2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 512 гр. София,30.06.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 777 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Копие“ ЕАД против определение № 22 / 16.01.2023г. по т. д. № 792/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение от 01.11.2022г. на Окръжен съд - Пловдив по т. д. № 130/2022г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до приключване на спора по т. д. № 524/2020г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа, че прихващането, направено с договора за цесия, а не самият договор за цесия е атакуван по реда на специалните отменителни искове в част IV от ТЗ. Сочи, че нищожността, съответно недействителността по тези искове е относителна – само спрямо длъжника и кредиторите на несъстоятелността /определение № 172/18.04.2022г. по гр.д. № 2953/2021г. на I г.о. на ВКС/, като ответникът по спряното дело /община Карлово/ не е кредитор на несъстоятелността и спрямо него решението по отменителните искове няма да има действие. Счита, че при уважаването на исковете относно прихващането, „Копие“ ЕАД ще загуби качеството си на кредитор, а не както е приел съда - придобиване на качеството на кредитор по чл.648 ТЗ. С оглед изложеното, се поддържа, че спорът по отменителните искове не е преюдициален за иска, по който се търси от цесионера реално изпълнение срещу община Карлово въз основа на договора за цесия. Ответникът по частната касационна жалба, община Карлово счита, че не е налице соченото основание за допускане на атакувания акт до касационно обжалване, съответно излага съображения за неговата законосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания акт, апелативният съд е изложил следните съображения: Производството по т. д. № 130/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано по предявен осъдителен иск от „Копие“ ЕАД срещу община Карлово. Ищецът черпи права от договор за цесия от 11.09.2018г., по силата на който цедентът „Си Ен Джи Марица“ ООД е прехвърлило на цесионера „Копие“ ЕАД вземането си към общината в размер на 486 750 лева срещу същата цена – чл.3 ал.1 от договора. В чл.3, ал.2 от този договор е уговорен начин на заплащане на цената от страна на цесионера, а именно плащането на цената да се извърши чрез прихващане на задължение на „Си Ен Джи Марица“ ООД към „Копие“ ЕАД в размер на 486 750лв., представляващо задатък по предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018г., сключен между „Копие“ ЕАД - в качеството на купувач, и „Си Ен Джи Марица“ ООД – в качеството на продавач. С решение № 553/07.03.2019г. по в. т. д. № 3864/2018г. по описа на Апелативен съд - София е обявена неплатежоспособността на цедента „Си Ен Джи Марица“ ООД, с начална дата 22.12.2014г., и е открито производство по несъстоятелност. Посочено е, че синдикът на „Си Ен Джи Марица“ ООД е предявил искове по чл.646 ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ и евентуален иск по чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 от ТЗ по отношение на договора за цесия от 11.09.2018г., от който ищецът черпи права. С решение № 260923/08.06.2021г. по т. д. № 524/2020г. на СГС са отхвърлени исковете на синдика по чл.646 ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ - за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от длъжника плащания на неизискуеми задължения, съответно – погасяване на изискуеми парични задължения в размер на 486 750 лв. /обективирани посредством процесния договор за цесия от 11.09.2018г./; и са оставени без разглеждане предявените при условието на евентуалност искове по чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 ТЗ – за обявяване на недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено с договора за цесия от 11.09.2018г. С въззивно решение № 171/18.03.2022г. по в. т. д. № 1020/2021г. на САС, решението на първоинстанцинония съд е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете на синдика по чл. 646 ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, и е отменено в частта, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане предявените при условието на евентуалност искове по чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 от ТЗ, като делото е върнато на СГС за произнасяне по тези искове. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни и не е влязло в сила. При тази фактическа обстановка, решаващият състав е приел, че е налице преюдициалност на спора по т. д. № 524/2020г. по описа на СГС по отношение на спора по т. д. № 130/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, тъй като предметът на отменителните искове по ТЗ касае договора за цесия от 11.09.2018г., от който ищецът черпи права. Възприето е твърдението на жалбоподателя, че нищожността / недействителността по чл. 646 ал.2, чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 ТЗ е с относителен характер – разпростира действието си по отношение на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелността, каквото качество безспорно не притежава ответникът по т. д. № 130/2022г. на ОС - Пловдив – община Карлово. Същевременно е прието, че при евентуалното уважаване на специалните отменителни искове, ищецът „Копие“ ЕАД ще придобие качеството на кредитор по смисъла на чл.648 от ТЗ, т.е. относителната недействителност ще се разпростре и спрямо него. От друга страна, ищецът „Копие“ ЕАД ще изгуби качеството си на кредитор на ответника – община Карлово, придобито по силата на договора за цесия от 11.09.2018г. Правното действие на относителната недействителност ще се прояви и спрямо цедента – длъжник в производството по несъстоятелност. С оглед на това е заключено, че изходът на спора по отменителните искове пряко ще рефлектира върху правилното решаване на спора, предмет на т.д. № 130/2022г. по описа на ПОС, като значение за наличие на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК в настоящия случай е действителността на договора за цесия от 11.09.2018г. дори и при условието на относителна недействителност. Посочено е, че евентуалното уважаване на отменителните искове по ТЗ би довело до отпадане на породените с договора за цесия от 11.09.2018г. правни последици, което ще рефлектира върху правоотношенията между страните по спора. Връзка на преюдициалност е налице, тъй като валидността на договора за цесия, /оспорена и според заявената от ответника защитна позиция/, има значение за възникването и съществуването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е висящ търговския спор по т. д. № 130/2022г. на Окръжен съд – Пловдив. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос: Когато в производството по чл.646 / чл.645 ТЗ е атакувано извършено пращане чрез прихващане от цесионера на несъстоятелния длъжник, без да е атакуван договора за цесия, това производство преюдициално ли е по отношение на друго производство по чл.79 ЗЗД, в което цесионерът търси изпълнение от длъжника по цедираното вземане, което не е страна по иска по чл.646 / чл.645 ТЗ. Касаторът поддържа, че е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че доколкото посочените от апелативния съд исковете по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ - за обявяване за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършените от длъжника плащания на неизискуеми задължения, съответно – погасяване на изискуеми парични задължения, в случая в размер на 486 750 лева, чрез прихващане по взаимно съгласие на страните по договора за цесия на продажната цена на вземането по този договор с посочено насрещно вземане на цесионера към цедента, нямат за предмет обявяване на относителната недействителност на самия договор за цесия, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение по поставения правен въпрос, който попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, от приетите от съда факти е видно, че договорът за цесия материализира два договора – самата цесия за възмездно прехвърляне /по номинал/ на вземането на дружеството /с по-късно открито производство по несъстоятелност/ към община Карлово на цесионера и съгласие на страни по договора за цесия за прихващане /т. нар. договорно прихващане/ на вземането на цедента за продажната цена по договора за цесия с насрещно вземане на цесионера по предварителен договор. Предмет на предявените специални искове по глава IV ТЗ за относителна нищожност / недействителност е плащането чрез прихващане на продажната цена на вземането по договора за цесия /искове по чл.646, ал.2, т.1 и т.3/, както и самото договорно прихващане /искове по чл.645, ал.3 и 4 ТЗ/. Предмет на т. д. № 524/2020г. на Софийски градски съд не е обявяване на относителната недействителност на самия договор за цесия /такъв иск не е предявен/, а само на плащането по него, извършено в случая чрез прихващане. Ето защо, дори преференциалните, съответно отменителните искове да бъдат уважени, това не би могло да рефлектира върху качеството на цесионера на титуляр на прехвърленото му с цесията вземане към община Карлово, а само ще доведе по отпадане на погасителния ефект на плащането / чрез прихващане / на продажната цена по цесията и на вземането на дружеството – цесионер по предварителния договор в отношенията между дружествата цедент и цесионер. Дължимостта на продажната цена на прехвърляното вземане не е от значение за действителността на договора за цесия, а за неговото изпълнение, като тя не се отразява на прехвърлителния ефект по отношение на цедираното с този договор вземане. Напротив, основанието за преминаването на вземането в патрумониума на цесионера и за дължимост спрямо цедента на продажната цена на вземането е едно и също – договора за цесия. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че изходът на спора по делото, с предмет иск на цесионера за реално изпълнение от длъжника по цедираното вземане, не е обусловен от предявените искове по чл. 646, ал.2, т.1 и т.3 и чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ, с предмет плащането на продажната цена по договора за цесия чрез прихващане с насрещно вземане на цесионера по предварителен договор, съответно с предмет самото договорно прихващане. С оглед горното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, ведно с потвърденото с него определение по чл.299, ал.1, т.4 ГПК на първата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22 / 16.01.2023г. по т. д. № 792/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 22 / 16.01.2023г. по т. д. № 792/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, ведно с потвърдено с него определение от 01.11.2022г. на Окръжен съд - Пловдив по т. д. № 130/2022г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по т. д. № 130/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив до приключване на спора по т. д. № 524/2020г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 130/2022г по описа на съда. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.