Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 228 София, 04 май 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година,  в състав :                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                             ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Аврора Караджова........................................... и в присъствието на прокурора .............Димитър Генчев..........................., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело № 112 /2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производството е образувано по жалба на адв. Т, повереник на частната тъжителка Р. Р. Б., срещу въззивно решение № 18 от 27.01.2010г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по внчхд № 3206/09г. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Правят се искания в условията на алтернативност, а именно за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а в случай, че се остави в сила за произнасяне по гражданския иск. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Частната тъжителка и нейният повереник, не се явяват пред касационната инстанция, но е депозирана писмена защита от адв. Т, с която се поддържа изцяло жалбата. Адвокат Будаков, защитник на подсъдимия Х, моли за потвърждаване на въззивното решение, тъй като са налице основанията на чл.24 от НПК, като му се присъдят всички разноски.   Подсъдимият Х. Б. , редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Пред РС-Пловдив е било образувано нчхд № 97/08г. по депозирана тъжба от Р. Б. срещу Х. Б. с обвинения за престъпления по чл.130 от НК и чл.146 от НК, извършени на 30.08.2008г.. С определение от съдебно заседание, проведено на 02.12.2008г., производството на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.4, т.5 от НПК, е било прекратено. Този съдебен акт е бил потвърден с определение № 92 от 12.02.2009 от Пловдивски окръжен съд, по внчхд № 2153/08г. По тъжба на Р. Б. срещу Х. Б. с обвинения за горепосочените престъпления по чл.130 и чл.146 от НК, извършени на същата дата-30.08.2008г. , е било образувано в РС-Пловдив ново дело от частен характер № 1003/09г. По това дело с присъда № 548 от 20.10.2009г., Пловдивски районен съд, НО, 17 състав, е признал подсъдимия Х за виновен в извършването на престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК, като му е наложил съответните наказания, включително прилагайки разпоредбата на чл. 23 от НК. Съдът се е произнесъл и по приетите за съвместно разглеждане граждански искове и направените разноски. С решение № 18 от 27.01.2010г., постановено по внчхд №3206/09г., Пловдивският окръжен съд, е отменил горепосочената присъда и е прекратил наказателното производство. Касационната жалба е неоснователна. Правилно и законосъобразно, втората инстанция с решението си е отменила присъдата на РС-Пловдив, като на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, е прекратила наказателното производствостановените от съда факти сочат, че срещу подсъдимия Б е имало образувано друго наказателно производство от частен характер за същите престъпления, както и, че с влязъл в сила съдебен акт то е било прекратено. Тези факти, окръжният съд правилно е съотнесъл към приложимите процесуални разпоредби, които не могат да бъдат тълкувани разширително. Разпоредбата, която прокламира принципа „non bis in idem” е тази на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Последната визира забрана за образуване на наказателно производство, а образуваното такова се прекратява, тогава когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършило наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Законодателно с този текст е преклудирана възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено. По никакъв начин, законодателят не е обвързал горепосочените крайни актове с основанията за тяхното постановяване. Единственото изискване е свързано със стабилността на същите, като последната произтича от факта на влизането им в сила. Влезлият в сила съдебен акт има задължителна материална и формална доказателствена сила, и никой субект на правото не може да го коментира, да променя неговите правни последици, поради това, че актът не е правилен или да не го изпълнява. Стабилността на акта е обвързана само с факта на влизането му в сила и не е зависима от основанието за неговото постановяван нито с правилността му. А стабилният акт е валиден за всички, освен ако не е отменен по реда на извънредния способ за отмяна, какъвто е възобновяването. Нормата на чл.24 от НК е обща и относима, както към делата от общ характер, така и досежно тези от частен характер. Ето защо, изводите на въззивния съд за това, че е съществувала процесуална пречка за образуване на производство пред РС-Пловдив по втората тъжба са правилни и законосъобразни, като единственият начин за отстраняване на това нарушение, е била отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на производството, в каквато насока са действията на съда. Действително отмененият НПК, в разпоредбата на чл.21, ал.5 от НПК визираше възможност за пострадалия да подаде нова тъжба, при определени предпоставки, но сега действащият НПК не предвижда такава хипотеза. Тази възможност беше изрично предвидена, като изключение от принципа „non bis in idem”. Тълкуването на отменения текст, предвид систематичното му място в чл.21 от НПК/отм./, както и тълкуването в исторически аспект на двете норми-действащата разпоредба на чл.24 от НПК и чл.21 от НПК/отм./, визиращи, основанията за прекратяване на наказателното производство, не сочат наличието на правна възможност към настоящият момент за образуване и разглеждане на повторна тъжба, при вече прекратено производство. Аргументите, релевирани от частната тъжителка в подкрепа на твърденията й, че е допустимо подаването на нова тъжба, обосновани с разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК, са неоснователни. Последният текст определя сроковете, както и началният момент за подаване на тъжбата. Тълкуването, което касаторът прави на този текст е разширително , а няма спор, че процесуалните норми не могат да бъдат тълкувани по този начин, нито прилагани по аналогия. Въззивната инстанция не се е произнесла по разноските, но това следва да бъде сторено в производство по чл.306 от НПК, от първия съд, след влизане в сила на въззивното решение. За касационната инстанция, както и за окръжния съд, предвид основанията за прекратяване на наказателното производство, не съществува възможност за произнасяне по гражданските искове, каквото искане се прави от касатора. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18 от 27.01.2010г., постановено по внчхд № 3206/09г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: