№/ по регистъра на нотариус с рег. /№/на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, както и сумата над 4 495.85 лв.до 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД. Вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли за сумата над 14 660 лв. до 115 000 лв., а предявения евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли над сумата 4 495.85 лв. до 34 669.37 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъди сумата 1404.42 лв. разноски по делото за всички инстанции, изчислени съобразно уважената част на исковете, а в полза на ответника следва да се присъди сумата 6124 лв. разноски по делото за всички инстанции, изчислена според отхвърлената част на предявените искове. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 171/17.01.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5778/11.07.2016 г. по гр.дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. против С. С. Г. за сумата над 14 660 лв. до 115 000 лв., претендирана на основание чл.240,ал.1 ЗЗД – за реално изпълнение на договорно задължение, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за сумата над 4 495.85 лв. до 34 669.37 лв. за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 115 000 лв., претендирана като получена на отпаднало основание на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, както и в частта, с която М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. са осъдени да заплатят разноски на С. С. Г. за сумата над 334.79 лв. и вместо отменената част е осъден С. С. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. М. Х-П., ЕГН [ЕГН] и Г. Б. Х-П., ЕГН [ЕГН] сумата над 14 460 лв. до 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума получена по договор за заем от 25.05.2009 г. с рег./№/ по регистъра на нотариус /№/ на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, както и сумата над 4495.85 лв. до 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата от 5950.58 лв. разноски направени пред двете съдебни инстанции, както и отменя изцяло решение № 493/02.03.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд и вместо отменената част постановява Отхвърля предявените искове от М. М. Х-П., ЕГН [ЕГН] и Г. Б. Х-П., ЕГН [ЕГН] срещу С. С. Г., ЕГН [ЕГН] както следва: 1. за заплащане на основание чл.240,ал.1 ЗЗД на сумата над 14 660 лв. до 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума получена по договор за заем от 25.05.2009 г. с рег. /№ / по регистъра на нотариус с рег. № 233 на НК, 2. за заплащане на сумата над 4 495.85 лв. до 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Оставя в сила решение № 171/17.01.2017 г. по в.гр.дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Осъжда С. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], район „Т.”,[жк], , съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Д. П. да заплати на М. М. Х-П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], и Г. Б. Х-П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. И. Д. сумата 1404.42 лв. разноски по делото за всички инстанции. Осъжда М. М. Х-П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], и Г. Б. Х-П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. И. Д. да заплатят на С. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], район „Т.”,[жк], , съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Д. П. сумата 6124.13 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 15